Завършена !

Дълго се колебаех, дали да покажа крайния резултат цялата идея до - крайната реазлизация на подвърцията, която изработвах за Гери. По простата причина, че обичам изненадите, а ако покажеш нещо изцяло, вече изненадата я няма.Но поради обстоятелството, че в настоящия месец за съжаление няма да мога да изпратя подвързията, аз я показах първо на Гери, така, че вче мога да я споделя и тук.


Още в момента, в който взех решението да направя този подарък, първото което знаех, че ще е избродирано на подвързията, ще е името на блога на собственичката. Това, което не ми бе ясно само бе, как ще го направя и дали ще се получи, но си казах, да не се напрягам предварително, докато не е дошъл правилния момент.
След което, много исках да изобразя на корицата някоя от нейните красиви колажни снимки на зеленчуци , разбира се със задължително присъстващия елемент на чери доматчета.
След което обаче нещо вътре в мен се разбунтува и си казах, ок, тя си има това, а ти трябва да вложиш себе си в своятя творба. Бъди себе си и уший тва, което сърцето те подтикне!
Така и постъпих.
Нито замиг не се разколебах да изобразя алое на корицата и- за мен това растение е символ на нещо добро. Алоето е лекувало раните на войните, лекува и днес същото, както и новата коварна модерна  болест за 20 в - рак , като засилва имунната система на човека. Отделно е и прекрасно разстение за всеки дом- къде в саксия, къде- директно в градината, ако климата е мек и го позволява. И по някакъв начин за мен лоето е символ на вечност.
Ето, това е етап от изработването на поредното листо от растението


След което, си казах, че ще има невен, маргаритки, камбанки... всичко, което внася простичко и селско настроение и същевремено - радва очите.
Когато приключих с цялостното бродиране, резултата бе следния


и от близко






И така, остана надписа... В крайна сметка, помолих Вилфрид да ми копира заглавната страница на блога на Гери, а после - да ми разпечата текста в няколко големини. Забодох листа върху плата и приложих хартиената техника за бродерия - бродирах директно върху хартиените букви. Притеснявах се, защото реално нищо не виждах какво се случва под хартията върху плата - съществуваше риска, да е пълен хаос. Реалността бе тази



 Особено облекчение изпитах, когато Гери каза, че написа е досущ като този на блога й .
И така, тази подвързия е готова и чака


 момента, когато ще бъде в ръцете на собственичката си- и това ще се случи, когато дойде времето.



Коментари

  1. Написах един коментар с няколко изречения с единични думи и много удивителни, но нещо не го виждам, зтова пак - Страхотна! Невероятна! Разкошна! Удивителна! Мнооого красива!

    ОтговорИзтриване
  2. БРАВО! Страхотен завършек.Имам веселото чувство,че ако тази оранжева панделка се развържееее..... от там ще се изтъркаля я някоя тиква ,я някой домат...... просто Мария

    ОтговорИзтриване
  3. Истинско произведение на изкуството! Невероятна!

    ОтговорИзтриване
  4. Мари, то с коментарите понякога... явно се откланят '' от правия път'' - също като хората ;).
    Мария , усещането е такова, защото някак всички свързваме Гери с нейните доматчета .. :).
    Благодаря ви за високата оценка!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?

Една картина от плат