Пролет в душата ми

Току що се качих горе,след 3 часа интензивна работа в градината.Трябваше да съм от пътувала отдавна за Офинген,но събуждайки се още в 7.12ч ,при положение че последният ми спомен за час бе в 1.51 нощес.Заспала съм с книга в ръцете....отдавна не ми се бе случвало,по-скоро заклюмвам над гергефа и едва намирам сили да се затътря до леглото...
Та събуждайки се,се събудих с едно изречение на Тити:"Обичам да заровя пръстите си в пръстта..." или нещо подобно беше,но с тази мисъл си отворих очите...
Е,страхотно е! Страхотно е да виждаш как живота се връща,в случая под формата на цвета на минзухарите и наболите вече пъпки на нарцисите,наболите филизи на клематисите и разкрехналите се леко нови пъпки на филизите на розите,от където като във вълшебна приказка се позкават микро миниатюрни листенца! Магия!!!

Още щях да съм долу и да се ровя в шума,пръст,наболи нежелани треви и зеленинки....но напълних кофата за био боклука.Следващото ми идване ще е продължение,останаха ми два от 6 участъка в градината.
Подухна ветрец,заигра се с косите ми в които както винаги се бе уплела порядъчно количество шума.Вдигнах галава за да усетя с ноздрите си един невероятен тънък и лек теменужен аромат.Станах и се огледах наоколо,никъде не видях теменужки,аз имам едно посадено коренче дива теменужка,но кога ли ще ме зарадва?!Започнах да душа и да се движа по аромата...Не видях теменужки...но разбрах ,че пролетта е отново в душата ми!
Пожелавам ви я и на вас мили мои виртуални приятели и читатели!
Ваша Дива