Градинта на пеперудите

Пеперудите... От около 4 години тези малки разноцветни същества са ме превзели по някакъв начин. Не се и питам вече защо, така или иначе, колкото повече питаме , толкова по се отдалечават отговорите от нас. Понякога е добре да се оставим просто на живота да се случва.
И така, от онзи следобед, когато омагьосана наблюдавах танцуващите около мен и будлеята пеперуди, те са неделима част от живота ми и присъстват и в творчеството ми. Мой познат ми каза, че привличам пеперудите. Засмях се тогава, но  май ще да е истина. И не само ги привличам, а ги пресътворявм в товорбите си.
Когато разбрах за конкурса по пачуърк в България с тема : " Цветни градини" реших, че е дошъл момента да се пробам с хексагоните да направя едно пачуърк одеяло - градина. Оказа се обаче, че размера е ограничен до 80 Х 100 см максимум. Следователно - одеялото се отлагаше, а конкурса - ще е без мен.
В последствие обаче, увлечена да си набавям игли и материали за техниката '' Трапунто'', попаднах на един плат, който ме вдъхнови. Купих го, разрязах го и даже уших няколко крейзи квадрата- не се почувствах обаче грабната и удовлетворена от случващото се. Но една част от квадратите обединих и вече е полуготов един мини-пачуърк в стил ''Крейзи''. Ако трябва да му дам име, ще е ''Цветен калейдоскоп'' защото съм избродирала 8 растения от градината си.
Усещането ми бе, че не шия '' победител'' , да става хубаво, красиво е, но не е цялата моя енергия и всичко, на което съм способна. А то трябваше да е така, човек винаги и във всеки момент трябва да дава най-доброто, на което е способен! А способностите ни се менят във времето , знанията ни се променят и ние - също, дори и да не го осзнаваме винаги,мислейки си, че сме си все същите - не сме.
И тогава... пак пред погледа ми попаднаха пеперуди... И една мисъл опасно се завихри за секунди в главата ми... Трескаво започнах да ровя в кутиите с платове и да  ги вадя един след друг , натрупах поне 100, а когато осъзнах, че няма как да работя с всичките, почнах да ги пробирам...едната купчина намаляше, а другата- растеше. Не знм дали сте наясно, но творческия процес в пачуърка е свързан с голям практически хаос в дома на шиещия. Аз, дето съм от хората, обичащи реда, смея да кажа, че поне 12 м2 трябва да имам на разположение около себе си, за да се ''разпростра'' творчески добре. Ако ги нямам- направо се заушавам и процеса не ми спори. При това, наличието на по-вече стаи не означава ред в другите, защото аз непрекъснато примъквам кутии, конци,  ножици, творби, мъкна ги нагоре - надолу по стълбата, прибирам една цветаова гама с конци, а на нейно място се оказват извадени нови 3.... Купувам си  нови и нови органайзери- кутии, ама и те - пълни, и хаоса- също.
И така, след като реших , че съм ги подбрала,  извдих топчето с натурално бяло хасе и изрязах един правоъгълник с приблизителни  размери : 70 Х 100 см. Очертах на него котура на дъската ми за рязане : 60 Х 90 см и почнах да режа с ножицата парчета от платчетата и да ги редя като пъзел върху бялото платно...
След няколко часа на редене, разместване, отричане , добавяне, завъртане , изключване и пак - добавяне, крайния резултат бе този:


Концепцията ми за начина на подреждане ? Ми виждате ли засилващото се синьо нагоре? Е - там е небето. А ниско долу - засиленото зелено-оранжево- бежовикаво ? Е- там е земята. Всичко останало е фона на една градина - зеленото винаги е в превес: трева, листа, дървета ,хасти....
И така, знаех от самото начало, че творбата ми ще е много пластова, т.е. ще е покрит целия фон с шифон, а между него и фона ще се наместят още един куп неща... Оплаквах вече китките и пръстите си, защото който не е пробвал не е наясно как боли да измъкнеш иглата през 4-5 слоя текстил, вата, вълна и особено - шифон. Но знаех, че не мога да си спестя това - точно бродериите накрая карат творбите ми да си бъдат : ''А ла Ида'' и да оживяват. А аз искам моите дворби са живи, да карат хората да ги усещат, да се вплитат в идеята на картината, че дори и да усетят аромата на цветята.
Много искам, нали? При това от мъртва материя - плат.
Е, поне мога да опитам и ще се постарая максимално добре !
Извадих една купчина платчета, на които имаше щампа на цветя, както и други- с пеперуди. И започна едно изязване!!! Сигурно половин ден изрязвах по контурите, когато приключих, бях така изморена, че си легнах, но не преди и да подредя цветната композиция върху фона:


Е, разперих и малко влакна от филц....
При използването на шифон, яркостта на цветовете и контраста винаги се туширва, понякога това е недостатък, но в случая се получи една  мекота в тоновете и едно преливане.


И така, до тук беше играта и забавлението, от тук насетне започна яката работа - прошиване, куилтване със свободен тигел, оформяне на ''личното'' пространство на всяко цветче и всяка пеперудка...

След като всяки един отделен елемент е оформен, останалото празно пространство трябваше да бъде куилтвано, и дойде ред да си помохна с клонки и листенца с машинните тигели за бродерия :


Дойде ред и на ръчното бродиране...моя физическа болка , но душевна наслада


И така.... крайния резултат!


И много кадри на отделните фрагменти:
















 И  така, аз съм готова, изпратих три снмки и заявка за участие в категорията : " Модерен куилт ". Удължиха срок, бе до днес, но сега е удължен до 08.08.2014. После ще чакам журито да се произнесе- допуска ли творбата ми до конкурса, а участващите творби ще бъдат изложени в Унгарския културно-информацианен център , откриването ще е на 10.09. 2014 г, който има желание , може да посети изложбата, ще има със сигурност какво да ви хареса. Тя ще тряе две седмици- до 24.09. 2014.
Усмихнат ден  на вас!
А аз днес ще мързелувам- заслужих си го  :) !






Коментари

  1. Приказна градина се е получила!!! Успех в конкурса!!!

    ОтговорИзтриване
  2. О, Иле, прекрасно е !!! Останах с отворени уста....Сигурна съм, че няма да остане незабелязано на конкурса. Успех!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Чак сега си дадох сметка,че работата е 10 пъти повече,отколкото съм си мислила.Но пък резултата е вълшебен! Стискам палци за успех! <3

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря ви!
    Мари, твоята похвала ми е най-ценна, защото помня какво ми каза за другото пано, с което стартирах :). То между другото също е в движение и се надявам да го довърша в близките седмици.
    Нин, работата е наистина много, а това, което и не се вижда на снимките са ламените прободни нишки, с които исках да пресъздам илюзорната слънчева светлина, но те се забелазват изключително и основно вечер когато паното се осветява от изкуствена светлина. Но озстанах без пръсти и сила в китката, много е трудно да се шие и така с обикновен конец през толкова лътна материя, а с ламена нишка е още по- трудно. Но пък съм удовлетворена и това е важното!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да направим сърце за подарък