По незнайните пътеки от Мелник до Преподобна Стойна и от там до Роженски манастир
Открих Мелник през 2004 г. Това бе един от набелязаните маршрути, които исках да посетя с Вилфрид през онова далечно лято от нашата съвместна почивка. И той стана "нашия град". От там насетне, почти всяка година отскачаме до тук, макар и за две преспивания- вероятно това е начина да кажем на другия "Аз още те обичам!" Всеки има целувка, която помни за цял живот. Моята е от една звездна нощ, през която имаше падащи комети над Мелник. Тя никога няма да се повтори и е емблематична за няшата връзка и любов с Вилфирд.
Толкова за любовта!...
И така, понеже сме фенове на движението, за пореден път решихме, че ще преодолеем пеша разстоянието Мелник- Роженски манастир. Сервитьора ни обаче ми спомена, че има едн друго място, което е ценено тук и е познато със своята енергийна сила - Преподобна Стойна, лечителка и пророчица живяла в края на миналия и началото на този век до 1933г. Ослепяла на 6 годишна възраст, дарбата и се разкрива на 16 г, когато вижда видение на Св.Георги.
Оказа се, че от там, може също да се стигне и до Роженски манастир - пеша. Реших да изминем цялото разстояние и споделих с Вилфрид. На него - път му дай! Така, че вчера взехме решение, днес, кат постопли Слънчо, да тругнем към целта.
И така- 11ч е. Слънцето вече позатопли хладния въздух. Тръгваме!
Минаваме покрай Кардапуловата къща, в която се намира огроооомна бъчва - да не излъжа в спомените си, но мисля , че бе 2000 литрова - сега я санират отвън.
Появяват се пясъчните пирамиди
Основната трудност на тези пешеходни маршрути в България основно е липсата на маркировка. Този маршрут не правеше изключение.
Първият ориентир ни е Литовата къща
Преди няколко години, собственика й- с амбиции да смаже конкуренцията , бе направил първия басейн в Мелник. Сега всичко е запустяло, басейна е покрит с някакви изкуствени материи, над които се дипли нещо като затревяване - забранили са го. После имало някакво лъвче- виждат се клетки за екзоики разни - всичко пустее...А беше много красиво и с хубава градина, красиво барбекю, имаше живот. Сега пустее...
Единствения представител на това място оставен за пазач, ни гледа унило, след един-два лая:
Следващият ориентир, който ни е даден , трябва да е строяща се църква. Ето я и нея, първо се появява място, което вероятно ще е чешма с кръст:
И....пътя просто изчезва!
В дясно е църквата, но няма път покрай нея
Връщам се надолу, където в ляво се откланяше нещо като корито- когато вали, водата изтича през там:
Тръгнах по него...и до тук!
В същото време Вилфрид останал горе бе открил нещо. Ето тази табелка
До нея се стигаше ето от тук- по тази импровизирана стълба, която не се забелязваше от никъде, нито имаше указателна стрелка:
Обаче бяхме на верния път! Само дето аз с това спускане и изкачване вече се бях запъхтяла достатъчно...а пътят определено нямаше желание да ме жали...Ставаше все по-стръмен , заболяха ме коленете
а моето юначе се движеше с поне 200-тина метра все пред мен...
Това е красотата, която Вилфрид не видя, защото вече се бе спунал надолу...
и се бореше с една шипка за шапката си:
Започна спускане - ура!!!
но пътя стана опасен, защото се движеше по един тесен корниз, а отдолу си бе пропаст.
и видяхме първите белези на цивилизация - беседки
като снимахме непрекъснато причудливи туфи с треви
А пясъчните хълмове ни заобикаляха навред
както и стволове на изсъхнали дървета
и пак пясъци
стволове и дънери
Както и сухо речно корито,
Всичко бе спретнато, подредено, зацветено и добре подържано. Водата от чешмата казваха, че е лечебна. А на тези три люлки вързани на огромния чинар, човек залюлявайки си, трябва да си пожелае нещо. Щяло да се сбъдне.
Влизам в църквичката...
семпла и е църква в нетадиционния смисъл.Тя е църква по волята на хората. Качвам се по дървено стълбище към обителта на Преподобна Стойна и се удивлявам от размера на стайчето, в което е живяла!
А това е неин некролог...
И така, бяхме и тук,но вече бе време за Роженския манастир.
Поехме обратния път...
А разказа - във втора част.
Спокойна нощ!
Толкова за любовта!...
И така, понеже сме фенове на движението, за пореден път решихме, че ще преодолеем пеша разстоянието Мелник- Роженски манастир. Сервитьора ни обаче ми спомена, че има едн друго място, което е ценено тук и е познато със своята енергийна сила - Преподобна Стойна, лечителка и пророчица живяла в края на миналия и началото на този век до 1933г. Ослепяла на 6 годишна възраст, дарбата и се разкрива на 16 г, когато вижда видение на Св.Георги.
Оказа се, че от там, може също да се стигне и до Роженски манастир - пеша. Реших да изминем цялото разстояние и споделих с Вилфрид. На него - път му дай! Така, че вчера взехме решение, днес, кат постопли Слънчо, да тругнем към целта.
И така- 11ч е. Слънцето вече позатопли хладния въздух. Тръгваме!
Минаваме покрай Кардапуловата къща, в която се намира огроооомна бъчва - да не излъжа в спомените си, но мисля , че бе 2000 литрова - сега я санират отвън.
Появяват се пясъчните пирамиди
Основната трудност на тези пешеходни маршрути в България основно е липсата на маркировка. Този маршрут не правеше изключение.
Първият ориентир ни е Литовата къща
Преди няколко години, собственика й- с амбиции да смаже конкуренцията , бе направил първия басейн в Мелник. Сега всичко е запустяло, басейна е покрит с някакви изкуствени материи, над които се дипли нещо като затревяване - забранили са го. После имало някакво лъвче- виждат се клетки за екзоики разни - всичко пустее...А беше много красиво и с хубава градина, красиво барбекю, имаше живот. Сега пустее...
Единствения представител на това място оставен за пазач, ни гледа унило, след един-два лая:
Следващият ориентир, който ни е даден , трябва да е строяща се църква. Ето я и нея, първо се появява място, което вероятно ще е чешма с кръст:
И....пътя просто изчезва!
В дясно е църквата, но няма път покрай нея
Връщам се надолу, където в ляво се откланяше нещо като корито- когато вали, водата изтича през там:
Тръгнах по него...и до тук!
В същото време Вилфрид останал горе бе открил нещо. Ето тази табелка
До нея се стигаше ето от тук- по тази импровизирана стълба, която не се забелязваше от никъде, нито имаше указателна стрелка:
Обаче бяхме на верния път! Само дето аз с това спускане и изкачване вече се бях запъхтяла достатъчно...а пътят определено нямаше желание да ме жали...Ставаше все по-стръмен , заболяха ме коленете
а моето юначе се движеше с поне 200-тина метра все пред мен...
Имаше и перила, познаващи и по-добри времена, но сега нямаше как да се възползвам от тях.
Изведнъж пред очите ми се разкри уникална гледка!
Пътят продължаваше да се изкачва и което ме удиви, бе поникващата нова трева
Изведнъж в дясно от мен изсветля и моето любопитство надделя- ъакатерих се по стръмното с очакването за нещо. И то не закъсня.Това е красотата, която Вилфрид не видя, защото вече се бе спунал надолу...
и се бореше с една шипка за шапката си:
Започна спускане - ура!!!
но пътя стана опасен, защото се движеше по един тесен корниз, а отдолу си бе пропаст.
И пищна зеленина над нея. Появиха се първите иглолистни
слезнахме в нещо като котловинаи видяхме първите белези на цивилизация - беседки
А сега? На къде??? Отново никакви табели, а пътя се разклаяше на две.
Тръгнахме на дяснокато снимахме непрекъснато причудливи туфи с треви
А пясъчните хълмове ни заобикаляха навред
както и стволове на изсъхнали дървета
и пак пясъци
стволове и дънери
Както и сухо речно корито,
Изневиделица се появиха първите покриви
Ето я и църквата Св.Георги
Входа й
двора йВлизам в църквичката...
семпла и е църква в нетадиционния смисъл.Тя е църква по волята на хората. Качвам се по дървено стълбище към обителта на Преподобна Стойна и се удивлявам от размера на стайчето, в което е живяла!
А това е неин некролог...
И така, бяхме и тук,но вече бе време за Роженския манастир.
Поехме обратния път...
А разказа - във втора част.
Спокойна нощ!
Любопитството мира ми не дава,за втория разказ!!!!желая ви много хубави, есенни дни!
ОтговорИзтриване