Edel-Art

Нарекох  етикета "Богатства". Под това име ще качвам неща, които "докосват" душата ми и ме правят по- богата на емоции. Ако сте очаквали да прочетете нещо за Пещерата на Али Баба, ще ви разочаровам и може още сега да затворите страничката ми. Няма да се разсърдя. Първото нещо тук, което ще споделя с вас е  един набор от платове, който аз си закупих при buttinettе , при моето вчерашно пътешествие до там. Отидох със съвсем друга цел и задачка, но както всичко хубаво в живота, изглеждащо на пръв поглед лошо, не намерих това, което търся. Но пък това, което си намерих,  значително подобри настроението ми! Е,  към платчетата....се добавиха и няколко аксесоара, разбира се :) ! В пакета има 7 разцветки,  в тези меки пастели на розово, пастелно цикламено и избеляло меко зелено, съчетание за романтична нагласа . Поне при мен е така.  В добавка си тръгнай и с един подарък- комплект от три кърпи, които магазин "Бутинете" ми подари за рожде...

И така, още една година се изтърколи... Порастнах с още една годинка .... И получих два неочаквани подаръка! и един- по собствено настояване- два бели дървен фенера с различни големини, които ще ми пасват перфектно за романтичната градина в Чики-Чоки. Не мога да ги покажа, защото са опаковани в хартии за предстоящото си пътуване до България през август с Вилфрид. Първо, получих възможността да си избера мечтаната от мен люлка за релакс , за която бленувах от две години, дано избора ми е удачен, тъй като поръчката е интернет, а  в магазините за мебели в Германия няма изобилие от такива продукти. Ето я моята висяща кошница тук . А втория ми подарък е тази макси- орхидея, един прекрасен Фалчо! По- удивотелното в този подарък е, че Вилфрид ми я е купил с чистото съзнание, че аз няма да мога да си я взема с мен , защото летя,т.е. ще се наложи той да се грижи два месеца за нея сам- това си е направо израстване, като се има предвид  неговата пасивност в отглеждането на цветята ...

Добро утро блог свят! :) Ето на това попаднах днес и мисля, че е доста ценна информация за хората, които искат да се опознаят. Пожелавам ви прекрасна сряда! :)

Шие ми се, много ми се шие, но уви, обстоятелствата не са  съвместими с желанието ми. И това ще се случи, още малко търпение! А сега взех със себе си малко конци... и три пачуърк квадрата. Каква ще е съдбата им- още самата аз не знам. Може би тишлайфер или възглавнички? Каквото - такова, дойде ли му момента, нещата ще се случат! Сега е важното, че мога да  се потопя в пролетното излъчване и свежест на цветовее , които ми се усмихват цветно от крейзи кавдратите с... теменужени усмивки.    Тук таме се крият срамежливо лалета...  и няколко нарциса. На душата ми става свежо, нищо, че е първия ден на лятото и че утре е денят с най късата нощ - денят в който съм се появила на белия свят... Днес изпращам последния ден на 48 -та си година... бродирайки.  Спокойна нощ!

Вчера получих нови снимки от строежа на зимната ни градина и в добавка имаше няколко разбира се и от... моята слабост- градината ми. Бях помолила като цъфнат ирисите и няколко фрзйики , да ми ги снимат. Това, което не бях очаквала обаче, бе снимката с наболата тревица в моята романтична градина. Толкова много им се зарадвах, че не мога да не го споделя тук! :) Докато се прибера и вече ще е за косене :) ! Майтап, разбира се, но бавничко, къде по -трудничко, къде- по лесничко - нещата се случват!!! Тайната??? - Мерак - Вяра -Воля - Упорство - Инат . Да,да, добре прочетохте - инат. Че за къде без него??? Мисля си дори, че точно той ми е помагал в най- трудните моменти в живота - да се заинатя  и да не се откажа ! И ето ги разбира се и ирисчетата :) : Пожелавам ви  ведър и усмихнат петък !

Ето  тази снимка днес  ме размисли... Винаги съм определяла своето отношение към хората не по етнос, а по начина, по който те засвидетелстват своето уважение към другите. Слънцето грее над всички ни еднакво, време е да го разберем и да продължим напред обединени , а не да се разединяваме. От три години живея между Родопите и Германия, имам взаимоотношения с много помаци - някои се молят на Аллах, други - на никого, следват някаква странна смесица от едната и другата религия, без дори да знаят до край какво всъщност правят, спазвайки накои ритуали. Нормално е, и...някак тъжно. Тези хора искат да намерят своето място под слънцето и да живеят спокойно живота си- без да вредят, без да им вредят.  Не съм видяла лошо от помак макар, че" българската" прослойка доста често се опитва да ме настрои срещу тях - тъжно е. От както живея в Чокманово, почти не съм срещнала "българин", който да не се е опитал да ме настрои срещу помаците. Сложила съм българин в кавички, з...

Сетих се за това стихотворение  на Пеньо Пенев и макар, че той има друг смисъл и звучене в днешния ден, се замислих, че разликата е незначителна... Когато се наливаха основите Ще догоряват залези и хора, и спомени, и чувства, и мечти: ще отцъфтят салкъмите на двора, вечерник в клоните ще зашепти. Живота своето от нас ще вземе и весело ще пей като капчук, когато за наследници след време ще дойдат нашите потомци тук. Сърцата си пак в песни ще разказват и пак ще вият птичките гнезда, и все така на майчината пазва ще грее златна рожбица звезда. Ще има пак синчец и теменуги и погледът им син ще бъде пак - но хората ще бъдат вече други и друг - денят на бащиния праг. Дали ще им разкаже с памет свежа историята или ще мълчи как избуяваше у нас надежда, поливана от плачещи очи... Как в път, омълнен с бойни урагани, последна бомба сменяхме с кураж, как после из кофражи радостта ни израстваше етаж подир етаж... Как двадесет и пет годишни бяхме, а нашата ко...

Днес ще разкажа за моето последно пътуване до Германия, което за разлика от последните ми такива бе на крилат самолет. Колата ми по стечение на обстоятелствата, този път не ми бе верен другар в 2000 - те хиляди километра, наложи се да отиде на чичо доктор, който да й провери здравословното състояние. И така... моето пътуване до Германия...14.06.2013 г, трая точно 10 часа и 49 минути, от момента, в който таксито ме осатви на летище София, до мига в който бях отново в прегръдките на един прекрасен човек, и ме огряваше синевата на неговия поглед - моят съпруг. Днес прочетох нещо... и си дадох сметка, че точно за това искам да пиша, защото по един или друг начин това време, които според доста от моите познати бе много дълго ( полета ми бе разделен на две части: София - Франкфурт, и Франкфурт- Фридрихсхафен, като между тях имах 5,35 минуи престой, в който разгледах и осъзнах какво представлява едно голямо, съвремено летище отвътре ) за мен се оказа нужно...Това бе полет към мен самата, къ...

След като започнах да се занимавам с цветя преди 8 години, в мен се зароди мечтата да имам кътче в градината изпълнено с много романтика. Аз съм си романтичка до мозъка на костите... Започнах да разглеждам с интерес всички снимки в нет, списания, книги...и си мечтаех... И така, дойде мига да създам моето такова кътче. Първо трябваше да го открия в нашия двор, кето не бе лесно. Първо- голямата денивилация и второ, огрраниченото пространство. Но когато най сетне иззидахме задния зид на зимната градина и се затвори задния горен двор срещу котелното, знаех вече, че имам своето място. Посадих до камения зид първите цветя: И запълнихме всички дупки, като добавихме и оборска тор. След това отляхме удължение на плочника, както и шахта за водната помпа, която ще подава водата към камъка   Следва местенето на камъка, което никак не е лесно... После идва забиването и бетонирането на ботушите за гредите на перголата- беседка И започва изграждан...