Триста осемдесет и един квадрата любов

Когато говорим за любовта, все я свързваме с чувствата ни един към друг, с отношение. Има  ли любовта материално измерение или остава само в духовната сфера?
И изобщо, що е любов?
Човечеството винаги е размишлявало над тази тема, не съм била изключение и аз.
И в един момент дойде моето прозрение- любовта е действие! Тя се изразява в нашия активитет спрямо даден човек, който пък се обуславя от силата на чувствата ни към него.
Всеки човек има своя начин на действие, с което да изразява своята любов към другите. Осъзнах, че моя начин на изразяване е чрез творчеството ми, всяко нещо, което е минало през ума и ръцете ми, докато стане завършена творба, наречена за някого е била потопена в кладенеца на моята любов.
Като тези 381 квадрата


След като ''видях'' идеята на одеалото, трябваше да изработя и схемата му,




да изработя 50 сърчица



и после да ги разпределя по белите квадрати, и да намеря мястото и на 11 мотива ''Прованс'', като всеки от тях трябваше да получи индивидуална рамка, за да достигне размера на квадрат.


Апликирането на ръка е нещо ново за мен, любовта ми към него се разви в клуба по пачуърк във Барневил-Картере.Срещата  ми с френските  куилтърки от малкото градче всяка сряда изиграха  голяма роля в моето желание да шия , апликирвам и куилтавам на ръка. От този момент насетне, аз рядко се докосвам до шевната си машина, но знам, че това не е за винаги. Намирам голяма привлекателност в шиенето на ръка, в съзерцаването на вече пришитата апликация, която поглаждам много пъти с ръка и любов.
 И така, започнах събирането на квадратите на машината, с всеки изминал ден лентите ставаха все по широки...




Докато един ден се оказа, че няма повече за събиране- лицевта страна бе готова.


 И ако си мислите, че с това бях отдала цялатата си любов на творбата и човека, за когото е, грешите! Ако съм си мислила така и аз, също съм грешала.
Предстоеше да се изрежат бордюрите и да се постави гърбът и ватата.

Операцията се оказа доста трудна , тъй като одеалото е доста голямо, а подовите пространства- ограничени. Между другото, това одеало е шито в пет квартири, които са били за отделни периоди нашето ''у дома''. Събирането стана в квартира номер 3.

И се започна едно дълго прошиване на ръка...


Имаше моменти , когато си мсилих, че ще се откажа и няма да продължа, след поредното зверско убождане, но после, пак любовта ме караше да продължа...и в квартира № 4 продължи ...Денем на вън, на голямата и красива тераса


Нощем вътре, на малката масичка в кухнята- дневна


И един ден се оказа, че любовта ми е стигнала за да довърша цялото прошиване на всички квадрти


Дойде ред да поставя бордюрите и да им направя избраните от мен форми за прошиване. За  целта използвах новата си придобивка , подарък за рождения ми ден- светеща дъска, благодарение на която си спестих много мъка по откопирването на модела върху ъглите. С нея направо копирах модела директно върху плата



И се оказа, че започна най- голямото изпитание на моята любов- прошиването на всяко сърчице по два пъти и малките листеца и цветчета от бордюрните клонки.



И... за това преживяване замина много време , но любовта не се отказа и ме водеше напред. Един ден преди нашето отпътуване от квартира номер 4 се оказа,че съм прошила бордюрите,сърчицата и съм завършила и кантирващата лента.


Ето резултата на труда ми до момента, в който се сбогувах и с нашия дом в Кресбронн, едно прекрасно лято, което ще помня винаги.

За ''у дома''  номер 5 , където се очаваше да стана и баба за първи път , знаех, че мястото е ограничено и имах своите притеснения, дали ще имам изобщо възможността да шия това огромно одеало. Настанихме се в дневната на голямата ми дъщеря и се оказа, че един от панерите за пране се превърна в новия дом на одеалото, коетопък ми позволяваше да го разнасям навсякъде с мен и то да не заема много място и да се пречка в краката на другите.
Така довърших двойното  завършващо прошиване на бордюра от страната към одеалото, а после и от страната към завършващата лента, изработих надписа- спомен за вътрешната страна и извърших дизайнерското му оформление със още сърчица , които изработих от останалите парченца от платчетата.


Любовта ми стигна и за това, а сега е ред да доизбродирам модела фантазия, който е пак плод на тази любов.


Остава ми още малко, но знам, че майчината любов ще ме преведе и през всяко бодче на иглата, за да извезам всяко клонче с любов, давайки най-доброто от себе си.
Междувременно се радвам и на една нова любов- тази да бъда баба на първородната си внучка Иабел,


която определено ''краде'' много от времето ми за одеалото, но в никакъв случай това не е несъвместимо - любовта си знае работата. За бабинството, ще рзкажа някой друг път, то си е тема достойна за роман.


Пожелавам ви усмивки и много любов!


Коментари

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да направим сърце за подарък