Защото всичко край морето е ...море

Преди две седмици бях на гости във Вара при приятелка. Чудесни дни, въпреки, че тя бе на работа, а аз...леко неразположена и клисава.
В един от дните, след като закарах Еми на работа, реших да стигна до морето. Но се оказа пълен кошмар да намериш във Варна място за паркиране. Тогава просто реших, че отивам към северните ни курорти- Константин и "Елена" или  ' Златни пясъци". Там места за паркиране в този зимен сезон трябваше да има !
Така и стана...Спрях до брега, четох, писах, пих кафе, ядох сандвичи, наблюдавах морето... И направих няколко снимки, разбира се.
Ето ги :








"Защото всичко край морето е море!
То  идва , за да си отиде...
отива си, за да се върне  пак..."


Стих, който помня от юношеството си, но уви, не помня автора му. Интерпретира обаче наистина моите мисли за морето и ... неговата вечност, а може би... дори и нашата, макар и измерена в един човешки живот.
 

Коментари

  1. Анонимен3 февруари 2013 г. в 17:29

    НАПЪТСТВИЕ


    Когато ти решиш да си заминеш,
    недей си взема сбогом нито с мен,
    нито с морето. . .
    Иди си, без да се сбогуваш.
    Отплувай до съседното пристанище -
    до другото пристанище отплувай незабавно.
    Там ще намериш пак и чайките, и ветровете,
    и лодките със гърбове катранени.
    Ще отпочиват пясъците кротко
    и всички улици ще водят към морето. . .
    Иди си, без да се сбогуваш.
    По кея, опустял внезапно,
    по облака, над залива застинал,
    по дюните, внезапно занемели,
    ще разбера, че вече си заминала.
    Тъй сребърните малки риби идват
    и недокоснали брега,
    се стрелват пак
    навътре във морето.
    Аз дълго ще почуквам със лулата си
    по камъка, горещ от светлина,
    и ще си тръгна, без да я запаля,
    оставил купчинка студена пепел
    по камъка от светлината топъл.
    Вълните ще шумят със белите си гребени
    и този шум, дълбок
    и тъмносин като морето,
    ще спре до тебе,
    тъмносин като морето там,
    във другото пристанище.
    Но ако сушата не ти предложи нищо ново,
    ако в сърцето ти нахлуе властният й повик -
    веднага си тръгни.
    Ще те разтваря бално хоризонта,
    брегът ще губи свойте очертания.
    Морето има хиляди пристанища:
    отплувай, без да се сбогуваш
    с нито едно от тях.
    Додето някой ден ще чуя смях,
    ще чуя стъпки - бързи и отчетливи -
    по стълбите на дървената къща
    и върху устните си ще усетя устни
    с дъх на море и нар.
    И със затворени очи ще знам, че ти се връщаш.
    Защото всичко край морето е море.
    То идва, за да си отиде -
    отива си, за да се върне пак.

    Затуй недей си взема сбогом ни със мен,
    ни със морето.
    Иди си, без да се сбогуваш.



    Иван Пейчев

    ОтговорИзтриване
  2. Diva-Edel-art3 февруари 2013 г. в 18:32

    Благодаря! :) Бих се радвала да знам кой стои зад анонимния..., но и така е прекрасно да прочета отново това стихотворение.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Да си направим книга сами

Изображение
 От години мечтая да се науча да подвързвам прокъсали се книги - спомен и носталгия от детството ми и моя дядо - един от хората, който заложи корените в мен на това, което съм днес : обич към природата и хората, любов към книгите, да бъда вежлива и да поздравявам, както и да помагам на немощните. Та моя дядо подвързваше всички стари и разкъсани книги както нашите , така и съседските, а също се грижеше за тези, на библиотека ''Цанко Церковски'', която се намираше в другия край на нашата улица ''Есперанто'' в Русе- за съжаление библиотеката отдавна я няма и последно- в сградата се помещаваше някаква банка...  Та днес, аз си спретнах цяла книга :). Тази е с инструкциите за работа на новия ми мобилен телефон - така наречените вече ...таблети, поради факта, че телефоните вече са почти компютри, а инструкции за употреба - няма или са свити листчета, като тези в кутийките с лекарствата- непълни и- недостатъчни. И така, съпругът ми ми раз
Прочетете още

Как да си направим водна каскада?

Изображение
Е,винаги съм знаела, че имам ли свой дом, в градината му ще има водни петна, било- водоскоци, било- езеро или...подскачащи фонтанчета. Реалността ми даде възможност да превърна дефекта в ефект и да съчетая стръмня склон, който остана под терасата на къщата с каменна градина и водна каскада, включваща водопад,който "пада" от терасата,преминава в два водоскачащи ръкава и се събира в малко езерце. И така,първата стъпка е да отбележите и очертаете вашата каскада и да я изкопаете.След което да посипете коритото с пясък, за да омекотите контура и накрая - поставете вата при възможност. Така се защитава гумената ПВС мембрана от пробиване на остри ръбове и камъчета. Следващата стъпка е да разпънете гумената мембрана и да "облечете" с нея вашия воден участък.Съответно ще се наложи да я изрязвате на места, а на други- да добавите допълнителни пърчета, които се залепват със специално за целта лепило. Горната част на гумата винаги трябва да е над долната при лепене.
Прочетете още

Тази, която носи пролетта

Изображение
В тази картина се влюбих от раз ! Още от първото виждане, знаех, че един ден ще я интерпретирам и ушия! От тогава минаха няколко години... Или десетилетие? Кой знае, времето си лети и не ни прощава никое отлагане на мечтите ни. Това си остава наш избор, но докато дишаме и сме живи , имаме шанс да се поправим :).  И така, след като рещих, че искам отново да шия, се захванах точно с този си проект. Разработих си моята картина: Избрах си набор от платове и... започнах. Лицето ще бъде нарисувано с текстилни бои, но в момента съм в нашия морски дом, а боичките са в планината, така, че това ще почака няколко дни. За това пък днес добавих няколко дръвчета... Следващите дни ще куилтвам ниви, дървета облаци... Няма да ми е скучно, а и времето по морето е прекрасно! Поздрави от мен и морето! :)
Прочетете още