Моята душа

Замисляли ли сте се някога  как изглежда вашата душа? И ако решите да я присъздадете така, че да достигне до сетовата на околните, как бихте я пресъздали?
Е такъв импулс ме осени преди 4 или- 5 години и понеже аз се поддавам на импулса, взех едно от средтсвата, с които смятам , че съм силна да изразявам своята същност , емоции и чувства- платчетата и ножиците и започнах да действам.
След първия импулс, дойдоха въпросите , а с тях- замислянето.
Та, с какъв цвят бих изразила душата си?- бе първото, което се запитах. Отговора дойде мигновено- светла, бяла. Е да, ама ....не съвсем, тя е пъстра и цветна, много цветна, но в светли тонове... И така, започнах от белия фон, след което добавих бежов нюанс под форма на кривки, за да осъзная в един момент, че съм създала нещо хибридно между крила на пеперуда и  стерилизиран цвят на огромен лотус...

И между тези завъркулки... се появиха цветни сегменти: екрю, жълто, зелено, синьо, розово, лила, вероятно в деня, когато реша да продължа напред, да се появи и... оранж- много любим цвят напоследък, знам ли?

За сега, това което съм създала на един дъх в рамките на две-три седмици през 2012, както сочат намерените от мен днес снимки се вижда на долните снимки. Материлите - разнородни : дантела, мъниста, панделки, седеф, полускъпоценни камъни...

Това, което не съм снимала тогава, са пластовете, тъй като бях сигурна, моята душа е от много слоеве, за това се появиха воала, тюла, даващи слоевете...

И... най- отгоре ще има цветя: от филц, рози от тюл

 

 и...каквото ми сърце измисли в последния момент на сътворението.

Просто днес попаднах на тези снимки... и се върнах в спомените, изрових творбата от единия кашон, в който лежат много УФО-та и....ви разказах тази история за моята душа. А дали я виждат и другите около мен такава, могат да кажат само те .

Едно е сигурно обаче, попаднах на една теменужена история в кашона и се надявам скоро да е пролетна възглавничка, красяща дома ни.

Лека нощ!