Несесери за децата в Доганово

И така...една нова история в моя живот, а всъщност древна и тъжна...За децата, изоставени от родителите си.
Та покрай групата за пачуърк  разбрах за съществуването на децата и домът в Доганово. За първата акция на групата не можах да се включа - съвпадаше с динамиката и емоциите покрай преместването на нашия дом от Германия в България, но за тази се записах, въпреки хаоса, който витаеше в къщата ни в Чокманово. Казах си така: оправяш първо своята работна стая, вадиш машината и шиеш! Вече си се записала - няма връщане назад!
Междувремено отидох и до дома, запознах се с директорката и психоложката, видях децата и част от мислите ми... и сърцето ми останаха там. И желанието да се опитам да помогна поне на едно от тези деца да намери своя път и реализация в живота си от тук насетне. И детето се появи. На 01.01.2013 ще навърши пълнолетие...Казаха, че е преживяла много и че се страхува от реалния свят. Дори не знаех, че това е момиченцето, за което търсехме средства за да организираме пътуването й до София за да посещава психиатър...
Какво ме привлече в нея ли? Ами с влизането в дома на двора забелязах малка бежово-розавикава-медникава топчица, която трепереше...Бе малко коте и всичко в него бе невероятно красиво! От странния цвят на козинката, която бе доста дълга ,но сплъстена, през цвета на очите,който повтаряше точно козината,но с стъклената прозрачност,която могат да имат само котешките очи, до "луничките" ,които имаше по нослето (които се оказаха засъхнала кръв)...
Та влитайки в дома, децата ни се усмихваха и поздравяваха, а едно момиченце видя котето и се спусна към него, грабна го и го гушна! Не се замисли, че котето е изцапано, че може да има бълхи, че може да е болно и за това да трепери! Не, единственото , което това дете направи, бе да даде обич на това малко коте! Е, та това момиченце е Силви.
За нея уших ето този несесер:
След задължителния почти за всички тийнейджърки тук черен цвят, тя каза, че любим й е синия. Попитах за дълбочина на цвета и нюанса.Отговорът бе: " Няма значение, всичко синьо! "
За това й избрах най-светлосиньото, което имах но добавих и жълтото - цвета на слънцето, което ни грее, топли и обича всички еднакво. Слънцето е любов! Любов към живота, към свободата, любов към себе си....
И така, уших и още два несесера. Това всъщност бе пробния ми несесер, защото никога не бях шила несесер...Ето го и него:
И в последния вложих момческа насоченост:
Ще ми се да е за Косьо- момчето, което рисува и за което търсим учител- доброволец, който безвъзмездно да му дава уроци по рисуване в Елин Пелин или Нови Хан. Ако някой, четящ поста ми в момента е художник или познава такъв, достатъчно луд и човечен за да "пилее" времето си и да учи едно дете на тънкостоите от подводния свят на художниците,моля, нека ми се обади!
И така... на 21.12.2012 аз съм поканена на тържеството на децата, което благодарение на любезното съдействие на хотел "Кемпински хотел Зографски" ще бъде в тяхна зала и почерпката и напитките за децата са също тяхно дело. Чудесно е, защото децата ще се пренесат в друга атмосфера, друг свят поне за няколко часа.
И така, моите три несесера, ушити с много любов и едно пожелание към децата, които ще ги получат:"Попътен вятър милички! Бъдете щастливи!"
В този си пост искам да изразя и благодарността си към всички, включили се в акцията за събиране на средства за децата под моя апел във Фейсбука. Благодаря ви за добрината, сърдечността и отзивчивостта ! До момента в България сме събрали 1270 лв , а в Германия- околността на Нюрнберг- 330 Е. С тези средства се закупиха нови олекотени завивки за децата, лакомства за напъхване на несесерите, кухненско диванче за тяхната група по готварство, ще се подготвят ваучаери за седмично закупуване на продукти за кухнята за готвенето им, и се подготвя организиране на посещение в Ел.Пелин на сладкарница-пицария.Събрахме средства за пътните на Силви за 3 месеца за психиатъра( Благодаря ти Сатори ! ), а ако останат средства, ще ги вложим в следващата най-голяма необходимост на децата.
Тук искам да споделя, че покрай тази акция се запознах и с много нови  и интересни хора, някои от които са и нови контакти и приятелсвта в следващите ми месеци и години! Благодаря ви , че ви има!
Е, това мисля е достатъчно...за този ми пост. Мога да излея още много емоция на екрана пред мен, но някои неща си остават само за нас, нали така? ;)
Пожелавам ви един прекрасен и усмихнат съботен ден!
Ваша Дива



Коментари

  1. Поклон пред добрината ,която си сторила Илияна !Бъди благословена и не спирай да даряваш щастие-и с ръцете ,и с думите и споделените чувства ! Весели празници за теб и малките ти приятели от Доганово !

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да направим сърце за подарък