Edel-Art

И така, днес е нашия 10-ти сватбен ден, отбелязващ ивървяването на 9 съвместни години живот като семейство Брьомер или , както Вилфрид казва шеговито- Брьомерови :). Питам се, дали усещаме вътрешно, кога правим грешки и кога- не? И си давам сметка, че не е нужно да отговоря на този въпрос, защото грешки- няма, те са само в нашето съзнание. Грешките са уроци, израстване, помъдряване. Обаче днес ще говоря за ''не грешките'' и за любовта- крепителката на вселенския баланс. Още първият път, когато погледът ми срещна синевата на погледа на Вилфрид и потънах в тези две езера... знаех, че искам да съм винаги там. Дори не го познвах, бяхме разговаряли само около 5 минути... като всяка връзка минахме през много ''да'' и ''не''- та, имахме своите върхове и спадове в отношенията, но и до днес- обичта е жива и се отразява в очите на другия. По повод нашата годишнина, вчера довърших една възглавничка- сърце, която заших съвсем импулсивно, просто- ...

На път е да се изтърколи още една година от живота ни, за някои била добра, за други, не чак толкова. И по една или друга причина всички сме вперили поглед в новата - с надежда, куп желания и мечтаейки  какво искаме да ни се случи през 2015 година. Когато наближи  ноември, в работилничката на Ида( т.е. -аз) закипяв оживление. Цялата стая се осейва с платчета с коледни мотиви, панделки, ширити, перли, списания с идеи, шаблони... Всичко само с една цел, да зарадвам хората, които съм преценила , че искам тази година да ''докосна'' чрез моите малки изненади. Дали успявам ? Истината знаят само хората, които са получили моите пакетчета, а всъщност- щастието е личен избор, нали така? Точно както избора ни на облеклото ни за този ден, сами избираме да се радваме или- ядосваме, и каквато и новина да получим да й позволм да ни разстрои или-не. Ида е щастлива, когато успява да зарадва другите, когто успее чрез направеното от ръцете и ума й , да усмихне някого щастливо, да разпа...

Когато в понеделник вечер Вилфрид се прибра от работа и каза, че вероятно в четвъртък е на бизнес-среща в Париж, реших, че не ме вълнува- щеше да е поредното '' може би''... Само дето вчера вече пътувахме към Париж... След като 10 минути се мъчи да паркира в тесния подземен гараж с височина 1,90 м, мъкненено на ръце по една тясна вита стълба на багажите ни до рецепцията, и спартанската , тясна като килия стая в Best-Western-Hotel , за да не ни обхване разочарованието и да ни заклещи в лапите си,  решихме , че въпреки рамящото и свъсено небе навън, по-добре ще е да се разходим из Париж, аз определено исках да стигна до Шанз-Елизе и да я видя коледно пременена... Речено- сторено, около 10 минути ни бяха необходими за да стигнем до спирката на метрото в кв. Малаков, която се и оказа първата спирка на линия 13... За около 20 минути бяхме стигнали целта си - Шанз-Елизе... излизайки от подземната паст на метрото... ни заля мигаща светлина...  Подобно изглеждат поч...