По незнайните пътеки от Мелник до Преподобна Стойна и от там до Роженски манастир

Открих Мелник през 2004 г. Това бе един от набелязаните маршрути, които исках да посетя с Вилфрид през онова далечно лято от нашата съвместна почивка. И той стана "нашия град". От там насетне, почти всяка година отскачаме до тук, макар и за две преспивания- вероятно това е начина да кажем на другия "Аз още те обичам!" Всеки има целувка, която помни за цял живот. Моята е от една звездна нощ, през която имаше падащи комети над Мелник. Тя никога няма да се повтори и е емблематична за няшата връзка и любов с Вилфирд.
Толкова за любовта!...
И така, понеже сме фенове на движението, за пореден път решихме, че ще преодолеем пеша разстоянието Мелник- Роженски манастир. Сервитьора ни обаче ми спомена, че има едн друго място, което е ценено тук и е познато със своята енергийна сила - Преподобна Стойна, лечителка и пророчица живяла в края на миналия и началото на този век до 1933г. Ослепяла на 6 годишна възраст,  дарбата и се разкрива на 16 г, когато вижда видение на Св.Георги.
Оказа се, че от там, може също да се стигне и до Роженски манастир - пеша. Реших да изминем цялото разстояние и споделих с Вилфрид. На него - път му дай! Така, че вчера взехме решение, днес, кат постопли Слънчо, да тругнем към целта.
И така- 11ч е. Слънцето вече позатопли хладния въздух. Тръгваме!
Минаваме покрай Кардапуловата къща, в която се намира огроооомна бъчва - да не излъжа в спомените си, но мисля , че бе 2000 литрова - сега я санират отвън.
Появяват се пясъчните пирамиди

Основната трудност на тези пешеходни маршрути в България основно е липсата на маркировка. Този маршрут не правеше изключение.
Първият ориентир ни е Литовата къща
Преди няколко години, собственика й- с амбиции да смаже конкуренцията , бе направил първия басейн в Мелник. Сега всичко е запустяло, басейна е покрит с някакви изкуствени материи, над които се дипли нещо като затревяване - забранили са го. После имало някакво лъвче- виждат се клетки за екзоики разни - всичко пустее...А беше много красиво и с хубава градина, красиво барбекю, имаше живот. Сега пустее...
Единствения представител на това място оставен за пазач, ни гледа унило, след един-два лая:
Следващият ориентир, който ни е даден , трябва да е строяща се църква. Ето я и нея, първо се появява място, което вероятно ще е чешма с кръст:
И....пътя просто изчезва!
В дясно е църквата, но няма път покрай нея
Връщам се надолу, където в ляво се откланяше нещо като корито- когато вали, водата изтича през там:
 Тръгнах по него...и до тук!
В същото време Вилфрид останал горе бе открил нещо. Ето тази табелка
 До нея се стигаше ето от тук- по тази импровизирана стълба, която не се забелязваше от никъде, нито имаше указателна стрелка:
Обаче бяхме на верния път! Само дето аз с това спускане и изкачване вече се бях запъхтяла достатъчно...а пътят определено нямаше желание да ме жали...Ставаше все по-стръмен , заболяха ме коленете
а моето юначе се движеше с поне 200-тина метра все пред мен...
 
Имаше и перила, познаващи и по-добри времена, но сега нямаше как да се възползвам от тях.
 Изведнъж пред очите ми се разкри уникална гледка!
Пътят продължаваше да се изкачва и което ме удиви, бе поникващата нова трева
 
Изведнъж в дясно от мен изсветля и моето любопитство надделя- ъакатерих се по стръмното с очакването за нещо. И то не закъсня.


 Това е красотата, която Вилфрид не видя, защото вече се бе спунал надолу...
 и се бореше с една шипка за шапката си:
Започна спускане - ура!!!
но пътя стана опасен, защото се движеше по един тесен корниз, а отдолу си бе пропаст.
И пищна зеленина над нея. Появиха се първите иглолистни 
 слезнахме в нещо като котловина
и видяхме първите белези на цивилизация - беседки
А сега? На къде??? Отново никакви табели, а пътя се разклаяше на две.
Тръгнахме на дясно
 като снимахме непрекъснато причудливи туфи с треви
 А пясъчните хълмове ни заобикаляха навред

както и стволове на изсъхнали дървета
и пак пясъци
стволове и дънери
 Както и сухо речно корито,

Изневиделица се появиха първите покриви 
 Ето я и църквата Св.Георги

Входа й
 двора й

 
Всичко бе спретнато, подредено, зацветено и добре подържано. Водата от чешмата казваха, че е лечебна. А на тези три люлки вързани на огромния чинар, човек залюлявайки си, трябва да си пожелае нещо. Щяло да се сбъдне.
Влизам в църквичката...

семпла и е църква в нетадиционния смисъл.Тя е църква по волята на хората. Качвам се по дървено стълбище към обителта на Преподобна Стойна и се удивлявам от размера на стайчето, в което е живяла!
А това е неин некролог...

 И така, бяхме и тук,но вече бе време за Роженския манастир.
Поехме обратния път...
А разказа - във втора част.

Спокойна нощ!








Коментари

  1. Любопитството мира ми не дава,за втория разказ!!!!желая ви много хубави, есенни дни!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?