Нормандското ми одеало- финалът

Вече познавате това одеало до болка.


 Само ,че не знаете, че то има и вътрешна страна, която му дава ...история.
Одеалото е ушито специално за голямата ми дъщеря, която има рожден ден днес и обича много, ама много- морето, макар да не се отказва и от родопските изгреви на терасата на нашата къща :).
И така, преди няколко години аз уших по друг повод едно одеало за нея..., но не можах да и го надпиша...Нещо не ми го позволяваше, но това я натъжи, видах упрек в погледа й, когато след година ме попита, защо съм надписала това на братовчедка й, после- това на Вилфрид, а нейното, не съм? Животът си показа... защо не съм, но това е вече минала история...
Аз обаче си казах, че един ден ще й ушия ''нейното специално одеало'' и то ще има история. Е, мисля, че денят дойде, за вас ще остане тайна защо, но скоро и това ще бъде - нова история .
 И така... ето го и надписа


А около него има няколко раковини- с послания




Които приших в най-долния край... като продължение на морското дъно-послание.


Крайният резултат  след бродериите е такъв:

 Бъди щастлива и благословена мое голямо, пораснало момиче!

Коментари

  1. Одеялото не е в моите цветови нюанси, не приляга на моето вътрешно сетиво, но се усеща, че таи в себе си някакво излъчванe. Особено като се вгледаш в детайлите. То вече си 'носи' история :)

    ОтговорИзтриване
  2. Това одеяло е като албум с разказани историйки ,в които има много чувства,пожелания и ГОЛЯМА майчина обич.

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря Галена! Одеалото е в цветовете на море и пясък... няма как да са други нюансите, идеята е да е колкото се може по-море ;). А иначе... когато шия нещо за някой, който познавам така добре, влагам в него това, което би му харесало на него. Скоро в клуба ни , една куилтърка носеше едно прокъсано одеало- то определено имаше дълга ''история'' и си помечтах ... и моите одеала да имат такава - във времето и да се предават от ръка на ръка в поколенията...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Исках да кажа едно, прозвучало е друго. Понякога думите и начина, по който ги подреждаме, са неотзивчиви :)
      Имах предвид, че одеялото носи своя душа, история и смисъл. И те се чувстват, ако умеееш да чувстваш.
      Камоли, че не е за моята душа :)

      Изтриване
  4. Най-стойностният подарък е този, който е сътворен със собствените ръце и носи душата на твореца!!! Сигурна съм, че прекрасната ти дъщеря го е оценила...

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?

Тази, която носи пролетта