Предколедно по Шанз-Елизе...

Когато в понеделник вечер Вилфрид се прибра от работа и каза, че вероятно в четвъртък е на бизнес-среща в Париж, реших, че не ме вълнува- щеше да е поредното '' може би''...
Само дето вчера вече пътувахме към Париж...
След като 10 минути се мъчи да паркира в тесния подземен гараж с височина 1,90 м, мъкненено на ръце по една тясна вита стълба на багажите ни до рецепцията, и спартанската , тясна като килия стая в Best-Western-Hotel, за да не ни обхване разочарованието и да ни заклещи в лапите си,  решихме , че въпреки рамящото и свъсено небе навън, по-добре ще е да се разходим из Париж, аз определено исках да стигна до Шанз-Елизе и да я видя коледно пременена...
Речено- сторено, около 10 минути ни бяха необходими за да стигнем до спирката на метрото в кв. Малаков, която се и оказа първата спирка на линия 13... За около 20 минути бяхме стигнали целта си - Шанз-Елизе... излизайки от подземната паст на метрото... ни заля мигаща светлина...


 Подобно изглеждат почти всички големи търговски галерии и центрове

Това са павилионите, които са по продължение на двете страни на Шанз Елизе до площад Конкорд, където е монтирано огромно виенско колело



Места за забавление на децата...и не само на децата ;)





Голяма атракция са всички автосалони, с атрактивни витрини, лично мен ме впечатли ''Пежо'' с атрактивния ретро-автомобил над който на големи телевизори вървеше в синхрон видоклип с огромен лъв...просто- зрелищно, стилно и... разбира се - красиво!






Сгради, окичени с лампички, светлина, меняща цвета си, някои лампички следват определена форма , други- просто пулсират с мека или студена бяла светлина...
Любимата ми ''Ладуре''- сладкарско изкушение за  вкусовите акцептори , но и наслада за сетивата..., не знаех, че имат салон на Шанз Елизе , но...фотото го е видяло





Опашка за билети пред киното, даваха някаква индийска премиера

И разбира се- триумфалната арка!

Кртие... и леопард в сие ;)...
Витрината на Мон Блан- най сантиментално-романтично въздействала ми ..



Мини айфелова кула, пред магазин за продажба на коледни чудеса и декорации




Локомотивчетата на продавачите на кестени са доста и от двете страни на булеварда

Огромна пързалка за кънкюри, където си имаше както начинаещи прощъпулковци, така и почти виртуози, но всички обединиени в едно- удоволствие от емоцията - щастливи и усмихнати лица

Украсата по улица Роял, в посока на  църквата ''Св. Магдалена'', където краката ме водеха, за да стигна ''моята'' Ладуре- от предишния ми Париж...Църквата се вижда в дъното осветена, също в меняща се свтлина от наситено розово, през цикламено-виолет, до синьо



И ...ето го моето кулинарно съкровище, за съжаление... затворили врати за клиенти  :(, закъсняли бяхме с 15 мин и въпреки, че имаше частно парти, не ни обслужиха, пратиха ни в другия салон, но аз си казах, че щом така е станало, значи така трябва.


Вилфрид разглежда менюто- не сме фенове на миди и морски дарове в общ вид, а дори и испанския ресторант от другата страна на булеварда предлагаше  пак...морски дарове!

И съвсем спонтанно, провлечена от странната ''каша с кртофи'' в огромната въртяща се тава на този павилион за хапване, опитахме от нея с добавка на наденичка и пържен лук - мммм, вкусно! Явно допаднахме на персонала , докато похапвахме, майтапейки се един с друг, та... се оказа, че и те са позирали на тази снимка с Вилфрид :) - един хубав спомен от завършека на тази вечер и Коледна магия във въздуха на Шанз Елизе


В същото време, в квартал Малакоф, няма и помен от коледно настроение... Снимката е през миниатюрния прозорец на стаята ни- това е тя:


А това е пейзажа на вън, уловен от моя обектив:


И така, след това си посещение на Париж, осъзнавам колко не съм фен на  големите градове, в които човек се обезличава все по вече и живее в една матрица - матрицата на зомбирано и роботизирано общество. Хората в метрото , ако не щтракаха с мобилните си телефони, гледаха или смъщено и мрачно или се рееха с празен поглед в тунелното пространство, заболи по слушалка в едното или- двете си уши...Забързани, други- подтичващи и гонещи поредната линия , други... уморено придвижващи телата си.... толкова близко един до друг и същевремено-толкова чужди един на друг, забравили, че могат да дарят другите с усмивката си...това са истинските парижани, обитателите на този вълшебен и романтичен за туристите град, който е магнит за тях.
Тъжно е, но е реалност. В малките общности е различно, хората не са така обезличени, познават се, разговарят, общуват, срещаш нечий поглед, поздравяваш. усмихваш се- получаваш усмивка. Е,да няма толкова лъскав свят и светлина, но има човешки взаимоотношения, има споделеност, съпричастност ...
Колкото до настроението- ами него всеки си го носи сам в себе си, на мен ми е коледно от вече седмици и дори в еднообразните песнички по радио Фреш или Антене Байерн, които обикновено слушам, намирам нещо коледно...из въздуха край мен е коледно, витае аромата на Коледа и вълшебство, радостно ми е, щастливо ми е, опитах се да ушия доста дребни нещица и да ги разпратя на близки непознати хора, за да ги зарадвам ... Някои искрено се зарадваха, други- дори не благоволиха да се обадят, че са си получили нещата- това си е техен избор, аз за тази година се чувствам удовлетворена от това, което съм дала за хората , които са ме докоснали по някакъв начин. Готова съм спокойно и с чисто сърце да влезна в новата година и вярвам, че тя ще е щастлива , вълшебна и пълна с приключения за мен и любимите ми хора. Ще мога да направя други неща за хората, да зарадвам, да помъдрея, да порастна духовно, да не сспра да обичам хората, които обичам днес, да продължа да раздавам себе си  и да давам най-доброто от мен на света , природата и хората...
Е, не съм песимист и за това ще завърша поста си с пожелание към вас - посетете Париж по Коледа, струва си, нищо , че не е зелен и цветен, пак е толкова магичен и атрактивен, с носеща се из въздуха парижка магия, при това, с добавка на коледна канела и много отрупани от светлинки дървета! :)


И така, довиждане Париж и... до следващята ни среща!


Коментари

Популярни публикации от този блог

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?

Една картина от плат