Завършена !

Дълго се колебаех, дали да покажа крайния резултат цялата идея до - крайната реазлизация на подвърцията, която изработвах за Гери. По простата причина, че обичам изненадите, а ако покажеш нещо изцяло, вече изненадата я няма.Но поради обстоятелството, че в настоящия месец за съжаление няма да мога да изпратя подвързията, аз я показах първо на Гери, така, че вче мога да я споделя и тук.


Още в момента, в който взех решението да направя този подарък, първото което знаех, че ще е избродирано на подвързията, ще е името на блога на собственичката. Това, което не ми бе ясно само бе, как ще го направя и дали ще се получи, но си казах, да не се напрягам предварително, докато не е дошъл правилния момент.
След което, много исках да изобразя на корицата някоя от нейните красиви колажни снимки на зеленчуци , разбира се със задължително присъстващия елемент на чери доматчета.
След което обаче нещо вътре в мен се разбунтува и си казах, ок, тя си има това, а ти трябва да вложиш себе си в своятя творба. Бъди себе си и уший тва, което сърцето те подтикне!
Така и постъпих.
Нито замиг не се разколебах да изобразя алое на корицата и- за мен това растение е символ на нещо добро. Алоето е лекувало раните на войните, лекува и днес същото, както и новата коварна модерна  болест за 20 в - рак , като засилва имунната система на човека. Отделно е и прекрасно разстение за всеки дом- къде в саксия, къде- директно в градината, ако климата е мек и го позволява. И по някакъв начин за мен лоето е символ на вечност.
Ето, това е етап от изработването на поредното листо от растението


След което, си казах, че ще има невен, маргаритки, камбанки... всичко, което внася простичко и селско настроение и същевремено - радва очите.
Когато приключих с цялостното бродиране, резултата бе следния


и от близко






И така, остана надписа... В крайна сметка, помолих Вилфрид да ми копира заглавната страница на блога на Гери, а после - да ми разпечата текста в няколко големини. Забодох листа върху плата и приложих хартиената техника за бродерия - бродирах директно върху хартиените букви. Притеснявах се, защото реално нищо не виждах какво се случва под хартията върху плата - съществуваше риска, да е пълен хаос. Реалността бе тази



 Особено облекчение изпитах, когато Гери каза, че написа е досущ като този на блога й .
И така, тази подвързия е готова и чака


 момента, когато ще бъде в ръцете на собственичката си- и това ще се случи, когато дойде времето.



Коментари

  1. Написах един коментар с няколко изречения с единични думи и много удивителни, но нещо не го виждам, зтова пак - Страхотна! Невероятна! Разкошна! Удивителна! Мнооого красива!

    ОтговорИзтриване
  2. БРАВО! Страхотен завършек.Имам веселото чувство,че ако тази оранжева панделка се развържееее..... от там ще се изтъркаля я някоя тиква ,я някой домат...... просто Мария

    ОтговорИзтриване
  3. Истинско произведение на изкуството! Невероятна!

    ОтговорИзтриване
  4. Мари, то с коментарите понякога... явно се откланят '' от правия път'' - също като хората ;).
    Мария , усещането е такова, защото някак всички свързваме Гери с нейните доматчета .. :).
    Благодаря ви за високата оценка!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?