Отново към Германия...

И така... приключи поредния етап от живота ни във Франция. Утре ни предстоят 1100 км до домът ни в Германия..., който ще ни е дом точно само една нощ и после - ново преместване, в следващото '' у дома'' - за 2 месеца.
Питам се понякога дали така ме е орисала орисницата ми или пък силната ми жажда да пътувам и любознателността ми да откривам нови и нови места, неща, хора и да опознавам техния живот провокира този  начин на ''живот на колела''? Питам се, но да си призная честно, може и да остане този въпрос без отговор. Това няма да ме притесни, защото ме удовлетворява. Реално по-измъчения от двама ни е съпруга ми- за него всъщност ме е грижа при тези местения се опитвам да поема по-голямата отговорност и натовареност по организация, опаковане, товарене- разтоварване и редене на такъмите ни. Да, това си е рибарски термин, но наистина това е думата, която смятам, че най-ни подхожда, защото аз мъкна със себе си и навсякъде моята малка работилничка, понсям ''светът на ИДА'' по пътищата до следващия адрес, за да мога да сътворявам нови и нови нещица и творби, с които да зарадвам почтитателите си или сгрея нечие сърце. Както днес зарадвах хазяйката си с моя несесер за игли, който й подарих.
И така, колите са натоварени и чакат утре по ранина да натиснем педалите им и да се понесем пчти поцялата й дължината през Франция...

Първите две снимки са от багажника на съпруга ми - неговата кола е '' пощадена'' както винаги, при това си има и екстра- може да си бере доматки  :) .
Моята кола съответно е препълнена, а в добавка- и багажник над колата, което си е допълнително предизвикателство при всяко пътуване.


Не се оплаквам. А и честно, колите са достатъчно ''прилично ненатоварени'' - историята познава и други ситуации, когато на седалката до мен  имам спътник, но не човек, а - товар. Сега ако ми доскучае, мога и стопаджия да си взема :).
И така, за довиждане получих и една малка разсадена от дъщерята на хазяите  дъбовидна хортензия. Много е мъничка, но знам, че ще поресне в градината ми в Чокманово, ще ме радва с цвят и ще ми носи винаги спомен за Нормандия и това славно време тук, което ще запазя дълбоко в камерата на сърцето си, или онази част от него, която си тъгва от тук, защото една частичка от него ще остане завинаги на това място. И точно тя ще ме накара да се върна отново , ще ме вика и зове обратно, и аз знам, че ще е така, за да се срещнем отново с океана, за да почувствам силния порив на вятъра и  видя пак неподправено суровата красота на тази част от Франция. Ще бъде така. Знам го.




Коментари

  1. Баба Кустенурка с къщата си на гръб и цялата мъдрост , коят има ,отново потегля на път......
    ...До следваща спирка :)
    Просто Мария

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?

Една картина от плат