Мързеливи дни....




Ето тук седях до преди малко... препичайки се на нормандското слънце. Удивително е, как в България е едва ли не бедствено последните дни, а тук е ...пролет, ако изключим опадалите листа на дърветата, саксиите с хризантеми, които са изпълнили супермаркетните вериги, обагрените останали листа по храсти и дървета, и.... опразнените след летния сезон къщи - отново с пуснати кепенци. Всъщност, не е съвсем така, защото в момента във Франция явно учениците имат ваканция и вчера на следобедната ни разходка, крайбрежната ивица бе изпълнена с коли, а по плажа бе пълно с хора.
И така, от четвъртък вечер отново съм ''французойка''. Май отдавна не бях имала такова мъчно пътуване, дължащо се основно на болките в кръста и краката ми, които накрая едва ме извадиха от шофьорската седалка... Но! Важното е , че стигнах и  иначе самото пътуване бе безпроблемно, изключая началната си част в градчетата по крайбрежието на Бодензее, където има нощна защита от шум и ограничението за каране през тях е 30 км, като са изпъстрени и с радарни камери. Минах първите 100 км за два часа, което направо си е обезкуражаващо, за да попадна в сутришното задръстване на Фрайбург, от бързащи за работа хора. Е и това се преживя! Влизайки във Франция всичко се промени и дори лекото объркване поради неправилно отбиване в Париж и минавайки вместо по А13, по N13 и през самия град, не ми развали настроението, само дето ме накара да извадя фотото и щракна изпречилите се пред погледа ми стъклени небостъргачи...

Към 18 ч бях вече у старото ни Барневил-Картере и тайничко се промъкнах до стъклената витрина на прозореца , за да почукам и изнанадам безкрайно моето синеоко момче, което ме очакваше на следващия ден.
И така, петък и събота бе дъждовно, морачно и неприветливо, но прекрасно за да разтоваря цялата менаджерия от колата и багажника на покрива й и да подредя всичко във вградените гардероби на трите спални, така, че да ги изпълня почти до горе . Щастлива и горда от себе си, вечерите се наслаждавах на компанията на Вилфрид , на чаша вино и разговори ... След което в късна доба гледайки някой филм довършвах шестте подложки за сервиране, които изработих в добавка на последния си тишлайфер - вече са готови.
И така, вчера ме събуди слънчо през прозореца, бях решила, че ще мързелувам и ще се наслаждавам на дните си този  път без да бързам, без да гоня програма, планове, време. Живота си е мой и е грешка мисленето, че неправенето на нищо е пилеене на живота ни. Та  събудих се в 11 часа на вече сменения часовник, Вилфрид ми донесе кафе в леглото... поизлежавах се... и към 11,30  се излюпих напълно и веднага залепнах на прозореца- слънце, птичо чуруликане , топлина - направо усещане за пролет! Набързо облякох домашния си екип и слезнах долу, направихме си закуска- обяд и... на разходка към океана, разбира се!
Така се изниза неусетно деня, плажа бе пълен с хора, оживление, жужукане, като от кошер, но - човешки.
А днес, след като пак си поспах порядъчно...и пак закусих за обяд ;)... се излегнах на фотьойла при отворена врата на витринния прозорец и... четох книжка, разлиствах списания, лежах на плочника върху спортната си постелка и наблюдавах мравките, паячетата и безбройните малки охлювчета, които незнайно от къде идват и превземат всичко по пътя си. Не ги плашат нито височини, нито - гладки повърхности- залепнали са по прозорците като любопитни оченца, бяха нападнали и кошничката ми с подправки, което наложи бързата й реанимация и след като на втория ден се бяха покатерили и на кухненския прозорец, се наложи прибиране в къщи.
И така... ударила съм го на безвремие и съзерцание..., а в петък- отново 1100 км до Германия, като май се оказва, че няма да е само за края на седмицата, а и служебно ще прекараме една седмица отново в Линдау.  Както Вилфрид често казв, благодарен съм, че мога да работя и получавам заплата там, където хората си плащат, за да могат да почиват. Да , така е и аз съм безкрайно благодарна на Вселената, че освен борбените и мъдри моменти в живота и уроците, които често трябва да уча, ми дава и такива мигове на спокойствие, безкрайна красота  и  безвремие...
А уроците са за учене, особено от любознателните и активни ученици, към които причислявам и себе си, знам, че докато съм жива, ще ходя на училище, ще се уча, ще греша, ще се явявам понякога на поправителни,ще трупам мъдрост и знание и ... ще си тръгна от този свят ''неука'', но всичко, което мога да събера по пътя си в кошничката на знанието и познанието, няма да го пропусна!
И така, отивам на днешната си следобедна разходка до океана! :)

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да направим сърце за подарък