Преместването - част 2

И така... вече съм отново в България. И цялата бутафория по преместването е вече зад гърба ми. Датата е 22.10.2012 г...
Не мина разбира се и без емоции, като например да стои камиона на унгаро-румънската граница цял ден и да не искат да го пуснат, заради това, че не били описани кашоните с цветята. Аз изрично попитах дали не трябва да ги номерирам и запиша в списъка, но ми отговориха, че не е нужно. Е, да, но се оказа нужно, заради което се оказа, че са дали рушвет 500 Е...Дали е така или- не...? Всеки носи сам отговорност и последици за нещата които изрича и прави, ние приехме, че е така.
И така... разтоварването започна на 21.10 в 14,30 ч българско време. Справихме се до 21ч ,което звучи невъзможно, но хората,които ми помогнаха да се случат нещата бяха наистина перфектни, точни и работари! За което - огромно благодаря! Транспортната фирма на Юсуф също се оказа на ниво- нямаше поразена мебел или вещ, дори цветята ми бяха перфектно запазени! И на тях- благодаря!
И така... историята в снимки започва!

















И така... идва ред на подреждането...


 

Коментари

  1. Добре дошли ... за съжаление няма как да Ви посрещна с топла питка, мед и шарена сол:). Не видях нищо за състоянието на влакчето и прилежащите му гари и красоти, кажи че са добре. Очаквам с нетърпение да се настаните удобно и да започнеш да твориш:)

    ОтговорИзтриване
  2. Хах, благодаря за "добре дошли"-то, ще мине и без питката и прилежащите й атрибути.
    Аз самата не мога да кажа за влакчето нищо, защото директно на третия ден от пристигането си бе отнесено за съхранение за една година на друго място, където да му е поне сухо над галвата. Стаята за него е планирана в постройката на зимната градина, която живот и здраве вече има разрешително за строеж, но ще се строи догодина. До тогава е бездомно :( милото...Бяха изпаднали няколко нещица, от парчетата констатирах, че има счупване на дългия мост който се виеше по цялата дължина пред планината и къмпинга извиваше и минаваше отзад на другата плпскост за да слезе до нула около градинките с зеленчуци до кръчмата, но не съм го разопаковала за да знам точно. Но страшно няма, всичко е поправимо в този живот, докато сме живи и имаме желание да го живеем пълноценно!
    Мога ли да задам въпроса, кой пита???
    Усмихнат ден! :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да направим сърце за подарък