Един мой ден...

Kакво ми се случва ли? Пораствам... :) На мислене, на възраст и... на килограми.
С последното започвам битка , вярвам, че ще е в полза на моите крака и гръбначен стълб, на които се крепи тялото ми, а най- отгоре е мисловното цяло, наречено- мозък , поместено в рошавата ми червенокоса главица :). Та за да може тя да ражда идеи и ръцете да ги осъществяват, трябва ми здраво тяло , подвижно, гъвкаво и ...лекичко...Иха... представям си се след година каква Синди Кроуфорд ще бъда , след като подскачам с Bipasha Basu
Еххх, като махнем това - щастлива съм! Чувствам се необременена и необвъзрана , точно като перце се нося из въздуха, правейки ротационни движения, подскоци, носейки се като ладия, кацвайки някъде за кратка почивка... в момента мястото се нарича Нормандия... утре може да е Паргвай, а после - Нова Зенландия, знам ли? Ми...  дори и не искам да знам, вчера например бях на" разходка "в Южна Африка чрез Оподо. Помечтах си, избрах си хотели, разходих се из винарските масиви ...ако толкова много го пожелая в мислите си, ще се намери и решението, начина и ще се създаде ситуация и възможност да стигна до там. Това действа и аз го знам.
Разхождам се из старите си снимки... прехвърлени на отделен харддиск след пореднята антикомпютърна атака на мрежата- вероятно поредния вирус, дали е Троянец или Марсианец- все тая, срива ми години работа...,но живота ми- не може нито да го спре, нито да ме накара мен да залича хубавите си спомени, преживявания, миговете на нежност , щастие, безсилна гняв, гордост от постиженията, болка от загубите, дързост в желанията и щастието...
Специално при създаденото от мен... нещата се позабравят, за това снимките вършат хубава работа за опресняване на паметта, за подсещане, че има нещо забравено или- някаква стара идея за нова интерпретация.
Снимките... хайде  да ви разходя малко и вас... не из готовите мои творби, а в техните процеси на изготвяне..., разбира се има и вече готови неща...
Tова ще е едно пано, малко и правоъгълно... някой ден ще го довърша :)



А тук, толкова ме завладя желанието да избродирам незабрвка, че просто взех платно и панделки и... това е резултата. Някой ден ще бъде вградена в нещо.


Това е моята първа бродерия с панделки...и изобщо. Тръгнах от идеята да се уча да шия рози с панделка ... а после започнах да добавям, добавям... сетих се за принципите за цветово изграждане на градината... и така се появига всички цветове... А след като стана толкова шарено и пъстро, започнах да се чудя в какво да го превърна, е стана възглавничка , пъстра и шарена на гърба в цветове, подобни на пъстротата на цветята


Това е предницата,


а това- гърба. Завършен проект!


Един мотив от едно каре...пак - учебно, превърнало се...в нещо готово



По пътя на творческата идея...така създадох моя шедьовър- " Градината на пеперудите" Паното бе с мисията да бъде победител в конкурс по пачуърк в България изминалото лято . Е победител не стана и оценка от журито - не получи, но пък по един или друг начин промени мен самата, начина ми на мислене и така.... направи мен самата победител от цялата ситуация. При това- винаги ще го свързвам с ''моята Нормандия'' и лятото ми в Tollevast- Cherbourg.


Вложих в тази градина душата си, много набодени и нацепени пръсти, пластове труд и...любов. При това се учех на нещо ново, а това е нй- безценното а мен във всяка моя творба- урок.
Ето го крайния резултат:


Размерът е 60 Х 90 см. Вероятно е, да е последното мое участие в конкурси в България , поне за сега мисля така.

Това един ден ще бъде третата част от една трилогия за малката дъщеря на Вилфрид - Лаура. Одялото и възглавничката с едно малко сърчице са готови,това е стенното пано... остава му още малко и дойде ли правилния момент ще бъде завършено- това е пътя на моите творби, никога нищо не се получава насила.


Когато започнах да мисля идеите за летния конкурс:" Цветни градини" , се родиха и тези крейзи блокчета... Седят си така... междувременно успях да се сдобия с още няколко цветни платчета от тази серия( гергини или- хризантеми, кой както ги види ) та в мен като, че ли назрява идеята да се случи едно одеяло... някой ден.


Една ''Лятна романтика'' - родила се от дребните нежни квадрати на плата с музикални инструменти и сърца в пастелно преплитаща се гама на розово и кафявите нюанси на дърво...


Творбата след две години застой, е готова от началото на миналата година...


Възглавничка, която се роди от  една бродерия- тази, която направих поради факта , че си дойдох за седмица в България във връзка със строежа на нашия дом , но се наложи да остана цели 3 седмици... без ръкоделие. Панделките, които намерих през зимата в Смолян, бяха бяла, св.лила, розово и -екрю, е... от там се тръгна... Вградих бордерията в тази възглавничка , когато се хванах да разчиствам моите UFO-та ( недовършени проекти)...

Пролетен венец- една от творбите, в които аз сама си усложних живота , шиейки лента от парчета с дължина над 5 метра... Можех просто да намеря цветен плат с редящи се мотиви, но - не! Това бе в моята глава, тов и стана :) .


Едно великденско каре за подарък на Вилма - една от най-сърдечните германки до, които срещнах в германския си живот до момента. Прекрасно семейство, защото и съпругът й е невероятен, жалко, че вече не произвеждат своето вино- хоби, гроздоберът при тях бе невероятно емоционално преживяване на истинско щастие!



Моята картина-'' Есенна вечер'' - интерпретация на картина на Леонид Ефремов, която краси дома на ценител на изкуството, закупил картината ми на едно изложение



Одеялото за внука на Вилфрид - Емил . ''Цирк'' е в употреба и в момента- за Анна, вничката на Вилфрид, която пред две седмици навърши годинка.


Едно от малките пана- мотиви, които обожавам да шия за подаръчета или- за благотворителни акции...


Сватбеното одеяло- подарък за моята племенница Стефи.


Коледен подарък за мама...


И едно пано ''Паяжината'', което безкрайно харесвам и е подарък за моя приятелка , живееща във Франция. Е, не го видях да краси стените на дома й, което малко ме натъжи, но това, че на мен ми харесва, не означава, че харесва й на  нея... Аз вложих тогава обаче фантазия, сърцето си и много любов в него.


Пано , с което зарадвах личната си лекарка през годините живот в Лангензенделбах- др. Кечар. Може би един от малкото хора, които се радваше искрено на подаръка, галеше го, надничаше над всяка перличка и мънисто с множество възклицания и трепет в гласа... Ето, за това си струва да продължавам да подарявам, заради искреното щастие на малцина, от множеството притежатели на мои творби. Голяма част от тях са ме разочаровали през годините, но шепичката щастие и радост, която разпръскват малцината, ми е достатъчна, за да вярвам, че трябва да продължа да го правя.


Първото ми пачуърк одеяло- изцяло мой проект и разбира се- изпълнение. То си има интересна история, защото бях забрявила на една надка от вътрешната страна всички топлийки...Единствения начин да ги извадя, бе пак да рзшия целия гръб и да ги извадя. И все пак... си има нишан- една и до днес е вътре... Не го порих втори път. Реших, че това го прави уникално. Използвам го и до днес.


Коледната звезда, която е моя медал за упоритост и непреклонност. За да я ушия, изрязах всичките й съставни елементи от цветни хартии и така успях да разбера легендата й и да я ушия.


Още едно мини-пано- мотив... това е само заготовката му, иначе има богато ушита бродерия


Коледни подаръчета...


Урок за релефна бродерия - хризантема и обемни листа...


Едно платче с благодатни кухненски мотиви, от които се родиха също много миниатюри за подарк и едно любимо пачуърк пано " Есенен урожай"


Метърът -Жираф за подарък за миналата Коледа  за  Емил в процес...


и вече- готов


Една томбола с награда в моя блог, замина за Русе...Вярвам, че собственичката й се радва и до днес.



Една подвързия за едно напълно непознато момиче, което ме грабна с нейните ракази и мечти и ме провокира да и направя подвързия с джобче, за да си слага там всички бележки, които иначе са разпилени...


Готовата...



И още подвързии... зарадвали или- не своите притежатели..., доставяли ми голямо удоволствие да ги шия


Подвърии а малки тефтерчета


Тази я шиех с мисълта, че точно и само един човек  може да я притежава - вече е факт. И се радвам, че точно Мария - цветната  фурия е нейния собственик.


Една подвързия за един мечтател... от зодия ''Риби''... надявам се да и носи исещане за морски дълбочини и  синьо спокойствие...


Една серия от пролетни подложки за чай или- кафе, две са вече подарени, дано носят радст на собственичката си, на която съм безкрайно благодарна за оказаната ми от нея юридическа помощ и съвети!


На бързо ушито сърчице за да зарадвам една малка рожденничка


И мноооого сърчица, ушити за моята първа изложба в Зенден- Германия


Сърце в любимите цветове  на една креативна и творчески активна личност, която се опитва да направи своя свят и този на заобикалящите я по- красив, обработвайки крайблоковото пространство на блока в който живее и превръщайни го в един малйк райски оазис - разбира се , не без сътресения и катаклизми, в земята там са проляти много сълзи на яд и безсилие от несправедливостите на действителността , в която живеем... Но както винаги - любовта е победител, тя струи от всеки кът на градините на Теодора. Пожелавам й никога да не се предава и да твори красота, защото тя е част от спасителната мисия на този свят.


Първият ми и единствен курс по пачуърк в Каам , завърши с една мааалка картинка, която в последствие ме провокира на един дъх да ушия тази...

 

Великденски големи подложки и малко ръчна бродерия- за да не забравя как се прави...


Пролетните одежди за нашите нари в родопската ни къща... се родиха на база на едни весели и свежи щампи на лалета ... провокираха ме да продължа с лалеената тема и в машината бродерия...




Тези цветя са ми една провокация и мечта за едно огроооомно стенно пано - вероятно, някой ден музата да се завърне и аз да го ушия...


Малки коледни радости - отнемат много време, защото са пипкава работа, но са като малки бижута...


Работен процес от моята ''Зимна вечер'' - творба, която има сантиментална стойност за мен...

Готова, краси домът ни


Елемент от възглавничка за Сара, голямата дъщеря на Вилфрид, допълнение към едно голяяяямо одеало с размери: 2  Х 2,2 м изцяло по мой проект малко в стил "Ландхаус"



 Коте за Емил...


Пеперуди за Неди, при това- в любимото лилаво :)



За един творец на красиви градини, Мари, аз те притесних с моя подарък, но да знаеш, уших ги с голямо удоволствие, на един дъх и с много любов! Нека те радват и да те карат да им се усмихваш!

Нарязах сума ти му и квадратчета... уж да шия лесно пачуърк одеяло...така си и стоят, е един ден ще им дойде ред и на тях...


Още съвсем малко... недовършена калъфка за възглавничка в един проект за ''облагородяване на един омърляван кухненски ъгъл, с който се наложи да живеем в продължение ... на две години. Не можах да го изтърпя и му уших ''нови дрешки" ...



Спирам до тук , иначе... поста ще стане безкраен, а това до тук сигурно е една 100 -тна от всичко...
Понякога като ги разглеждам... си мсиля, че над 20-30 години труд е вложен в тях, а реално... шия пачуърк от края на 2006-началото на 2007 година, а пробродирах... май да бе 2011 или- 2012? Все едно, че беше вчера... 

Хайде, ставам , денят напредва, а аз искам да пошия малко, после трябва да стигна до града...
Пожелавам ви усмивки- ще ми се поне една да съм предизвикала днес и аз :) !
Бъдете щастливи и благословенни!

Коментари

  1. У мен със сигурност предизвикваш усмивки само като се появиш с рошавата си червена главица ! Макар че тук не се появи на тези снимки , но аз си те представих :)))) Между другото - май не съм ти казвала , че винаги съм искала да съм червенокоса ?! Нооо , моята коса не търпи такава обработка - трябва първо да я обезцветя и после да боядисвам , а сметнах че жертвата да умъртвя косата си не си заслужава :)))
    Ох , отнесох се ! Исках да кажа , че си имам няколко любими твои неща - картините есен и зима са моите фаворити ! Мноооого ги харесвам !!!
    А иначе , като разглеждам снимките си аз също се чудя кога съм успяла да направя това ...
    Не спирай ( знам , че не можеш де ) да си такава каквато си !
    P.S.Не си проверила още дали бих се зарадвала на нещо твое :)))
    Последното е шега , а това не - гушкам тееееее !

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей нечервена Червенокоске ;) ! Благодаря ти за топлината, която излъчва коментара ти! С теб сме изяли една тава симит заедно над мечти , идеи, планове, нищо не е случайно, не е случайно , че дружбата ни тръгна и от любовта ни към цветята, че се видяхме и на живо, макар и след толкова много години! Безкрайно съм щастлива , че ти сбъдна една твоя мечта и направи едно прекрасно местенце в Силистра за цветно вълшебство, наречено '' Фантазия''( аз пък не знам дали съм ти казвала, че имах навремето магазин със същото име) .
    Колкото до проверката дали нещо мое би те зарадвало, бих казала следното: сега е днес, но ни предстои и идно прекрасно утре, нали??? :) Прегръдка от мен и много творческо вдъхновение , както и полседвалото го удовлетворение ти желая!

    ОтговорИзтриване
  3. Двете ми любимки на едно място! Иди, Юлияна, прегръщам ви и двете! Много успех и много усмивки ви желая. :) Макар и за кратко и аз бях червенокоса.

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря Радост за пожеланията ! А пасващият цвят на косата за всеки е индивидуален... Аз все едно съм се родила с червен коса за всички, които ме познават. Веднъж си върнах естествения чер цвят и настъпи буря! Всеки ме питаше защо съм се боядисала в черно и ме караше веднага да си се боядисам пак в червено. Та като се замисля... вече над 17 години съм ... червенокоса :).

    ОтговорИзтриване
  5. Честно казано, изгубих се в толкова много красота.......... а като си помисля, че всичкото това нещо е сътворено с намерението да достави удоволствие на някого, ми се изпълва сърцето с умиление и желанието да те прегърна, мила Червенокоске!!! Хората казват, че всичко на този свят се връща... иска ми се да знам, че би могла да понесеш всичката доброта... <3

    ОтговорИзтриване
  6. Ели, ще я понеса... и ще я раздам нататък... Ще задържа само толкова, колкото ми е нужно за да подържа в мен жив пламъка...

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?

Една картина от плат