Историята на една възглавничка


 И така... новата ми възглавничка ме връща в спомените през 2011 г, когато се наложи да остана две седмици в България, а се оказа, че нямам никакво ръкоделие под ръка.
И така... когато установих, че книгата не ми е достатъчна, тръгнах на разузнаване в Смолян за панделки, мулинета, игли и - гергеф.
След като учудващо бързо си купих две игли с широки уши и остър връх за панделките, аз бодро и с увереност тръгнах към магазините за кинкалерия.
Бодростта ми обаче много бързо се изпари, поради факта, че освен няколкото цвята сатен в един от четирите магазина, няма да намеря.
Най-голямата трудност се оказа намирането на гергеф, но! Който търси- намира, и се оказа, че моите два гергефа ме очакват... в магазин за бельо!
Грабнах ги, върнах се да купя по 5 м от четирите цвята панделка, ставаща за бродиране на цветя и - в къщи!Това са цветята с най-голям обем в розово, лила, бяло и екрю



Модела? Почти както всички останали, следвах сърцето си и усещането за цветове, форми, контраст.




Следкато започнах да разчиствам старите си и недовършени започнати проекти, тази бродерия бе сред първите, които получи привилегията да бъде '' обчечена'' в калъфка за възглавничка.
Едно UFO в по-малко и една слънчева лятна калъфка в повече.
Резултата? Мен ми е слънчево като я погледна и ме усмихва, значи съм се спрвила . А на вас как ви въздейства?





Хайде, забавлявайте се, всеки миг е ценен! Пропуснатото днес, никога няма да ви бъде дадено утре!
Усмихнат ден!


Коментари

  1. Наистина възглавничката зарежда позитивно с тези прекрасни цветове по нея!!!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?

Тази, която носи пролетта