Пълнолуние...






Ей такава голяяяяма, зряла и тежка се е спряла на небето и гледа в неината учудено -уплашено-удивена с окръглена уста на възклицанието '' Оооо''. Гледаме се взаимно, а аз си мисля, заради нейната пълнота ли ми бе такова нервно, преди да тръгна на разходка тази вечер или си е просто от 32-та градуса днес? И не само че седи, ами започна и нахално да наднича из зад колонката на арката, сякаш е любопитна да надникне и в лаптопа ми... А аз се прибрах от една такава разходка, че чак ми се плачеше от толкова красота! ...
Минах покрай ливадите с пасящи коне в долчинката, изкачих се на пилото на хълма, където прохладния ветрец разроши косите ми, а само няколко крачки по натам се откри прелестната панорама на езерото на фона на издигащите се зад него Алпи и светлинките на австрийските селца отсреща. Обожавам точно това време, когато небето све повече се схлупва над земята, а светлинките на къщичките блещукат все по-ярко и стават все повече. Влезнах в билковата градина, приседнах на пейката с вперен поглед в тази омагьосваща панорама, отпуснах се и забравих...себе си там, на това място. Почувтсвах се част от тази Вселена, която толкова много обичам, искаше ми се да извикам с цяло гърло:" Ей, хора! Не си и помисляйте да унищожавате тази красива планета заради политически ежби и икономическа лакомия!''Винаги се удивлявам как жаждата за власт и пари, може да бъде по-силна от жаждата за живот?? Ще ми се разумът на човечеството да надделее и да не се самоунищожим, унищожавайки и тази красота. И все едно, аз преживях този ден и се потопих в неговия залез, гледах как  слънцето не изка да се предаде толкова бързо и въпреки изгрялата си сестра, озаряваше в оранжево-жълто-зеленикави отблясъци хоризонта на запад, докато от изток луната ставаше все по едра и наситена...Постепенно замряха птичите песни и останах сама с тишината на вечерта и цикадния хор за фон. Усмихнах се на двойтата седнала на най-високата пейка, всеки държащ истинска стъклена чаша с преполвено вече червено вино, вперили поглед в езерото и говорейки тихо, изумих се на катерещата се по задната страна на покрива на една от любимите ми къщи жена, която си помислих , че си е забравила ключа и търси начин да проникне в къщата, но тя определено се катереше, за да седне на ръба на покрива и да наблюдава по-добре гледката. След малко я последваха още две глави, които водях вече спускайки се по улицата от другата страна на къщата...
И така, след малко си бях у дома. Полях цветята, измих терасата, която се освежи от студената вода
И се чувствам богата, цялостна и пълна...като луната. Спокойна нощ!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?