Отново Порт Расин....

Когато човек остави някъде късче от сърцето си, това място винаги го тегли натам... Предполгам, че връщайки се на него, сърцето отново става цяло и хармонията е пълна. И тръгвайки си от там... винаги остава една празнина- късчето сърце се е отделило отново от цялото.
Моето място в Нормандия, което бе влюбване от пръв поглед е и си остава до момента Порт Расин - една от най- северните точки на Нормандия.
Съвсем скоро  в дните между Коледа и Нова година ходихме отново там, да се поразходим и да пием нещо топло после в бара на хотела.







Не можах да не снимам отново, този контраст между зелените морави по причудливо знигзаговидното крайбрежие и мрачносиво-оловено драматично небе, моено на места се прокъсва внезапно и изкачат причудливи форми в  кристално синьо , менящия се цвят на водата в океана в зависимост от цветовете на небето над него... Трудно е да се опише, трябва да се види, усети и преживее...Както и бръснещия вятър, който не ни позволи да се разхождаме много....



Разбира се, не пропуснах да се полюбувам и на любимата си къща там, както и да я наснимам













Уви, ресторанта на хотела бе затворен, хотела бе пуст и самотен, с белезите да празника ,това не ми попречи да запечатам и него в няколко кадъра:





И така... почти като отнесени от вихъра и омаяни за пореден път от тази първична , сирова, но много истинска и неподправена красота, си тръгнахме от там, всеки понесъл в мислите и сърцето си преживяното по отделно и споделените заедно мигове, които ни карат да сме още по-щастливи заедно ...

Коментари

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?