По незнайните пътеки от Мелник до Преподобна Стойна и от там до Роженски манастир - втора част.

И така.... тръгнахме по обратния път- този път- към Роженски манастир
Същият път..., същите дървета, но - всичко някак по- различно... Дали порди жежкото препичащо слънце?? Частът е 14,09. Халюционирам ли или до дънера е приседнал женски силует?
Мислехме, че трябва да стигнем до онова разклонение, по което да хванем левия ръкав. На малко да пропуснем единствения знак по пътя ни до манастира - ето- този:

И така, поемаме по пътя, посочен от стрелката "рож. м-р":
 Вилфрид вече е разгорещен на максимум, тениската му- вир-вода! Но настроението- добро.

Изумява ме наличието на питомен кестен!

Първо катерим на горе...
 Пак се появиха малките дискомфорти, предизвикане от болките в коленете и ставите, но бях избрала да измина цялото разстояние, колкото и км да значеше това
После спускаме на долу
И навсякъде край нас - причудливи пясъчни хълмове, пясъци. и неизменния Пирин в далечината



Сушата е навсякъде наоколо, чуват се цикадите и едни стрнни ципокрили приличащи на тясна шушулка от зелен боб ипърхащи странно с крилете си.
Вече се поизморих...Слънцето прижуряше, а не му се виждаше края.Питах се колко ли още ни остава??? И тогава....ето го! Роженски манастир. В ляво от мен, кацнал на високото.

 

Додето стигна до него обаче, се оказа, че ме очаква още един километър...В един  момент си помислих, че съм объркала пътя и зе изскачам от периметъра на целта.
Но след поредният завой... се появи църквата, където е гроба на Яне Сандански


Наложи се и още един последен тур нагоре и накрая - показа се заветната цел- окъпана в слънчева светлина, обградена с кокетна градинка.
 

 От тук - насетне, не се снима. Вътре е за душевно спокойствие, уединение и комфорт.
Чакайки автобуса Рожен- Сандански  в 17,10 ч, приседнахме ето тук...
 
 И така, за пореден път посетих Роженски манастир, Мелник и едно ново място- Преподобна Стойна. Изчистих душата си от душевния смут и напрежение, заредих батериите наново с пясъчна енергия. Разхождах се под ярките мелнишки звезди, целувах се под вековните чинари и се чувствах млада, силна и жива!
И накрая, малко фотосесия от вечния и непреходен Мелник.










Коментари

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да направим сърце за подарък