Поредната годишнина в календара

И така, днес е нашия 10-ти сватбен ден, отбелязващ ивървяването на 9 съвместни години живот като семейство Брьомер или , както Вилфрид казва шеговито- Брьомерови :).
Питам се, дали усещаме вътрешно, кога правим грешки и кога- не? И си давам сметка, че не е нужно да отговоря на този въпрос, защото грешки- няма, те са само в нашето съзнание. Грешките са уроци, израстване, помъдряване.
Обаче днес ще говоря за ''не грешките'' и за любовта- крепителката на вселенския баланс.
Още първият път, когато погледът ми срещна синевата на погледа на Вилфрид и потънах в тези две езера... знаех, че искам да съм винаги там. Дори не го познвах, бяхме разговаряли само около 5 минути... като всяка връзка минахме през много ''да'' и ''не''- та, имахме своите върхове и спадове в отношенията, но и до днес- обичта е жива и се отразява в очите на другия.
По повод нашата годишнина, вчера довърших една възглавничка- сърце, която заших съвсем импулсивно, просто- ей така, за да ни остане нещо за спомен от този наш 10-ти сватбен ден!( видеоклип направен от дъщеря ми Неди, послучай нашия 7 ми сватбен ден - благодаря ти Неди!!!)
Вече е готова и е документ за 9 години любов...която нито за миг не е намаляла, отслабнала или изчезнала. Жива е и е навсякъде около нас и... в нас. Разбира се, любовта се нуждае от грижи, да бъде поливана и торена- като цвете. Прекалените и прекомерни грижи са пагубни, но един жест, един знак, едно докосване, малка бележчица скрита в сандвича ;) - любим мой патент са тези бележчици и ги звърам къде ли не, дори, на чистачките на колата съм слагала... ( белег за мисли и чувства- ето, аз мисля за теб и те нося в сърцето си, където и да съм ). Това храни любовта и не й позволява да увехне. Съвет на градинаря за вечна любов?? Ами нямам такъв- всеки трябва да намери своя начин да ''докосва'' другия и струните на любовта ежедневно...
Та, за възглявничката - ето я!

Оползотворих остатъчните парчета от последните ми дни в Коледната работилничка на Ида, както и стари парченца - мания към дребните елементи, която се разви в мен след сблъсака ми  с японската школа на минимализъм, която разбира се срещнах в групата по пачуърк в Барневил- Картере. Човек винаги има какво да види и научи, ако го желае.
Благодаря на Вселената, че преди 10 години пресече пътищата ни с моя съпруг и на Славия разбира се- човечето, което ни запозна и беше свидетел на нашето обричане, нещо, което й бях обещала в деня, в който твърдо и убедително тя заяви, че ни вижда женени! Тогава аз й казах, че ще й купя розова рокля и ще ми е първата шаферка ;) , е , тя не изневери на любимото си черно, но наистина стана нашият сватбен гарант.
 И така, стига съм писала в днешния ден, отивам да се правя на красива!
Пожелавам ви усмивки! :) ! :) ! :)