И замириса на лято....
Студено, мрачно, мокро, неприветливо.... Такова е навън вече трети ден. В добавка, резервоара на планинската чешма се е спукал и водата тече ли тече...Ще си тече до края на седмицата, когато вероятно ще дойде човек да я погледне.
Правя сметки за нужния ни дървен материял за строежа на гаражния карпорт и склад за пелети и недоумявам, как може човек да си върши цял живот работата през пръсти, защото на чертежите, които имаме като проект, много размери липсвта, трябва да гадаем и какво количество е дадено за дадена греда и...да умуваме къде се намира тя на чертежа.
В добавка идват и опасенията ми за цветята в градината - онзи ден видях, че магнолията- германка( тази Сюзън, която се наложи да пренеса от Германия и три години милата бере душа и едва-едва крета, заради посечените си корени) е отворила две пъпки, които при температурата от -4 градуса вероятно ще се гътнат...
В ред на тези мисли, ме изби дивото и....за да не изпадна съвсем в дупката на безвремието, хванах ножиците. Бях обещала да ушия подвързия, с наличие на любима лавандула. Знаех, че някъде имам платче с лавандулови букетчета, порових 2- 3 часа из кутиите и събрах материала
Реших, че ще избродирам и инициала на собственичката, което означаваше буквата ''В'', поумувах малко, разгледах снимки в нета и се спрях на вторта от тази колода:
Речено - сторено! Принтирах я , тя се получи големичка, но това не ме притесни, а напротив- зарадва ме. Ще се опитам да я украся също с лавандулови клонки :).
И така, разчертах я с помоща на моята безценна помагачка- светещата дъска и.... тук дойде умуването - оста широк контур за бродиране ми се получаваше, а аз не знаех как да го запълня, с досегашните си познания по бродерия. Е, винаги има първи път! Разрових се в нета и Ю туб-а, намерих подходящите клипчета при рускините, разбира и запретнах ръкави.
В момента, палеца ми е обелен целия, и втория плас - сцепен до кръв, болезнен е всеки бод , който правя, но любопитството и желанието ми са така силни, че до ранни зори бродирах, за да стигна до този резултат:
И така, продължавам. Дали интусиазма ми плени и слънцето или предизвика любопитството му- гледам , че надникна свъсено през прозореца на моята шивачница. Стана по-ведро, лъчите му погалиха околните къщи, зеленото на тревата стана по ярко и... всичко това ме усмихна.
Усмивка и за вас! :)
Правя сметки за нужния ни дървен материял за строежа на гаражния карпорт и склад за пелети и недоумявам, как може човек да си върши цял живот работата през пръсти, защото на чертежите, които имаме като проект, много размери липсвта, трябва да гадаем и какво количество е дадено за дадена греда и...да умуваме къде се намира тя на чертежа.
В добавка идват и опасенията ми за цветята в градината - онзи ден видях, че магнолията- германка( тази Сюзън, която се наложи да пренеса от Германия и три години милата бере душа и едва-едва крета, заради посечените си корени) е отворила две пъпки, които при температурата от -4 градуса вероятно ще се гътнат...
В ред на тези мисли, ме изби дивото и....за да не изпадна съвсем в дупката на безвремието, хванах ножиците. Бях обещала да ушия подвързия, с наличие на любима лавандула. Знаех, че някъде имам платче с лавандулови букетчета, порових 2- 3 часа из кутиите и събрах материала
Реших, че ще избродирам и инициала на собственичката, което означаваше буквата ''В'', поумувах малко, разгледах снимки в нета и се спрях на вторта от тази колода:
И така, разчертах я с помоща на моята безценна помагачка- светещата дъска и.... тук дойде умуването - оста широк контур за бродиране ми се получаваше, а аз не знаех как да го запълня, с досегашните си познания по бродерия. Е, винаги има първи път! Разрових се в нета и Ю туб-а, намерих подходящите клипчета при рускините, разбира и запретнах ръкави.
В момента, палеца ми е обелен целия, и втория плас - сцепен до кръв, болезнен е всеки бод , който правя, но любопитството и желанието ми са така силни, че до ранни зори бродирах, за да стигна до този резултат:
И така, продължавам. Дали интусиазма ми плени и слънцето или предизвика любопитството му- гледам , че надникна свъсено през прозореца на моята шивачница. Стана по-ведро, лъчите му погалиха околните къщи, зеленото на тревата стана по ярко и... всичко това ме усмихна.
Усмивка и за вас! :)
Щом става въпрос за лавандула, не се и съмнявам, че ще е красиво и уханно твоето произведение!!!
ОтговорИзтриване