Неделен пазар в Шербург

И така - неделя е, а ние останахме без хляб. Новото място ни е непознато -какво и къде може да намери човек предстои да разберем. За това , като най сигурен и безопасен вариант бе да отидем до големия град, който е на около 7 км от нас. Речено- сторено. Вилфрид заложи в навигацията адреса на ЛИДЛ - така щях да зная и къде най-близко мога да пазарувам в ежедневието обикновените неща.
Е, ЛИДЛ не намерихме, но попаднахме на неделен пазар в Шербург, за целта - се затваря глявната транспортна уцила в един район с налични големи площадни площи и алеи наоколо за времето от няколко часа.
За наш късмет при поредното завъртане за да намерим правилната и достъпна улица, която ще ни заведе до ЛИДЛ излезнахме точно в съседство на главната улица

 а в дясно от нас - едно единствено място за паркиране- свободно. Спогледахме се  и -Вилфрид паркира колата. А аз разбира се извадих фотоапарата от чантата си.
Усещането слизайки от колата ми бе познато. Пренесох се мислено на хиляди километри и години на зад, когато в събота ходехме на битака в Бутан, а в неделя - в Крушовица. Почти не се различаваше, само мащабите бяха различни. И стоките - осъвременени и обслужващи френското битие на хората.
Първата сергия попътно , бе с хляба, е нали за него бяхме тръгнали...

Удивлението ми дойде от обратната страна на сергията- огромни хлябове, които се продават на кг за по 4 или 5 Е/кг !

 Завой на ляво - и сме на централния пазарен булевард. Щандове със зеленчуци се редувт със сладки изкушеня, играчки, щендери с дрехи, маси с обувки, фургони с кинкалерия, прежда и джунджурийки, огромни двойни грилове, които уви, не можах да снимам, защото се загубихме в тълпата с Вилфрид , а фотото остана в него, докато аз си избирах малки метални фигурки на щанда с кинкалерия. Май няма нещо, дето да не можеше да се намери тук.

 Накрая, улицата е затворена за коли ето по този начин и в двете посоки.

Следващата неделя сме пак там, аз съм много любопитна- продаваха някакви малки цветни кръгчета- като силиконови уплатнения или ластичета, на пакетчета, в големи кутии с разделители...нарисувани бяха някакави сплетки по тях. Ще трябва да се поинтересувам каква е тази щуротия, щото бе най-често срещаното изделие на пазара. Или- на мен така ми се стори.
Е купихме си накрая франзелка... и по обратния път- у дома. Ах, да , пропуснах- оказа се, че там ЛИДЛ вече няма... закрит е.