Едно малко винарско селце, някъде в Бавария - Fahr при Volkach


Последния уйкенд бяхме отново в Германия. Поводът? Поредната приятелска среща на четирима приятели, които  са заедно от половин век до днес изживявали  от 13 години всички трепети заедно,както тези  на влюбавнето в младостта, така и загубата на близки им хора в днешно време  заедно.


В това селце поминъкът на населението са лозята и винопроизводството. Почти всяка къща носи белега на своя поминък


Рекламни табели, витринки и какво ли още не има дори по самите лозарски масиви:



Тъй като веднага след вечеря мъжете започнаха тяхната игра на карти, аз имах възможността да се разходя из околността и  общо... двете улици в селото.
Взех фотото и... се прибрах с над двеста снимки, ако ще да ви се вярва! Всяка къща има свое излъчване , индивидуалност, дребни елементи в украсата, като например този лъв тук


Или наниза от глинени топки 


Стабилната дърворезбована врата тук... 


Или това локално осветление в корените


Не, че това са неща, сложни, невиждани или уникални, но начина им на поставяне, без претрупване и излишество създават невероятен колорит и излъчване. 
Любимите ми щураци са ето тези две фигури на тази огромна врата към двора на една съвсем обикновенна и позанемарена къща, но вече трета година ме карат да се усмихна, когато ги видя и... да ги снимам пак и пак- просто за настроение.


Е, както в истинския живот и тук има тъжни неща, като например този надпис тук:


който съобщава че от 2014 тази кръчма и винената й градина няма да работят повече.
Селото е или поне е било изключително религиозно, което се наблюдава по фигурите поставени в ниши почти на всяка една къща


И така, като извървите улицата ,минаваща покрай тази къща , криволичеща и стесняваща се на места, ще стигнете до пристана на Фаар - и табелка, за край на селото.


Късмет или неудача, но аз хванах в обектива точно отплаващия от понтона кораб...по река Волках.


и понтона притихна опустял, в лекото приплясване на вълничките в неговите основи


И така, бях стигнала другия край на селото... попътно, няколко снимки на тишината и спокойствието, царящи на около



За изпроводяк на този чуден ден приседнах на една пейка в плодната градина , до един религиозен кръст за молитва и наблюдавах играта на небе , слънце и облаци, сбогуващи се с това обикновено място 








На следващият ден, след закуска си направихме разходка до църквата " Мария във винената градина"
Посрещнаха ни стадо самодоволно полегнали и сити вече крави

както и 13 те малки параклисчета със сцената на износването на кръста от Христос


Влизайки в двора е 14- сцена, на сваления от кръста Христос.
Църквата, готика, но много изчистена и призимена



Влизайки вътре- това бе най-простата и изчистена църква, в която попадах, но усещането бе също толкова простичко, уютно  спокойно. Не съм религиозно знаеща и много вярваща, но си казах това, за което бях влязла и както тихичко влезнах, така си и излезнах, не нарушавайки забраната да снимам вътре. Някои неща се фотографират в сърцето за винаги.

Защо направих този пътепис ли? Опитах се да ви покажа живота в едно съвсем малко село, което се препитава от винопроизводство. Трудности има и тук, все по-трудно е и на земеделските производители в Германия. Супермаркетните вериги продават бутилка не лошо вино за 2,5 - 3 Е, докато при частника най-ниската цена тръгва от 5,5 - 6 Е. Тази конкуренция е неравностойна, но явно регулируемо успешна все още тук, Селото диша и живее, традицията се продължава, миграция има и тук, някои къщи са напуснати, но не цари това безметежно отчаяние на изоставените и напуснати български села, защото нямало какво да се прави в тях и как да се препитава населението. 
Изплуваха ми далечните спомени от юношеството и младежките години, когато ходехме на бригаи: Тръстенишките лозови масиви, гроздето на с.Мечка край Русе, ябълковите градини на   Роман, където плаках, когато преди 10-на години минах от там и видях остатъците от една цивилизация, тази на българските ябълкопроизводители. 
И за пореден път в главата ми се върти една мисъл..., а именно, защо българина толкова лесно се отказва от това, което е достигнал с труд и позволява пак на българин да му унищожава бъдещето? Защото народ, който руши миналото си, няма и бъдеще. Ще преодолеем ли тази дилема? Зависи точно и само от нас. 
Днес!

Коментари

  1. Браво, Илианче!!! Чудесен пътепис!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Здравейте ! Много се радвам на началото на разказа - именно на темата за приятелите . Няма нищо по-прекрасно от това , да имаш хора , на които да разчиташ . Било то когато спешно трябва да се пребоядиса тавана на хола или просто да седнеш на сладка приказка и люта българска ракия . Направо ви завиждам , защото ние се оказахме едно младо семейство без приятели . Именно заради начина на живот , който си избрахме . Омръзна ни да си пием сутрин кафето на терасата . Омръзна ни вечер да стоим в задушните панелени кутийки . Омръзна ми да разхождам детето си по прашните и задушливи булеварди . Омръзна ни да лентяйстваме и да мечтаем за свобода . Ето , дойдохме на село ! И хоп , ето ги и последиците . Всички с насмешка коментират калният ми маникюр . Лекарите ми правят забележка , че от воденето по селата детето ми имало разстройство . Вече никой не се сеща за нас , никой не ни посещава . Дори и най-близките ни хора . От много години насам е срамно да живееш на село , срамно е да се трудиш , срамно е да осмислиш живота си . За това стигнахме до тук - до обезлюдените български села , до сринатите къщи и пустеещи дворове - защото не уважаваме миналото си и труда на предците ни .
    Често казано тази тема ми е много болна . Причините за това са много . Най-важното е , че вече не се страхувам ( срамувам ) да ги изрека на глас . Може би това е пътят към осмислянето на напразното ни съществуване .
    Надявам се скоро и българските села да придобият същият одухотворен облик . А на вас желая здраве и щастие , още пътеписи и още подвързии . Изпращам ви много усмивки от дъждовна България , от село Скутаре , Пловдивско !

    ОтговорИзтриване
  3. Да, за съжаление, все още са малко младите хора, които откриват очарованието на селото и живота близо до природата...Дано и нашите села заприличат някога на това, което ни показа Илианка!!!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?