Edel-Art

И така...една нова история в моя живот, а всъщност древна и тъжна...За децата, изоставени от родителите си. Та покрай групата за пачуърк  разбрах за съществуването на децата и домът в Доганово. За първата акция на групата не можах да се включа - съвпадаше с динамиката и емоциите покрай преместването на нашия дом от Германия в България, но за тази се записах, въпреки хаоса, който витаеше в къщата ни в Чокманово. Казах си така: оправяш първо своята работна стая, вадиш машината и шиеш! Вече си се записала - няма връщане назад! Междувремено отидох и до дома, запознах се с директорката и психоложката, видях децата и част от мислите ми... и сърцето ми останаха там. И желанието да се опитам да помогна поне на едно от тези деца да намери своя път и реализация в живота си от тук насетне. И детето се появи. На 01.01.2013 ще навърши пълнолетие...Казаха, че е преживяла много и че се страхува от реалния свят. Дори не знаех, че това е момиченцето, за което търсехме средства за да организираме ...

И ето я и нея, дойде! Дългоочаквана от мен, и нежелана за други, зимата е вече факт. Снежно, бяло, студено. Всичко,както си му е реда.. На мен ми е бяло на душата, и чисто, много чисто...Осъзнавам в последно време , че се чувствам добре в самотата си, че имам  нужда точно от това, за да достигна някак си...до себе си... И така, ето ви малко зима в снимки от нашия дом: И И така....вече е украсено...Коледа може да идва!

Днес се бях подготвила за един труден и не много приятен понеделник, тъй като в санитарната къща, където трябва да ми направят новите чорапи за липодем и разширени вени, работи нова служителка, която бе объркала всичко. Налагаше се днес за трети път да отида до клиниката по хирургия за да ми променят отново рецептата, а моя хирург тази седмица е в отпуска. Дори бях решила да не ходя изобщо и да се откажа от новите си чорапи...Но в един момент едно гласче в мен се обади и ме попита:"Защо се отказваш от своето право сама?Поне опитай, направи усилие!" И така...очаквайки Вилфрид да се върне за да взема колата, реших да се захвана с нещо,което обичам и да помоля за съдействие хора, които познавам и ценя заради човечността им и качеството им да бъдат личности да ни помогнат в начинанието на групата от прошиващи да създадем малко радост в 46 детски сърца за Коледа и да съберерем средства за дома в Доганово. Инициатор в самото начало и все още е Еми, а за идеята с несесерите Хрис...

И така... вече съм отново в България. И цялата бутафория по преместването е вече зад гърба ми. Датата е 22.10.2012 г... Не мина разбира се и без емоции, като например да стои камиона на унгаро-румънската граница цял ден и да не искат да го пуснат, заради това, че не били описани кашоните с цветята. Аз изрично попитах дали не трябва да ги номерирам и запиша в списъка, но ми отговориха, че не е нужно. Е, да, но се оказа нужно, заради което се оказа, че са дали рушвет 500 Е...Дали е така или- не...? Всеки носи сам отговорност и последици за нещата които изрича и прави, ние приехме, че е така. И така... разтоварването започна на 21.10 в 14,30 ч българско време. Справихме се до 21ч ,което звучи невъзможно, но хората,които ми помогнаха да се случат нещата бяха наистина перфектни, точни и работари! За което - огромно благодаря! Транспортната фирма на Юсуф също се оказа на ниво- нямаше поразена мебел или вещ, дори цветята ми бяха перфектно запазени! И на тях- благодаря! И така... историята ...

И така, нещата стигнаха толкова далеч, че нашето преместване от Германия за България е вече факт. Събитието започва на 17. 10. 2012 и ще трябва да приключи в Чокманово на 20.10.2012 г. Нещата, които ме вълнуват в тези дни обаче са основно емоционални, освен умората, която е пропита вече в костите ми от препускане, опаковане и разместване в къщата, която за още  5 дни ще бъде моя дом в последните 7 години от живота ми. И така...как човек изхвърля "ненужните" неща от дома си? Аз лично- много трудно. Знам, че трябва, но вътрешно в мен нещо се опъва и съпротивлява! Все пак успях да се разделя с около 1/4 от ненужните неща. Надявам се в България да се справя поне с още 2/4 ти..., като най-хубавия момент ще е да мога да подаря някому нещо ненужно за мен, а нужно за него. Присядвам тук или там, поглеждам помътнелите сегя някога бели стени, надупчени като от куршуми с дюбели, на които са висели значими за нас неща и се питам кога отминаха седем години от живота? И дали тези стени ...

След три годишно прекъсване, отново сме в Мелник с Вилфрид. Вчера пристигнахме и като че ли времето ни се разсърди,задуха силен вятър,който до вечерта се превърна в студен и не бе приятно да си на вън...Но днес отново изгря слънце, времето бе топло и ние обиколихме на длъж и шир града. Аз снимах много малко,но си имам вече ново приятелче, което определено през цялото време бе в акция "захапи!" или "рови!"... Влюбих се в това палаво коте, че дори обмислям дали не искам тръгвайки от тук да си го взема с мен в Родопите...? Ето още малко снимки с него... Снимах и няколко хълма, както и Литовата къща, хареса ми мотива на грозд, вграден в металната врата. Жалко е само, че басейна вече го няма - говори се, че бил незаконно построен....Еееех, защо хората нямат желание да се преборват с проблемите, а им е по-лесно да се откажат от мечтите си??! А ето и малко пясъчни хълмове, правещи пейзажа на Мелник неповторим! И...още ...