Edel-Art

Пеперудите... От около 4 години тези малки разноцветни същества са ме превзели по някакъв начин. Не се и питам вече защо, така или иначе, колкото повече питаме , толкова по се отдалечават отговорите от нас. Понякога е добре да се оставим просто на живота да се случва. И така, от онзи следобед, когато омагьосана наблюдавах танцуващите около мен и будлеята пеперуди, те са неделима част от живота ми и присъстват и в творчеството ми. Мой познат ми каза, че привличам пеперудите. Засмях се тогава, но  май ще да е истина. И не само ги привличам, а ги пресътворявм в товорбите си. Когато разбрах за конкурса по пачуърк в България с тема : " Цветни градини" реших, че е дошъл момента да се пробам с хексагоните да направя едно пачуърк одеяло - градина. Оказа се обаче, че размера е ограничен до 80 Х 100 см максимум. Следователно - одеялото се отлагаше, а конкурса - ще е без мен. В последствие обаче, увлечена да си набавям игли и материали за техниката '' Трапунто'', попа...

Угасна един млад човешки живот - вчера. Поредната жертва от катастрофата - Цвети.  Тъй като Цвети е дете на съфорумка, целия цветарски форум бе съпричастен на случващото се, и всеки даваше най-доброто от себе си, за да помогне за възстановяването и оцеляването на това дете. Имаше молитви, концентрация на енергия, имаше болка и мъка, имаше и радост, в моментите, когато състоянието на Цвети се подобраваше. Вярвахме, че младия й организъм ще се пребори с всичко, въпреки над двайсете операции, въпреки засегнатите органи, въпреки високата температура, въпреки нереалността на надеждата ни а се случи ЧУДО! И то се случи или поне ние искахме да вярваме в това - Цвети задиша сама, отвори очи, започна да контактува с майка си, макар и без слова- пишейки. Тогава се радвахме, оооо как се радвахме само! Цвети се бори успешно за живота си около 70 дни. Последните 12 - не успя.. Състоянието й се влошаваше и въпреки порединте операции, и въпреки желанието и молитвите ни ...душта й избра да напус...

И така - неделя е, а ние останахме без хляб. Новото място ни е непознато -какво и къде може да намери човек предстои да разберем. За това , като най сигурен и безопасен вариант бе да отидем до големия град, който е на около 7 км от нас. Речено- сторено. Вилфрид заложи в навигацията адреса на ЛИДЛ - така щях да зная и къде най-близко мога да пазарувам в ежедневието обикновените неща. Е, ЛИДЛ не намерихме, но попаднахме на неделен пазар в Шербург, за целта - се затваря глявната транспортна уцила в един район с налични големи площадни площи и алеи наоколо за времето от няколко часа. За наш късмет при поредното завъртане за да намерим правилната и достъпна улица, която ще ни заведе до ЛИДЛ излезнахме точно в съседство на главната улица  а в дясно от нас - едно единствено място за паркиране- свободно. Спогледахме се  и -Вилфрид паркира колата. А аз разбира се извадих фотоапарата от чантата си. Усещането слизайки от колата ми бе познато. Пренесох се мислено на хиляди километр...

Имам си нови продобивки : кутия с три чекмеджета, за да си поставям нужните ми материали, когато работя по даден проект, да има ред, щото хаоса  ме дразни, а когато работя е неизбежен !  И да не разнасям като луда всички кутии с всевъзможните му джвъчки и - кошче за боклук с педалче.  Педаче му сложили, ама дръжка за хващане- забравили, вече 10 пъти поне го гътах... За да ми е по шарено, не можах да ги уцеля един тон и двете бяха последни: едната придобивка  в ЛИДЛ, другата - в АЛДИ. Кутията вече наредена: мулинета, мъниста, игли, очила, топлийки...  Не пропуснах да си купя този път и розовите чаени свещи  със съмнителен аромат на орхидея, ма така е, като не си намерих онази свещ в голям стъклена чаша , с аромат на рози...не че съм му фен на розовото ухание, ама това бе  вълшебно, роза примесен с горчив аромат на .... парфюм от старата артилерия - мускус и амбър 2 в 1...  Веднага запалих една  ит новите и си стабилизирам енер...

И така, от вчера сме ''нововодомци''. Новото у дома е в покрайнините на Шербург- Толевас. Последните дни прекарвах улисана  между събирането на багажа  ни и шиенето на пачуърка ми за конкурс, в който искам да взема участие. Човек осъзнава, колко ненужни неща притежава, когато често сменя местоживеенето си. В същия момент се оказва, че и винаги му липсва нещо... Понякога , като прехвърлям на ум живота си от последните 6-7 години...се питам какъв би бил той, ако не се местехме толкова често? Питах се, дали бих заменила  моето живеене в пътешествие за едно спокойно и улегнало живеене някъде постоянно? И отговора бе- не! Дори си признавам, че един ден , когато това приключи изпитвам леко безпокойство, как ще се чувставам, закрепена някъде за постоянно? Но това, когато му дойде времето, няма да се вълнувам от сега за неща, които може и да не настъпят никога. Нали в главата ми все по често преминава като мисъл идеята, да си купя кола-каравана и да живея пътувайки по света? ...