Поредното ново ''у дома''

И така, от вчера сме ''нововодомци''. Новото у дома е в покрайнините на Шербург- Толевас.
Последните дни прекарвах улисана  между събирането на багажа  ни и шиенето на пачуърка ми за конкурс, в който искам да взема участие. Човек осъзнава, колко ненужни неща притежава, когато често сменя местоживеенето си. В същия момент се оказва, че и винаги му липсва нещо...
Понякога , като прехвърлям на ум живота си от последните 6-7 години...се питам какъв би бил той, ако не се местехме толкова често? Питах се, дали бих заменила  моето живеене в пътешествие за едно спокойно и улегнало живеене някъде постоянно? И отговора бе- не! Дори си признавам, че един ден , когато това приключи изпитвам леко безпокойство, как ще се чувставам, закрепена някъде за постоянно? Но това, когато му дойде времето, няма да се вълнувам от сега за неща, които може и да не настъпят никога. Нали в главата ми все по често преминава като мисъл идеята, да си купя кола-каравана и да живея пътувайки по света?
Вилфрид се подсмихва на криво на тази ми идея, аз- не казвам нищо. Живота ще покаже.
И така, новото ни място е една истинска т.н. от французите- ''ферма''. В един голям двор има няколко каменни постройки, едната е с четири жилища, три от които се дават под наем.

Най- дясната врата и прозореца са нашия дом. Разполагаме с  просторна дневна в която са поместени кът за хранене , кът за отдих и кухненска част. Мебелите в дневната са ''ретро'' и в минималистичен стил,въпреки това- удобни за ползвне.

 Първия етаж е изцяло отворено пространство, което на втория етаж е разпределено в две спални, баня и  тесен коридор- балкон.
Едната от двете спални веднага бе преработена в моята работна стая, очаквам само да получа и масата си за да инсталирам шевната машина и дъската за рязане  на платове.

На единия прозорец се мъдри вече и едно от двете ми Фалчета - пасва перфектно на прозореца, както и създава настроение и уют в интериора.

В този ред на мисли, се замислих и над един друг факт, а именно, че аз където и да отида, казвам ''у дома'', нищо, че мястото е чуждо и живея в него - кратко. У дома е, защото там съм с човека, с който искам да бъда и защото нося със себе си всичко нужно ми, за да се чувствам щастливо и удобно, където и да съм. Единствено.. саксиите ми с цветя в България стремглаво нарастват , защото при всяко едно отиване на ново място, аз не мога да се спра да си купувам цветя, а когато тръгвам на път за България, те са неотделима част от багажа в багажника на колата ми.

Поредната партида до момента са две орхидеи-фаленопсис; две бугенвелеи: оранж и бяла; три кали: жълта, тъмнорозова-към цилкламено и винена; един клематис.

Имам си и един корен домат, с чери доматчета, за който вчера купих по-голяма саксия и пръст, защото сегашната му'' рокличка'' умаля, както и саксийки с подправки - босилек, магданоз,зелен лук за рязане, мента за "Мохито''.
Вчера Вилфрид бе грил-майстор, докато аз разтоварвах всички дребни джунджурийки и шивашки материали от колите. Обичам да го гледам как се суети около скарата, както и тайничкото поливане на месото с бирата от кутийката, която пие в момента. Имаме си и ритуал, в който аз му завръзвам престилката, за да не се изцапа, а той примира от удоволствие, не защото обича да му се навира нещо през главата, а заради това, че обича някой да се грижи за него. То ... кой ли не го обича това? По същия начин се чувствам аз, когато ми донесе чашата с димящо кафе сутрин в леглото и почва да вее с ръка и подухва горещата течност, за да достигне до мен аромата на кафе...
В двора на фермата има още три постройки:
домът на собствениците на имението, който има чудесен двор с млада градина, която обещава един ден да бъде прекрасна:

Къщата, където се мести семейството на дъщеря им, която до момент все още обитава съседната част на нашата псотройка  и ателието й, където тя се занимава с изработване на изделия от стъкло- основно дребни бижута, които продава предимно на коледния базар в немско градче в близост до Страсбург, доколкото схванах с моя никакъв френски и беден в сравнение с немския, руския и българския ми- английски.

За първи път виждам озлобено куче със стопани - когато е било малко е било бито, обясни Анжелик и ни предупреди да не се приближаваме много до него, защото хапе. А аз с моята безгранична вярва в доброто си пожелавам, един ден да погаля това същество, което ще означава, че то ще е пречупило мирогледа си за чуждите хора и няма да поставя всички под един знаменател- зли и лоши същества на два крака.
Има и малък поток, точно на ъгъла извън каменния зид , опасващ двора на тяхната стара къща

В близост си имаме и частно имение със замък- много красиво и поддържано място

Ако трябва да определя цветовия облик на Нормандия в момента, без колебание ще кажа - хортензиево време! Хортензиите са на всякъде, дори и в дворове, които са занемарени и изоставени, като единствен страж изскача по един хортензиев храст, който сякаш подпира каменната постройка или- зид

Удивителна е дълбочината и наситеността на цветовете, както и тяхното разнообразие: от съсвсем бледи и нежни нюанси на розовото и синьото, до наситено теменужено синьо-лилаво и мастилено синьо, аз в България такива нюанси не съм срещала. Ще се разходя в идните дни наоколо и ще ги снимам.
Океана остава на 8-10 км от нас- този, който е до Шербург, а стария ни дом, отстои от тук на около 30 км. Вчера ми бе леко тъжно, че се разделям с това място, но тръпката и очакването, че ми се случва нещо ново в такива моменти винаги заглушава тъгата в мен. Всъщност, всяка сряда аз пак ще пътувам до там, за да посещавам клуба по пачуърк на градчето, в който радушно ме приеха преди месец, а човека, който ми подсигури това забавление е съседката ми от най-първото ни ''у дома'' в Барневил-Картере  - Магели.
И така, както обичам да казвам : " Ново място- нов късмет!"- пожелавам си времето ни прекарано тук да е много щастливо, творческо, продуктивно за мен и спокойно и спорно в работата - за Вилфрид.Ще живеем тук 7 седмици - до края на август, когато ни предстои завръщане в Германия за две седмици и буквално на следващия ден трябва да се изнесем и от немската квартира, но...до тогава има цели 50 дни време! В момента двете важни табелки, указващи бъдещите ми пътувания са тези :

Пожелавам ви ползотворно време, пълно с много приключения, емоции, щастие и постижения! До скоро! :)