Edel-Art

Е, не успях да ушия  зимна премяна за моите нари в дневната до камината, но се захванах да им направя пролетна премяна. Надявам се да успея, но дори и да не стане за тази пролет, проекта ще бъде довършен - за следващата...:) Важното е, че започнах! Цветовата гама?? Зелена , разбира се! Като зараждащата се зеленина по хълмовете наоколо, които ме бграждат, листенцата на широколистните дървета, които почват да окичват след март короните си с пъпки, които се разлицтват с мъъъънички зелени листенца и само за няколко седмици се покриват с буйна зелена грива от листа . И...лалета ! Лалетата и нарцисите за мен са щветята , символи на пролетта . За къде без тях, ако ще да е пролет?? Рещих, че този път ще вкарам в играта и машината за бродиране, така поне няма да се чувствам виновна, че я имам, а не я използвам по предназначение. За да избродирам лалета и...още много цветя, нали говорим за пролет , ново начало и нов живот? За зареждане на батериите с нова енергия, нови м...

Говоря за тази мини орхидея, която още с влизането ми в Кауфланд ме накара да го погаля с поглед и да му се усмихна. Токова жив и толкова ярък пъстър и цветен Фалчо, макар и в мини размер. Нежно съчетание между жълто и цикламено, съчетано така, както само природата може да багри . Всеки път ,когато го погледна, ми носи настроение и ме кара да се усмихна. Вярвам, че и вас ще зарадва и разведри, за това и написах тоз пост. Усмихнат ден! :) Дива

Зимата е отново в своя вихър от два дена. Наваля толкова сняг за 8 часа, колкото не съм виждала от както купихме нашата къща . Когато слизах онзи ден към града, взех със себе си и фотоапарата и снимах всичко, което успях по пътя си. Надявям се и вие да се насладите на тази зимна приказка и да се пречистят душите ви в белотата на снега. Някои от вас не обичат зимата вероятно, за други е любим сезон. За мен тя е винаги спомен за най-хубавите мигове от детството ми, ароматите от кухнята на баба, мирис на греяно вино, канела, ябълки и курабийки. Аз лично обичам всичките четири сезона, във всеки намирам красивото и не се задълбочавам в недостатъците ,които го съпътстват. Та нима аз самата съм перфектна??! И така... заваля сняг през нощта: А на сутринта всичко изглеждаше така... След часи половина чистене и риене на сняг, потеглих за града.   И така...отново зимата влезна в свое владение. 

Преди две седмици бях на гости във Вара при приятелка. Чудесни дни, въпреки, че тя бе на работа, а аз...леко неразположена и клисава. В един от дните, след като закарах Еми на работа, реших да стигна до морето. Но се оказа пълен кошмар да намериш във Варна място за паркиране. Тогава просто реших, че отивам към северните ни курорти- Константин и "Елена" или  ' Златни пясъци". Там места за паркиране в този зимен сезон трябваше да има ! Така и стана...Спрях до брега, четох, писах, пих кафе, ядох сандвичи, наблюдавах морето... И направих няколко снимки, разбира се. Ето ги : "Защото всичко край морето е море! То  идва , за да си отиде... отива си, за да се върне  пак..." Стих, който помня от юношеството си, но уви, не помня автора му. Интерпретира обаче наистина моите мисли за морето и ... неговата вечност, а може би... дори и нашата, макар и измерена в един човешки живот.  

Скъпи  мои реални и виртуални приятели, познати и непознати до днес читатели, Нека  тя е прекрасна, слънчева и усмихната за всички нас! Да имаме крепко здраве, за да можем да мечтаем и реализираме проектите и мечтите си. Да е изпълнена с много щастие, за да творим от цялата си душа. Да има много любов, защото любовта крепи света, а ние сме част от него. Да бъде изпълнена с нови хора и социални контакти, защото човекът е създаден да живее в общество, а не сам. Да имаме нужното време за себе си, когато е нужно да обмислим важните неща и промени в живота ни и достатъчно време за всичко онова, което правим, искаме да сътворим и постигнем. И над нас да грее винаги нашата пътеводна звезда, така нужна на всеки един от нас! ОТ ДНЕС ЗАПОЧВА ЦЕЛИЯТ НИ ОСТАВАЩ ЖИВОТ! Усмихнете му се и поемете през 2013 година - напред и нагоре! Обичам ви! И ви се усмихвам :) !

И така...една нова история в моя живот, а всъщност древна и тъжна...За децата, изоставени от родителите си. Та покрай групата за пачуърк  разбрах за съществуването на децата и домът в Доганово. За първата акция на групата не можах да се включа - съвпадаше с динамиката и емоциите покрай преместването на нашия дом от Германия в България, но за тази се записах, въпреки хаоса, който витаеше в къщата ни в Чокманово. Казах си така: оправяш първо своята работна стая, вадиш машината и шиеш! Вече си се записала - няма връщане назад! Междувремено отидох и до дома, запознах се с директорката и психоложката, видях децата и част от мислите ми... и сърцето ми останаха там. И желанието да се опитам да помогна поне на едно от тези деца да намери своя път и реализация в живота си от тук насетне. И детето се появи. На 01.01.2013 ще навърши пълнолетие...Казаха, че е преживяла много и че се страхува от реалния свят. Дори не знаех, че това е момиченцето, за което търсехме средства за да организираме ...

И ето я и нея, дойде! Дългоочаквана от мен, и нежелана за други, зимата е вече факт. Снежно, бяло, студено. Всичко,както си му е реда.. На мен ми е бяло на душата, и чисто, много чисто...Осъзнавам в последно време , че се чувствам добре в самотата си, че имам  нужда точно от това, за да достигна някак си...до себе си... И така, ето ви малко зима в снимки от нашия дом: И И така....вече е украсено...Коледа може да идва!