Неделен пазар в Шербург

И така - неделя е, а ние останахме без хляб. Новото място ни е непознато -какво и къде може да намери човек предстои да разберем. За това , като най сигурен и безопасен вариант бе да отидем до големия град, който е на около 7 км от нас. Речено- сторено. Вилфрид заложи в навигацията адреса на ЛИДЛ - така щях да зная и къде най-близко мога да пазарувам в ежедневието обикновените неща.
Е, ЛИДЛ не намерихме, но попаднахме на неделен пазар в Шербург, за целта - се затваря глявната транспортна уцила в един район с налични големи площадни площи и алеи наоколо за времето от няколко часа.
За наш късмет при поредното завъртане за да намерим правилната и достъпна улица, която ще ни заведе до ЛИДЛ излезнахме точно в съседство на главната улица

 а в дясно от нас - едно единствено място за паркиране- свободно. Спогледахме се  и -Вилфрид паркира колата. А аз разбира се извадих фотоапарата от чантата си.
Усещането слизайки от колата ми бе познато. Пренесох се мислено на хиляди километри и години на зад, когато в събота ходехме на битака в Бутан, а в неделя - в Крушовица. Почти не се различаваше, само мащабите бяха различни. И стоките - осъвременени и обслужващи френското битие на хората.
Първата сергия попътно , бе с хляба, е нали за него бяхме тръгнали...
Удивлението ми дойде от обратната страна на сергията- огромни хлябове, които се продават на кг за по 4 или 5 Е/кг !
 Завой на ляво - и сме на централния пазарен булевард. Щандове със зеленчуци се редувт със сладки изкушеня, играчки, щендери с дрехи, маси с обувки, фургони с кинкалерия, прежда и джунджурийки, огромни двойни грилове, които уви, не можах да снимам, защото се загубихме в тълпата с Вилфрид , а фотото остана в него, докато аз си избирах малки метални фигурки на щанда с кинкалерия. Май няма нещо, дето да не можеше да се намери тук.






 Накрая, улицата е затворена за коли ето по този начин и в двете посоки.

Следващата неделя сме пак там, аз съм много любопитна- продаваха някакви малки цветни кръгчета- като силиконови уплатнения или ластичета, на пакетчета, в големи кутии с разделители...нарисувани бяха някакави сплетки по тях. Ще трябва да се поинтересувам каква е тази щуротия, щото бе най-често срещаното изделие на пазара. Или- на мен така ми се стори.
Е купихме си накрая франзелка... и по обратния път- у дома. Ах, да , пропуснах- оказа се, че там ЛИДЛ вече няма... закрит е.



Коментари

  1. Представях си го по-романтичен този френски пазар...това ми прилича на нашите пазари...

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?