Откраднати мигове от есента
И така, последното ми прибииваване в нашия дом в Родопите бе в средата на септември - шест дни, които се зарекох , че ще прекарам в мързелуване, наслаждаване на природата и четене на книжка и... както винаги, всичко се подреди по съвсем друг начин от моите планове и мечти.
Хубавото е, че административните задачи, заради които си дойдох- свърших, а времето за почивка... се превърна в упорито копане и търгане на плевели, зщото не можах да си позная градинските тераси, когато се прибрах- буренът бе превзел всичко !
И така, ставайки на следващата сутрин, пред погледа ми се разкри любимата , прекрсна гледка на Родопите,
в която навремето се влюбих и заради която именно купихме точно тази къща- заради вълшебния панорамен изглед, който се разстила пред погледа, когато погледне човек през прозорците навън или- излезе на тераста пред къщата.
Нямаше много време за любуване, запретнах ракавите и до вечерта успях да се справя със средната тераса- тази на ниво зимна градина и водната каскада.
Резултата бе този
Много уморена, но и доволна, заспах като къпана... за да се събудя на следващата сутрин и да не повярвам на очите си!
Ето какво утро ме послрещна навън
Такова остана времето през следващите три дни, като основно валеше. Аз нямах време за губене обаче и продължавах битката с плевелите.
Два дни ми отне , за да оформя най-долната тераса, бях подгизнала от дъжда, когато се прибирах вечер, но резултата от постигнатото ми даваше сили да продължа. И разбира се, след горещ душ, чаша чай и половин- един час прекарани в любимата ми зимна градина, полюшвайки се на люлката ...
Четвъртата сутрин погледа от втория етаж ме удовлетвори
А изгрева- бе прекрасен!
Разходих се с чашата кафе , за да огледам на светло резултата от тридневния си труд - хареса ми.
Без да се поддавам на еуфорията и да губя време, изкарах купените арки за рози и запретнах ракави да ги сглобя- в късния следобед резултата не закъсня:
И така... без да усетя как се изниза и този ден....
Следващата сутрин бе отновно влажна и мрачна, но ме очакваше терасата на ниво- котелно, хубавата новина бе, че бе по чиста от другите две градини, а и- по малка, вечерта бе готова!
Хубаво бе, че докато бях навън - не валя само бе маранливо, а после заваля, за това направих и малко снимки през панорамния прозорец на зимната градина
А следващата сутрин... вижте сами!
Аз седях ето тук и...
се любувах пиейки кафето си.... на тази прелест пред очите ми !
И така... се изниза моята седмица в Чокманово - както винаги в много труд, но пък , на следващата вечер потеглих за София и от там- за Германия- удовлетворена!
Не знам, кога ще се прибера отново у дома, отказах се да планирам вече пътуванията си, знам само, че като се прибера градината ще ме зарадва с своето развитие, надявам се тази година и глициниите да дадат добър прираст, а защо не - и цвят? Розите катерачи, трябва да са вече щастливи върху арките и да се отрупат също с цвят, и разбира се- розата на Цвети - ''Цветелина Романтика''- се надявам да се отрупа с цветовете на младост и любов, каквато туптеше в сърцата на тези два млади живота, които толкова нелепо завършиха земния си път на 20 години...пометени край Луковит от шофьор - без книжка.
Ще ми се да мога да се прибера през пролетта- в края на май... надявам се да цъфтят лалетата, нарцисите и всичко да е много зелено... и не така буренясало- дано този път са се погрижили както трябва за градината ми, а не е само грижа- на приказки, но и да не е- цветята са по-силни , от колкото предполгаме- ще се справят и тази година без мен, а следващата се надявам да мога да се грижа подобаващо за тях сама.
Хубавото е, че административните задачи, заради които си дойдох- свърших, а времето за почивка... се превърна в упорито копане и търгане на плевели, зщото не можах да си позная градинските тераси, когато се прибрах- буренът бе превзел всичко !
И така, ставайки на следващата сутрин, пред погледа ми се разкри любимата , прекрсна гледка на Родопите,
в която навремето се влюбих и заради която именно купихме точно тази къща- заради вълшебния панорамен изглед, който се разстила пред погледа, когато погледне човек през прозорците навън или- излезе на тераста пред къщата.
Нямаше много време за любуване, запретнах ракавите и до вечерта успях да се справя със средната тераса- тази на ниво зимна градина и водната каскада.
Резултата бе този
Много уморена, но и доволна, заспах като къпана... за да се събудя на следващата сутрин и да не повярвам на очите си!
Ето какво утро ме послрещна навън
Такова остана времето през следващите три дни, като основно валеше. Аз нямах време за губене обаче и продължавах битката с плевелите.
Два дни ми отне , за да оформя най-долната тераса, бях подгизнала от дъжда, когато се прибирах вечер, но резултата от постигнатото ми даваше сили да продължа. И разбира се, след горещ душ, чаша чай и половин- един час прекарани в любимата ми зимна градина, полюшвайки се на люлката ...
Четвъртата сутрин погледа от втория етаж ме удовлетвори
А изгрева- бе прекрасен!
Разходих се с чашата кафе , за да огледам на светло резултата от тридневния си труд - хареса ми.
Без да се поддавам на еуфорията и да губя време, изкарах купените арки за рози и запретнах ракави да ги сглобя- в късния следобед резултата не закъсня:
И така... без да усетя как се изниза и този ден....
Следващата сутрин бе отновно влажна и мрачна, но ме очакваше терасата на ниво- котелно, хубавата новина бе, че бе по чиста от другите две градини, а и- по малка, вечерта бе готова!
Хубаво бе, че докато бях навън - не валя само бе маранливо, а после заваля, за това направих и малко снимки през панорамния прозорец на зимната градина
А следващата сутрин... вижте сами!
Аз седях ето тук и...
се любувах пиейки кафето си.... на тази прелест пред очите ми !
И така... се изниза моята седмица в Чокманово - както винаги в много труд, но пък , на следващата вечер потеглих за София и от там- за Германия- удовлетворена!
Не знам, кога ще се прибера отново у дома, отказах се да планирам вече пътуванията си, знам само, че като се прибера градината ще ме зарадва с своето развитие, надявам се тази година и глициниите да дадат добър прираст, а защо не - и цвят? Розите катерачи, трябва да са вече щастливи върху арките и да се отрупат също с цвят, и разбира се- розата на Цвети - ''Цветелина Романтика''- се надявам да се отрупа с цветовете на младост и любов, каквато туптеше в сърцата на тези два млади живота, които толкова нелепо завършиха земния си път на 20 години...пометени край Луковит от шофьор - без книжка.
Ще ми се да мога да се прибера през пролетта- в края на май... надявам се да цъфтят лалетата, нарцисите и всичко да е много зелено... и не така буренясало- дано този път са се погрижили както трябва за градината ми, а не е само грижа- на приказки, но и да не е- цветята са по-силни , от колкото предполгаме- ще се справят и тази година без мен, а следващата се надявам да мога да се грижа подобаващо за тях сама.
Изгубих се дори и за миг в това райско магнетично местенце, оставила се на безвремието и сетивата....златни ти ръце.
ОтговорИзтриванеПредставям си, че вече съм пенсионер с ПРИЛИЧНА пенсия / звучи смешно за човек, работил през целия си съзнателен живот и пенсионирал се в България, но...кой знае...нещата може и да се променят към по-добро :) / и прекарвам цялото си време в това райско кътче и в тази чудна градинка, чоплейки в земята и разсаждайки цветя... Невероятно местенце за релакс си имаш, Илианче!!!
ОтговорИзтриванеЕли, нещата се променят, пожелавам ти наистина прилична пенсия и място, където ти да релаксираш, така, както ти разбираш релакса. Колкото до моето място, аз се замислям за преорганизация, за да бъде наистина място за живеене, релакс и спокойствие, а не- място стрес с огромна подръжка и никакво време за отдих - ще го измисля, и искрено се надявам, да го видиш лично един ден! :)
ОтговорИзтриване