Edel-Art

Вчера имах един невероятен ден! Колкото и определения да изброя, като : чуден, прекрасен, вълшебен, магически, щастлив, радостен и т.н. нито една няма да опише точното състояние на духа ми освен може би една, която в момента се откори в съзнанието ми, а именно- жизненозареждащ. Чувствам се докосната от щастието, без да мога да определя, какво точно ще рече това, но за мен, вечно дейната, забързана в идеите си и правеща нещо с ръцете и мозъка си, времето просто спря. Къде? Ето тук: Седиш си на високото, седнал на стръмната ливада, загледан в отсрещните склонове или в небето, което е точно над главата ти и.... усещаш милувката на Бог( каквото и да означава това митично понятие, аз заради това го наричам Вселена ). Времето просто спира, чуваш само тихото движение на водата в реката, която тече долу в ниското, понякога, но много рядко се промъква звук на движеща се кола, и...всичко останало е тишина. Но не такава една подтискаща, а една жива, караща стомаха ти да се отпусне от всичкот...

Когато говорим за любовта, все я свързваме с чувствата ни един към друг, с отношение. Има  ли любовта материално измерение или остава само в духовната сфера? И изобщо, що е любов? Човечеството винаги е размишлявало над тази тема, не съм била изключение и аз. И в един момент дойде моето прозрение- любовта е действие! Тя се изразява в нашия активитет спрямо даден човек, който пък се обуславя от силата на чувствата ни към него. Всеки човек има своя начин на действие, с което да изразява своята любов към другите. Осъзнах, че моя начин на изразяване е чрез творчеството ми, всяко нещо, което е минало през ума и ръцете ми, докато стане завършена творба, наречена за някого е била потопена в кладенеца на моята любов. Като тези 381 квадрата След като ''видях'' идеята на одеалото, трябваше да изработя и схемата му, да изработя 50 сърчица и после да ги разпределя по белите квадрати, и да намеря мястото и на 11 мотива ''Прованс'', като вс...

 Днес ще ви разкажа една притча. Авторът й е Пламен Петров Притча за чуждите обувки Един ден пътувах в метрото, когато на една от спирките се качи мъж на средна възраст с две деца на около 5-6 години. Мъжът се настани на седалката до мен и потъна в размисъл, а през това време децата се развилняха из цялото купе. Тичаха, викаха, закачаха се с другите пътници – а мъжът си седеше безучастно, забил поглед в пода. Възмущението явно преля и пътничка с разтреперен от гняв глас му кресна: "Господине, вижте какво правят децата ви! Моля, усмирете ги и им направете забележка!" Мъжът се стресна, сякаш излезе от някакъв полусън и трескаво се огледа наоколо. После погледна сконфузено и тихо каза: "Много се извинявам! Току-що бяхме в болницата. Съобщиха ми, че майка им е починала а аз още не знам как да им го кажа..." Не е трудно да си представите как се е почувствала в този момент възмутената гражданка. Всеки от нас все някога е изпадал в подобна конфу...

Ей такава голяяяяма, зряла и тежка се е спряла на небето и гледа в неината учудено -уплашено-удивена с окръглена уста на възклицанието '' Оооо''. Гледаме се взаимно, а аз си мисля, заради нейната пълнота ли ми бе такова нервно, преди да тръгна на разходка тази вечер или си е просто от 32-та градуса днес? И не само че седи, ами започна и нахално да наднича из зад колонката на арката, сякаш е любопитна да надникне и в лаптопа ми... А аз се прибрах от една такава разходка, че чак ми се плачеше от толкова красота! ... Минах покрай ливадите с пасящи коне в долчинката, изкачих се на пилото на хълма, където прохладния ветрец разроши косите ми, а само няколко крачки по натам се откри прелестната панорама на езерото на фона на издигащите се зад него Алпи и светлинките на австрийските селца отсреща. Обожавам точно това време, когато небето све повече се схлупва над земята, а светлинките на къщичките блещукат все по-ярко и стават все повече. Влезнах в билковата градина, пр...

И така, предстои ни поредното местене ...и ...последното! С него ще приключи трудовия 49 годишен път на моят съпруг( води  ме с цели 20 години! ) - и ни предстои най-сетне да се приберем у дома! :) Замислих се тази сутрин колко пъти сме се местили през последните 4-5 години, но дори и моята сравнително силна памет ми отказва да бъде полезна в случая. Много са. И всеки път е еднакво - опаковане, треската, местенето, разопаковане, подреждане, почистване след всичкия хаос и следните картинки из цялата къща...  За къде и без моите платове, кафемашината и ... таралежа, подарък на Вилфрид? Но и всеки път е различно- това си идва от новото място, където отиваме и преживяванията, които сме имали на старото. В повечето случаи аз винаги оставям частичка от сърцето си във всяко място, превърнало се в наш дом, пък било то и за месец или два... Освен всичко това при тези местения, в добавка е почти винаги и моята подвижна мини-градинка, която обаче този път застрашително се ...