Има ли справедливост?

Угасна един млад човешки живот - вчера. Поредната жертва от катастрофата - Цвети.  Тъй като Цвети е дете на съфорумка, целия цветарски форум бе съпричастен на случващото се, и всеки даваше най-доброто от себе си, за да помогне за възстановяването и оцеляването на това дете. Имаше молитви, концентрация на енергия, имаше болка и мъка, имаше и радост, в моментите, когато състоянието на Цвети се подобраваше. Вярвахме, че младия й организъм ще се пребори с всичко, въпреки над двайсете операции, въпреки засегнатите органи, въпреки високата температура, въпреки нереалността на надеждата ни а се случи ЧУДО! И то се случи или поне ние искахме да вярваме в това - Цвети задиша сама, отвори очи, започна да контактува с майка си, макар и без слова- пишейки. Тогава се радвахме, оооо как се радвахме само! Цвети се бори успешно за живота си около 70 дни. Последните 12 - не успя.. Състоянието й се влошаваше и въпреки порединте операции, и въпреки желанието и молитвите ни ...душта й избра да напусне този свят.

В момента, в който прочетох написаното от баща й във Фейбук, мозъка ми се парализира. А после... после нахлуха въпросите - 1,2, ...10... стотици, връхлитаха един връз друг, без да чакат отговор, а и... реално нямаше как да им ги дам, безсилна съм :( !
Надявам се поне сега двете души на Цвети и Влади да са отново заедно и щастливи, някъде там във Вселената, в другото, доброто място.

Безсилна съм да си обясня например, защо съм родена в страна, в която стойността на човешкя живот  е равна на нула? Защо ни управляват хора( които са реално част от нас, деца на някоя майка и баща или- братя и сестри, чичовци, лели, баби и дядовци синове и внуци на хора от народа ни, а не спуснати представители от чужди планети, които да са бездушни и безразлични към живота на земляните...) които са бездушни и незаинтересовани за по-дброто бъдеще на страната ни, на хората в нея, на добруването на една малка, но толкова китна и красива страна?  Защо отделния човек в тази държава няма значение? Защо българите след броени години ще бъдат малцинство в собствената си Родина, с превес на ромите, за които няма ограничения на популацията им и с всеки ден се множат. Защо никой не се опитва като са толкова много, да ги образова, да ги научи на труд, на отговорността да си плащат сметките , за изразходвана вода и ток? И защо, на тях не им спират тока, а аз ако не си платя моя в десетдневен срок след получаване на известието, ми се спира тока и трябва да заплатч услуга от 19 лв за включвнето му? Случи ми се вече два пъти, разбира се, не по моя вина, а порати институционни недуразумения между енергийния ни магнат - EVN и банката, в която ми е разплащателната сметка. така или иначе, въпреки чужда вина, парите за включвне, заплатих аз - невинния клиент и на двете институции, макар, да смятам, че сумата трябваше да се поеме именно от двете институции.
Другия въпрос , който също отдавна не ми дава мира е, защо българина като се качи в кола и забравя, че всички закони, знаци и ограничения имат една основна цел, а именно - да пазят човешкия живот! И защо великата ни служба Полиция и подзвеното -КАТ, вместо да си вършат работата и да са в помощ на хората пострадали от кражба, убисйтво ,инциденти и т.н. се възползват от човешката болка и неволя и зпоупотребяват с дадената им власт? Дали не съм права, оооо, права съм и още -как! Когато на 20.12.2013 г усъмнах с кола, която бе неподвижна в опит да бъде открадната с взлом, чаках цели 4 часа в студа полицейски екип да дойде на мястото, за да направи нужния оглед и те така и не дойдоха. Не сколасаха за това време да направят оглед, понеже имало още 4 жалби, а екипа бил- един. В същото време, когато отидох в полицейското управление 6 '' левента'' ми обясняваха един през друг, че трябва да попълня формуляри, че това обаче няма стойност, защото огледа не е направен от тях, че да внимавам за тона си, защото съм в еди коя си институция и накрая за капак, когато поисках входящ номер на подадените от мен документи- едва ли не ме изгониха, защото те такава практика - нямат?! А колата ми стоеше до хотела... пълна с багажа от Германия, от където бях пристигнала през нощта, след 20 часово каране и зверски изморена и изнервена, че разбира се на паркинга пред хотела няма свободно място , след половин часово обикаляне я спрях до близкия блок. От хотела - ме притискаха да освободя стаята, защото идвт нови клиенти, от сервиза ми казаха, че аз трябва да я придвижа до там сама с автовоз и докато не се изясни, кой ще поеме разходите по ремонта, няма да я приемат, от  HDI България ми обясниха, че да, те са HDI, но не са обвързани с немското HDI и  че трябва да си изясня ситуацията с германците... Спирам до тук, първо, защото от две седмици се зарекох да оставям миналото в живота си на мястото му, т.е. - в миналото и второ, поста ми не е за това.
Следващата мисъл, която не ми дава мира е , защо българин , качен на кола е = на камикадзе, кара като луд и всеки иска да докаже качествата си на най- бърз, най- маневрен, най-луд? Сещам се за една мисъл от Пеньо Пенев(е , поне за негова сме я учили, но в нашата държава може да се оказже за пореден път, че това, което сме учили в училише, не е истина, спрямо това, кто сега учат децата и внуците ни ) , а тя е :
" Човекът е човек, когато е на път. "
И тя поражда в мен следната мсъл...
"Виж как кара по пътищата си една нация, по какви пътища кара и ще разбереш що за народ е това."
Мога да напиша цял роман от блъскащите се една през друга хиляди мисли в главата ми, но това няма да ми помогне да върна събитията от 05.05.2014  и да не се случи катастрофата край Луковит, отнела 3 човешки живота и наранила телесно и душевно- още един, този на Иван, който слава Богу е жив!
И понеже цялото общество е настръхнало срещу виновника -  Хюриет Сюлейманов, този път аз ще се разгранича.  За мен Хюриет е средството, за убиване, но виновника - това е държавата и нейната законност, по точно - нейната пасивност. Или още по-точно, липса на контрол и прилагане на законите , при наличие на такива. Затваряне на " очи" - разбира се - с пари, неприлагане на нормите на закона, оставяне на свобода на някой, имащ 12 присъди и над 90 дознателни акта. Че защо да е виновен Хюриет, че кара 17 г без книжка?? Кой го е оставил да го прави безнаказано цели 17 години??? Нима вие, които карате също коли, за 17 години не сте спирани нито веднъж от нашите'' добросъвестни'' служители на КАТ?? Че аз само да премина границата и веднага след Драгоман  съм спряна, щото съм с немски номер на колата. Но и с български съм спирана. Така, че кой го е оставил да кара без книжка?  Не съм аз.
Това, че е избягал ... не е достойно, но хората постъпват различно, страхът ги завладява по различен начин, реакцията им за виновновност е различна. Не оправдавам, разсъждавам.
Че трябва да бъде наказан? Безспорно! И не само за това си деяние, а и за всички предишни! На куп! Но не само той, а и тези, които са го осъдили преди и оставили на свобода и те трябва да бъдат осъдени като съучастници в последното му провинение, ако не бяха го оставили безнаказано преди, аз нямаше да пиша този си пост- търсейки справдливост за 3 млади същества. Та всеки затворил си очите, ако аз имах власт, щях да го накарам да излежи половината от определения като наказание срок за Хюриет, за даденото нележано от него престъпление. Това е справедливост! Моята.
А вашата?
Идва следния момент, който е най-болезнения въпрос за мен, а именно, доста от нас надават глас, че това не може поече да продължава, че така не се живее по вече, че трябва да се напраи нещо! А как да се направи, кой да го направи? Марсианците?? Но тези гласове, около 5000 регистрирани в '' Справедилвост за Влади,Ники, Цвети и Иван", далеч не са цялата нация, нали? Къде са другите, които недоволно хулят при всяка първа възможност политиците, хулят успяващите, недоволстват от всеки, който им е неудобен, докато си поемат оскъдната вечеря  предимно произведена в личното си ранчо, а после си лягат и заспиват спокойно поредния си без ''цветни сънища'' сън? Къде е тяхната лична отговорност за случващото се? Къде е вашата отговпрност? Къде е моята?

Преди края, ще си позволя да цитирам думите на бащата на Цвети дословно:
""Този дълг беше наш, а децата ни го плащат!!!"
Това ми написа вчера мой добър приятел. Замислих се колко вярно е това. Как нашите деца плащат за примирението и овчедушието ни, за липсата на позиция, за това, че разрешихме на шепа негодници да правят с държавата ни каквото си поискахме. Плащат за това, че допуснахме една малка, маргинилизирана, малцинствена част от обществото ни да ни превърне в заложници. Днес плати моето дете, но утре рано или късно ще платят и вашите и не непременно със смърт, ще платят с робски живот или пък с години на емиграция или с нещо друго.
Наистина е време да се опомним и вземем нещата в свои ръце. 
Да си вземем държавата обратно!"

И така... всичко зависи от нас, от теб и мен, читателю, от това доколко непримиримо ще се събудим утре сутрин , ще поемем лична отговорност за случващото се и за това, че не искаме по вече да живеем по този робски начин, в държава, на която не й пука за отделния индивид! А точно  там е важния и преломен момент, а именно - всеки човек е велик, единствен и неповторим и за всеки трябва да се полагат нужните грижи и отношение, за да може той да разцъфти и разкрие най-доброто от себе си , служейки на другите.

Промяната започва с избора ни за лична свобода, а марксизма ни учеше, че свободата е самоосъзната дисциплина. И да, така е, само дисциплиниран човек, с чувство за лична отговорност в реалността , в която живее го прави и относително свободен. Да бъдеш истински свободен - е личен избор  и се крие в готовността за промяната и израстването след всеки житейски урок. 
Та в този ред на мисли, промяната ще настъпи с промяна на битието ни, когато всеки знае, че ако наруши, ще бъде наказан, няма да нарушава. А къде се формира битието? Формирането на индивида, започва от мястото, където поема първата си глътка въздух, където се научава да ходи, да говори, да слуша, пее , рисува , танцува- у дома. И се продължава в институцията, наречена училище- за 12 г, това място става втори дом на подраствашото дете, юноша, младеж.
Изводите? Те са за вас и за всеки ще са различни, защото сме различни.
Дано съм ви замислила този път, ако съм го сторила, значи съм успяла.
Пожелавам ви мъдрост и правилен избор за оставащата част от живота ви!
Бъдете свободни!