Edel-Art

В понеделнк работих дълги часове в градината. Това ми даде възможност да се насладя на аромата на лавандулата особено привечер.И ме подтикна към следващата стъпка - да я избродирам с панделки. Това е резултата от три дни,вечер пред телевизора .

Днес ,след седмична почивка се занимавах с това,да нарисувам основата за две нови картини от моя рисуван филцов куилт. Няма да бързам да ги правя,още не съм наясно с много неща,но смятам ,че в процеса на работа ще се изяснят и крайния резултат ще е чудесен. Ето ги и оцветените парчета,дори не са съвзем изсъхнали,но на вън се изви буря и трябваше да ги откача от слънчевия чадър,където съхнеха.

Днес се наложи да мисля през по голямата част от деня...Не за себе си,моите желания или проблеми, а за другите, хора близки на сърцето ми на прага на отчаянето или- лудостта. И три въпроса ме глождеха през цялото време ,а именно : Как да им помогна? До колко имам право на вмешателство в личния им живот? Постъпвам ли с действията си и думите си правилно? Преди две минути съзнанието ми визира една мисъл. Когато преди 5 години дойдох в Германия,пиех ябълковия сок чист и се удивлявах на немците как го пият разреден с газирана вода! Сега и аз пия "апфелшорле" и се питам как съм могла да пия толкова сладко нещо като концентрирания ябълков сок?! Преминавайки тази констатация през съзнанието ми ме накара да отворя лаптопа и да почна да пиша тази статийка. Преди пет години открито съм се дивяла на нещо, което сега ме кара да се удивлявам от себе си! Но и в двата случая съм била искренна и съм изразявала мислите си открито.Постъпките ми към приятел в нужда,са точно толкова спонтанни...

Купих си я в Смолян,през двуседмичния ми престой в България през май. Може да се каже - почти случайно...,защото не мисля,че в живота ни нещата се случват случайно.Ние си ги предначертаваме с мислите си. Точно това е описано и в тази книга, как сами създаваме и моделираме преживяванията, емоциите, живота си. За тези, които харесват такъв тип литература, знанията на Абрахам могат да са интересни. Преценете сами. След малко отиваме на Феста в Гюнцбург. Пожелавам ви една прекрасна неделя със заниманията, любими хора, природата и нейната безкрайна красота! Дива

Случват се и такива моменти. Тръгнахме, подтикнати от две намерения : да приберем от ремонт принтера ни,чийто сервиз се намираше в градче на около 50 км от нас- Dietenheim и по прпдължение на пътя в посока Allgäu - Bad Grönenbach. Тук би трябвало да има фамилия,одглеждащи кучета от породата Berner Sennenhund -Appenzeller,такова ще бъде нашето куче след като Вилфрид излезне в пенсия и ще могат да подтичват заедно на воля в Родопите . Времето не бе слънчево и топло,но настроението ни бе приповдигнато и нито факта,че не си прибрахме принтера ,нито факта,че не се срещнахме с фамилията,а и липсата на признаци да има наличие на кучешки живот там успяха да ни развалят настроението.При това се сдобих с няколко ценни за мен снимки,които ще видите и вие. Първата снимка е на ето тази ръждясала желязна фигура в един двор в Dietenheim Следващите са от Bad Grönenbach. А от магазина за бижута от тази снимка се сдобих и с неочакван подарък Получих ето това колие с перла и костенурка,продукт на ...

Днес трябваше да започне моето пътуване за Берлин, с влак ICE 1514 в 5:11 тръгващ от Augsburg Hbf и пристигащ в Berlin в 11:21. Да,трябваше,но си седя във фотьойла пред компа от преди 30 минути,току що завърнала се от гарата в Augsburg,защото почти всички влакове за Берлин са отменени,поради природни аномалии в Donauwörth,поради ураганни ветрове вчера и нощес. И така,Берлин- довиждане,ама не-сбогом за винаги! Трудно ми е да преценя кои и какви точно чувства бушуват в мен: яд,разочарование,смях от комичността на ситуацията,празнота от това,че като на малко дете по-силния батко е издърпал сандвича с шунка и кашкавал от ръцете му,безпомощност от обстоятелствата... Вилфрид си легна обратно в леглото...На мен много ми се спи,но ми е страшно превъзбудено. Искрено се надявам,че поне ще успеем да си възвърнем вложените средства в екскурзията,защото тогава вече ще знам, какво чувство ме е обзело-спортен хъс да си възвърна справедливо не по моя вина пропуснатите ползи. Но чия ли е вината в кра...

Както всеки нормален човек и аз съм се появила на белия свят в един нормален земен ден и то както всяко нормално бебе излязло от сигурното и защитено водно пространство в майчиния корем - с рев ! Този ден е днешния- началото на лятото,на зодия рак и заедно с 21.06 този с най-дългия ден и къса нощ(сигурно за това и не се нуждая от много сън???). Появила съм се преди цели 47 години... Лошото е (или доброто ;) ) , че аз се чувствам на 23, откакто навърших 45, а до тогава бях на 22 :) ! И така....днес е ден за почерпка и забавления! Да започваме! Коктейлите: Бейлиса(за къде без него ;)??! Ядките: Хапките и мезетата: Сирената: Виното: Бирата: И.... разбира се - тортите за къде без торта??! Направила съм много, за всеки вкус!!! :) Поръчах и Ди- Джей, а избора на музиката -оставям на вашия вкус! От вас се иска да се присъедините и с много настроение да се забавлявате заедно с мен на днешния ми ден,макар и виртуално! Усмихнат и прекрасен ден на всички сетили се или пък не за...

Понякога се случва и това...Да получим подарък,без да го очакваме. И може би точно за това вълнението е необяснимо силно и емоцията - голяма. А това, което ми е написано вътре, ме трогна до сълзи ! Благодаря ти Вера, от сърце и душа! И аз се радвам, че те познавам и вярвам, че една крехка нишка която ни събра,един ден ще заздравее и укрепне в едно истинско приятелство! Една огромна прегръдка за теб! Ида

Е,и това събитие е вече в архива ми.Преди малко се прибрах от последния ден на изложбата в Зенден. Аз лично съм удовлетворена,но като цяло времето не бе с нас.Имам предвид -метеорологичното.Като че ли се бе наговорило точно тия три дни да вали и плющи,при това примесено с силните напори на вятъра и температури около 10-те градуса.Което съответно се отрази на посещаемостта на изложбата ни.Понеже доста хора проявяваха любопитство,то ето го моят щанд от различни ъгли и переспективи. За емоцията ми е трудно да разкажа.Това всеки го преживява по своему.Но съм щастлива,щом успях да накарам хората да забележат нещата ми,Умирам за сън и очите ми се затварят,за това,за да не напиша някоя глупост ви пожелавам лека нощ!

Днес правих игленици- с форма на възглавничка и дръжка за да се закачват на стената Довърших и последните 4 сърца: Сега връзката изглежда така: И така,почти всичко е готово...остават последните приготовления,да донапълня фруктиерата с плодове и зеленчуци и ако успея...,всъщност няма значение дали ще успея или-не .Чувствам се доволна и удовлетворена от всичко,което сътворих и довърших в последните 2 седмци.И знам какво ще направя след изложбата- релакс! А и ме очаква подаръкът ми за рожденният ми ден-3 дневна екскурзия до Берлин ! Чудесно е,че ми се случва това дълго мечтано пътуване и още по прекрасно е,че се съчетават дните около рожденния ми ден. Спокойна вечер! Дива

И това преживяване е вече в графа-"минало". Това е концерта, на който отидох без никакви очаквания. Харесвах песните на Грюнемайер от радиото, човешки с добър текст. Така се случи, че преди години, когато за първи път попитах кой изпълнява тази песен, Вилфрид ми каза, че е певец, загубил съпругата си в битката с рака. И...до там беше,докато не получих двата билета за концерт на 11.06. във Франкфурт като притурка към Коледния ми подарък. Началото на концерта ме разочарова по-скоро, отколкото да ме въодушеви. Започна се с 20 и...няколко минутно закъснение ,което мен винаги ме дразни и ме кара да се чувствам неуважена. После първите две-три песни засилиха разочарованието ми- лоша акустика, при това Грюнемайер- в ролята на рок- изпълнител! Ама никак, никак не ми се връзваше и като добавим, че не разбирах почти и една дума от това, което пее, защото басите вибрираха така, че не се чуваше членоразделна реч....идеше ми да си звадя обратно судоко-то от раницата и да продължа да...