Edel-Art

Когато говорим за любовта, все я свързваме с чувствата ни един към друг, с отношение. Има  ли любовта материално измерение или остава само в духовната сфера? И изобщо, що е любов? Човечеството винаги е размишлявало над тази тема, не съм била изключение и аз. И в един момент дойде моето прозрение- любовта е действие! Тя се изразява в нашия активитет спрямо даден човек, който пък се обуславя от силата на чувствата ни към него. Всеки човек има своя начин на действие, с което да изразява своята любов към другите. Осъзнах, че моя начин на изразяване е чрез творчеството ми, всяко нещо, което е минало през ума и ръцете ми, докато стане завършена творба, наречена за някого е била потопена в кладенеца на моята любов. Като тези 381 квадрата След като ''видях'' идеята на одеалото, трябваше да изработя и схемата му, да изработя 50 сърчица и после да ги разпределя по белите квадрати, и да намеря мястото и на 11 мотива ''Прованс'', като вс...

 Днес ще ви разкажа една притча. Авторът й е Пламен Петров Притча за чуждите обувки Един ден пътувах в метрото, когато на една от спирките се качи мъж на средна възраст с две деца на около 5-6 години. Мъжът се настани на седалката до мен и потъна в размисъл, а през това време децата се развилняха из цялото купе. Тичаха, викаха, закачаха се с другите пътници – а мъжът си седеше безучастно, забил поглед в пода. Възмущението явно преля и пътничка с разтреперен от гняв глас му кресна: "Господине, вижте какво правят децата ви! Моля, усмирете ги и им направете забележка!" Мъжът се стресна, сякаш излезе от някакъв полусън и трескаво се огледа наоколо. После погледна сконфузено и тихо каза: "Много се извинявам! Току-що бяхме в болницата. Съобщиха ми, че майка им е починала а аз още не знам как да им го кажа..." Не е трудно да си представите как се е почувствала в този момент възмутената гражданка. Всеки от нас все някога е изпадал в подобна конфу...

Ей такава голяяяяма, зряла и тежка се е спряла на небето и гледа в неината учудено -уплашено-удивена с окръглена уста на възклицанието '' Оооо''. Гледаме се взаимно, а аз си мисля, заради нейната пълнота ли ми бе такова нервно, преди да тръгна на разходка тази вечер или си е просто от 32-та градуса днес? И не само че седи, ами започна и нахално да наднича из зад колонката на арката, сякаш е любопитна да надникне и в лаптопа ми... А аз се прибрах от една такава разходка, че чак ми се плачеше от толкова красота! ... Минах покрай ливадите с пасящи коне в долчинката, изкачих се на пилото на хълма, където прохладния ветрец разроши косите ми, а само няколко крачки по натам се откри прелестната панорама на езерото на фона на издигащите се зад него Алпи и светлинките на австрийските селца отсреща. Обожавам точно това време, когато небето све повече се схлупва над земята, а светлинките на къщичките блещукат все по-ярко и стават все повече. Влезнах в билковата градина, пр...

И така, предстои ни поредното местене ...и ...последното! С него ще приключи трудовия 49 годишен път на моят съпруг( води  ме с цели 20 години! ) - и ни предстои най-сетне да се приберем у дома! :) Замислих се тази сутрин колко пъти сме се местили през последните 4-5 години, но дори и моята сравнително силна памет ми отказва да бъде полезна в случая. Много са. И всеки път е еднакво - опаковане, треската, местенето, разопаковане, подреждане, почистване след всичкия хаос и следните картинки из цялата къща...  За къде и без моите платове, кафемашината и ... таралежа, подарък на Вилфрид? Но и всеки път е различно- това си идва от новото място, където отиваме и преживяванията, които сме имали на старото. В повечето случаи аз винаги оставям частичка от сърцето си във всяко място, превърнало се в наш дом, пък било то и за месец или два... Освен всичко това при тези местения, в добавка е почти винаги и моята подвижна мини-градинка, която обаче този път застрашително се ...

Ха-ха, майтапа ще да е внук! :) :) :) В модерните днешни времена, човек знае след 4-тия месец вече пола на детето си. От една страна- хубаво, от друга... мен ми се губи тръпката на очакването... Разбира се, така е по-лесно да си ориентиран в каква цветова гама да се подготвяш, какви дрешки да купуваш и т.н. Не, че това ще направи бебока по-малко и ли повече щастлив- това зависи само от атмосферата и отношенията в които той ще влезне в света на порасналите, които са в най-близкото му обкръжение. И първия контакт е на лице. Неговата лудо влюбена в лилавото мама миналата седмица направи своя избор на платове от страницата на ''Бутинете'', която аз и изпратих, а аз в ролята на добра и послушна баба, пуснах поръчката. И днес - колетчето дойде ! Въпреки, че знаех съдържанието  на колета, с голяма радост и тръпка го отворих... И радостта ми бе пълна- всички платчета са тук! И разбира се любовта на Неди към пеперудите ( то не, че аз не се прихласвам по тях) ......

И така... след дълго мълчание ... отново съм тук.  Всичките въпроси, които сте си задавали защо няма нови публикации... няма да намерят отговор от мен. Освен един- аз просто съм такава. Когато ми се пише и ми напира отвътре- пиша. Когато нямам такова желание, не го правя. И не само с писането е така, а с всичко в живота ми, защото съм разбрала едно: човек няма ли желание за нещо, то не дава най-доброто от себе си и нещата му се получават посредствено или- никак. И не, че съм безотговорен човек , и не- че нямам задължения, които не са винаги в графа '' приятни'', но се старая наистина да ги правя в състояние на добро разположение на духа, а когато няма такова за едно, то го има за друго и аз върша него. И така... имам новина, която мисля, че вече мога да споделя : ще ставам баба... Сега се чудя да ви се усмихна ли с един емотикон... или... да не го сторя? :) През изминалите месеци от както научих новината... в главата ми бръмчат хиляди въпроси, основно базиращи се на ...

Тази вечер имах нужда от силния нормандски вятър, който вилнееше навън, главата ми гореше от мисли , емоции и неизказанито... Е, излезнах да се разходя по крайбрежнат улица. Припомних си всички  мигове от последните потчти година и половина, минах покрай къщата, в която можех да живея, но поради самозабравилия се от алчност собственик, не се случи. Минах и покрай замъка, който ако имах нужните средства бих купила и направила в атракционно селище за летуване на българските деца без родители. Ходейки по пустата улица, по пустия плаж си мислех за участта на човечеството и , че ако я караме така, съвсем скоро цялата земя ще е пуста, очистена от нас и нашата отрова, че ще са достатъчни само няколко години, за да бъдат улиците превзети от пясъка...  и ще останат само растенията и крясъкът на чайките в небето... Гледах къщите със затворени кепенци- толкова празни и жадуващи за обитатели  и си мислех колко хора в същия ...