Превратности
Днес трябваше да започне моето пътуване за Берлин, с влак ICE 1514 в 5:11 тръгващ от Augsburg Hbf и пристигащ в Berlin в 11:21. Да,трябваше,но си седя във фотьойла пред компа от преди 30 минути,току що завърнала се от гарата в Augsburg,защото почти всички влакове за Берлин са отменени,поради природни аномалии в Donauwörth,поради ураганни ветрове вчера и нощес. И така,Берлин- довиждане,ама не-сбогом за винаги!
Трудно ми е да преценя кои и какви точно чувства бушуват в мен: яд,разочарование,смях от комичността на ситуацията,празнота от това,че като на малко дете по-силния батко е издърпал сандвича с шунка и кашкавал от ръцете му,безпомощност от обстоятелствата...
Вилфрид си легна обратно в леглото...На мен много ми се спи,но ми е страшно превъзбудено. Искрено се надявам,че поне ще успеем да си възвърнем вложените средства в екскурзията,защото тогава вече ще знам, какво чувство ме е обзело-спортен хъс да си възвърна справедливо не по моя вина пропуснатите ползи. Но чия ли е вината в крайна сметка???...До такава степен сме се превърнали във васално зависими плебеи от електрониката,че нямаще един жив служител на Немските железници,който да стои на гише:"Информация" и да посъветва обърканите пътници какво да направят. Трябваше да чакаме до 8:00 часа да отворят центъра за продажба на билети.Ей това предизвика недоволството ми най- вече! Стоиш там, озъртащ се и безпомощен и не стига ,че някой ти е изял в един миг празничната торта,трябва да стоиш още 3 часа и да чакаш...,но и ти не знаеш за какво?! Телефона за връзка с централата на железниците ти отговаря също с метален , равен глас и ти разказва кратка история( за твоя сметка 0,14 с/мин от дом тел и...неясно колко от мобилен тел.)в която ти трябва да откриеш към коя категория спадаш и да натиснеш клавиш N...докато тя пак ти разкаже нещо...и така,докато уморено не затвориш телефона,без да си се свързал с едно живо,човешко същество.
И понеже си казах,че няма да гледам черногледо на случката,отивам си и аз в топлото легло! Това може би е най-правилното,което бих могла да сторя за себе си в момента!
А на вас-усмихнат ден и ако нещо ви го развали,сетете се веднага за мен и се посмейте за моя сметка,така ще се подобри поне вашето настроение! :)))
Дива
Трудно ми е да преценя кои и какви точно чувства бушуват в мен: яд,разочарование,смях от комичността на ситуацията,празнота от това,че като на малко дете по-силния батко е издърпал сандвича с шунка и кашкавал от ръцете му,безпомощност от обстоятелствата...
Вилфрид си легна обратно в леглото...На мен много ми се спи,но ми е страшно превъзбудено. Искрено се надявам,че поне ще успеем да си възвърнем вложените средства в екскурзията,защото тогава вече ще знам, какво чувство ме е обзело-спортен хъс да си възвърна справедливо не по моя вина пропуснатите ползи. Но чия ли е вината в крайна сметка???...До такава степен сме се превърнали във васално зависими плебеи от електрониката,че нямаще един жив служител на Немските железници,който да стои на гише:"Информация" и да посъветва обърканите пътници какво да направят. Трябваше да чакаме до 8:00 часа да отворят центъра за продажба на билети.Ей това предизвика недоволството ми най- вече! Стоиш там, озъртащ се и безпомощен и не стига ,че някой ти е изял в един миг празничната торта,трябва да стоиш още 3 часа и да чакаш...,но и ти не знаеш за какво?! Телефона за връзка с централата на железниците ти отговаря също с метален , равен глас и ти разказва кратка история( за твоя сметка 0,14 с/мин от дом тел и...неясно колко от мобилен тел.)в която ти трябва да откриеш към коя категория спадаш и да натиснеш клавиш N...докато тя пак ти разкаже нещо...и така,докато уморено не затвориш телефона,без да си се свързал с едно живо,човешко същество.
И понеже си казах,че няма да гледам черногледо на случката,отивам си и аз в топлото легло! Това може би е най-правилното,което бих могла да сторя за себе си в момента!
А на вас-усмихнат ден и ако нещо ви го развали,сетете се веднага за мен и се посмейте за моя сметка,така ще се подобри поне вашето настроение! :)))
Дива
Коментари
Публикуване на коментар