Edel-Art

Две забравени бродерии изскокнал=ха пред погледа ми тия дни...и ме предизвикаха да ги вградя в две калъфки за възглавнички. Нощес ги довърших, семпли са но аз това и целях ,за да паснат с ъгъла за хранене на дъщеря ми Неди. Тя се занимава с декорация и кулинарно творчество, ако желаете можете да разгледате тук нейната страничка. А ето и готовите калъфки. Спокойна вечер.

Не знам защо му дадох точно името лятна? Може би защото сега е една никаква зима?! Без сняг,с ураганни ветрове и валежи от дъжд,температури около 5-10 градуса... Тъжно някак си... Може би,защото инструментите от квадратчетата ми напомнят някак си за филма "Ромео и Жулиета" и балкона на Жулиета, а той определено бе летен! :) Може би... Когато видях платчето,веднага знаех,че ще скочи в чантичката с покупките! Бе така нежно и романтично! Но че ще го поместя върху пастелно бледозелена основа, изобщо не ми бе минавало през ума...Е, да, ама така стана!Два дни се въртях и суках само да измисля,какъв да е фона,както и как да го вържа с листата,които знаех че ще използвам. Вече е почти готово,получи си и името,така,че на вас- приятно гледане на стъпките по работния проект в снимки. Е,за сега толкова. Знаете,че стане ли готово,ще се появи пак! На вас ви пожелавам един прекрасен със своето вълшебство истински зимен ден! :)

Отново е Коледа.... Една година завъртя пълния кръг на колелото си и се изтъркули...Смея да кажа, че за мен тази година бе от "мъдрите"-така наричам аз не леките си житейски години, в които поради случващите се събития, аз наистина помъдрявам, трупайки нови знания, преборвайки се с нови изпитания, прекрачвайки нови измерения. И това като във физически, така и в психологически смисъл. Такава за мен бе и 2004 година. Явно при мен цикличността е на 7 години...сега значи ми предстоят години на реализация и наслада от наученото...до 2018 година! Тогава ще "помъдрявам" отново... Какво искам да пожелая на вас, мои приятели? Здраве - както винаги на първо място! Защото ако го нямате, нито щастието ви ще е пълно, нито можете да мечтаете за всичко. Любов - та за къде без нея? Какво би бил живота ни, ако сърцето ни не трепкаше от преливащите в него чувства, предизвикани от тази малка петбуквена думичка? Любовта във всичките нейни форми и състояния...И чувството, че обича...

Вече е известен и победителя за голямата награда в конкурса за Еко мини-пачуърк .Това е Румяна Лафчиева с "Градски пейзаж". Тя ми напомня една друга реална сграда в Австрия - Hundertwasser House / Апартаментите Хундертвасер/ Честито на Румяна, мисля, че машината отиде на верния си адрес! Остава етапа за награда на публиката... И понеже вие,моите приятели ще сте вероятно разочаровани в първия момент (признавам си,че и аз бях така,но забележете!!! - в ПЪРВИЯ момент !!!,защото явно Егото ми се почувства наранено :) ) искам да ви кажа следното: 1. През тази година научих много неща, включително и това, което инстинктивно знаех - че не се вмествам в ограниченията! Душата ми е волна птица и иска да лети-по собствена траектория със собствена скорост и почивки. 2. Не бях си давала сметка,колко много хора държат на мен...Сега,поради една разразила се скоро полемика... ;) заради "две секси лепенки" и едно мое коледно пожелание, осъзнах това. Чувството е страхотно!!! ...

Днес направих поредната лудост! Какво разбирам под тази дума ли?! Ами да правиш неща в разрез с общоприетата логика или норми на поведение. Е, ми ако не е алогично, когато знаейки, че за цветята ми няма кой да полага основни грижи, че приятелката ми едва смогва да ходи веднъж на 10-тина дни за да ги полива...аз си купих...ЦВЕТЕ!!! Мечтаех за него от години...и ето го в моя дом, в резултат на един безрасъден импулс -Aechmea Primera! Като вид бромелиево растение се надявам да нямам затруднения с гледането му...но ще трябва да се потрудя над литературата за него. Вярвам,че дълги години ще си другаруваме с него и ще краси някой ъгъл в зимната ми градина в Чокманово.

Е,още няколко дни и поредната Коледа ще е реалност. Винаги в дните преди отиващата си стара и идващата нова година прехвърлям в мислите си всичко важно и маловажно на пръв поглед, което съм преживяла, постигнала или неуспяла да достигна през тази една година. С какво ще запомня 2011 година? Смята се, че най-важното нещо, което се случва на един човек е да се сдобие с мечтания си собствен дом. Е, аз се сдобих с него, но случващите се след покупката събития, ядове, отровата, която вкараха хора и ситуации в кръвта ми, като че ли завъртяха призмата на неговата важност в живота ми. За това като най-важното събитие на годината, аз ще поставя първата ми изложба от моите текстилни картини и пачуърк прозведения в Зенден, Германия през юни. И на второ място след нея- нашия дом. Той е прекрасен, усещането е, че си попаднал в "орлово гнездо", гледката от него е магична и фантастична, зареждаща!Един ден знам, че като почистя"перата" на душата си от мръсотията, ще го обичам б...

Нормално заглавието би трябвало да бъде "Коледна размяна в групата "Пачуърк за всеки дом" ". Но реалните неща не винаги са нормални... И понеже моят коледен български таен подарък дойде по странен начин,ще разкажа историята му тук. Доста от вас знаят,че поради естеството на работата на съпруга ми,от над две години не живеем в дома ни, а сме на квартира в град, в близост до текущата му работа. По тази причина е необходимо някой да се грижи за поиването на цветятя ми веднъж седмично,особено от както се налага аз да съм често в България,поради строителството на обектите около нашата къща там. Освен цветята,яовекът прибира и пощата в дома ни. Пях пръчала два пакета: Една дамска чанта за мен при "Дайхман" и парфюми за подаръци при "Шлекер". И когато във петък приятелката ми се обади и каза,че имам известие за пратка в пощенския клон на Байерсдорф,леко се изненадах,че парфюмите са дошли така бързо(първо ми дойде тяхното потвърждение за изпращане, а Ма...