Поредното ново ''у дома''

И така, от вчера сме ''нововодомци''. Новото у дома е в покрайнините на Шербург- Толевас.
Последните дни прекарвах улисана  между събирането на багажа  ни и шиенето на пачуърка ми за конкурс, в който искам да взема участие. Човек осъзнава, колко ненужни неща притежава, когато често сменя местоживеенето си. В същия момент се оказва, че и винаги му липсва нещо...
Понякога , като прехвърлям на ум живота си от последните 6-7 години...се питам какъв би бил той, ако не се местехме толкова често? Питах се, дали бих заменила  моето живеене в пътешествие за едно спокойно и улегнало живеене някъде постоянно? И отговора бе- не! Дори си признавам, че един ден , когато това приключи изпитвам леко безпокойство, как ще се чувставам, закрепена някъде за постоянно? Но това, когато му дойде времето, няма да се вълнувам от сега за неща, които може и да не настъпят никога. Нали в главата ми все по често преминава като мисъл идеята, да си купя кола-каравана и да живея пътувайки по света?
Вилфрид се подсмихва на криво на тази ми идея, аз- не казвам нищо. Живота ще покаже.
И така, новото ни място е една истинска т.н. от французите- ''ферма''. В един голям двор има няколко каменни постройки, едната е с четири жилища, три от които се дават под наем.
Най- дясната врата и прозореца са нашия дом. Разполагаме с  просторна дневна в която са поместени кът за хранене , кът за отдих и кухненска част. Мебелите в дневната са ''ретро'' и в минималистичен стил,въпреки това- удобни за ползвне.

 Първия етаж е изцяло отворено пространство, което на втория етаж е разпределено в две спални, баня и  тесен коридор- балкон.
Едната от двете спални веднага бе преработена в моята работна стая, очаквам само да получа и масата си за да инсталирам шевната машина и дъската за рязане  на платове.

На единия прозорец се мъдри вече и едно от двете ми Фалчета - пасва перфектно на прозореца, както и създава настроение и уют в интериора.
В този ред на мисли, се замислих и над един друг факт, а именно, че аз където и да отида, казвам ''у дома'', нищо, че мястото е чуждо и живея в него - кратко. У дома е, защото там съм с човека, с който искам да бъда и защото нося със себе си всичко нужно ми, за да се чувствам щастливо и удобно, където и да съм. Единствено.. саксиите ми с цветя в България стремглаво нарастват , защото при всяко едно отиване на ново място, аз не мога да се спра да си купувам цветя, а когато тръгвам на път за България, те са неотделима част от багажа в багажника на колата ми.
Поредната партида до момента са две орхидеи-фаленопсис; две бугенвелеи: оранж и бяла; три кали: жълта, тъмнорозова-към цилкламено и винена; един клематис.


Имам си и един корен домат, с чери доматчета, за който вчера купих по-голяма саксия и пръст, защото сегашната му'' рокличка'' умаля, както и саксийки с подправки - босилек, магданоз,зелен лук за рязане, мента за "Мохито''.
Вчера Вилфрид бе грил-майстор, докато аз разтоварвах всички дребни джунджурийки и шивашки материали от колите. Обичам да го гледам как се суети около скарата, както и тайничкото поливане на месото с бирата от кутийката, която пие в момента. Имаме си и ритуал, в който аз му завръзвам престилката, за да не се изцапа, а той примира от удоволствие, не защото обича да му се навира нещо през главата, а заради това, че обича някой да се грижи за него. То ... кой ли не го обича това? По същия начин се чувствам аз, когато ми донесе чашата с димящо кафе сутрин в леглото и почва да вее с ръка и подухва горещата течност, за да достигне до мен аромата на кафе...
В двора на фермата има още три постройки:
домът на собствениците на имението, който има чудесен двор с млада градина, която обещава един ден да бъде прекрасна:






Къщата, където се мести семейството на дъщеря им, която до момент все още обитава съседната част на нашата псотройка  и ателието й, където тя се занимава с изработване на изделия от стъкло- основно дребни бижута, които продава предимно на коледния базар в немско градче в близост до Страсбург, доколкото схванах с моя никакъв френски и беден в сравнение с немския, руския и българския ми- английски.

За първи път виждам озлобено куче със стопани - когато е било малко е било бито, обясни Анжелик и ни предупреди да не се приближаваме много до него, защото хапе. А аз с моята безгранична вярва в доброто си пожелавам, един ден да погаля това същество, което ще означава, че то ще е пречупило мирогледа си за чуждите хора и няма да поставя всички под един знаменател- зли и лоши същества на два крака.
Има и малък поток, точно на ъгъла извън каменния зид , опасващ двора на тяхната стара къща
В близост си имаме и частно имение със замък- много красиво и поддържано място
Ако трябва да определя цветовия облик на Нормандия в момента, без колебание ще кажа - хортензиево време! Хортензиите са на всякъде, дори и в дворове, които са занемарени и изоставени, като единствен страж изскача по един хортензиев храст, който сякаш подпира каменната постройка или- зид



Удивителна е дълбочината и наситеността на цветовете, както и тяхното разнообразие: от съсвсем бледи и нежни нюанси на розовото и синьото, до наситено теменужено синьо-лилаво и мастилено синьо, аз в България такива нюанси не съм срещала. Ще се разходя в идните дни наоколо и ще ги снимам.
Океана остава на 8-10 км от нас- този, който е до Шербург, а стария ни дом, отстои от тук на около 30 км. Вчера ми бе леко тъжно, че се разделям с това място, но тръпката и очакването, че ми се случва нещо ново в такива моменти винаги заглушава тъгата в мен. Всъщност, всяка сряда аз пак ще пътувам до там, за да посещавам клуба по пачуърк на градчето, в който радушно ме приеха преди месец, а човека, който ми подсигури това забавление е съседката ми от най-първото ни ''у дома'' в Барневил-Картере  - Магели.
И така, както обичам да казвам : " Ново място- нов късмет!"- пожелавам си времето ни прекарано тук да е много щастливо, творческо, продуктивно за мен и спокойно и спорно в работата - за Вилфрид.Ще живеем тук 7 седмици - до края на август, когато ни предстои завръщане в Германия за две седмици и буквално на следващия ден трябва да се изнесем и от немската квартира, но...до тогава има цели 50 дни време! В момента двете важни табелки, указващи бъдещите ми пътувания са тези :
Пожелавам ви ползотворно време, пълно с много приключения, емоции, щастие и постижения! До скоро! :)

Коментари

  1. Както винаги - много интересно и увлекателно написано. Всеки път с удоволствие чета разказите Ви :) А снимките чудесно допълват разказа :)
    Венета

    ОтговорИзтриване
  2. Поредната ми разходка по света и в света на прекрасното у тебе,за което трябва да ти благодаря,Ил!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря отново, Илианче!!! Невероятна си, както и твоите пътешествия!!! Пожелавам ти изпълнено с положителни емоции пребиваване в новото ти "у дома"...и до скоро!!!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?