Една приказка от Онфльор

 На това място остарях с една година. И то, не какво да е остаряване, а закръглих първата част от живота си на 50.  Но не за това ще разказвам в поредния си пътепис, а за едно градче, на северния бряг на Нормандия - Онфльор.
Има места, които не сте виждали никога, но когато попаднете там, имате усещането,че целия ви живот е минал на това място. Такова бе и моето усещане, при това - на пълно сливане с диханието на градчето. Ако можех да променя нещо, то това би било да изтрия изобилието от туристи, но няма как да се случи, това означава да се лиши от препитание населението там.
И така... , хайде да тръгваме на разходка, Онфльор ви очаква!
Първо ще ви запозная с нашия хотел -едно романтично, старо местенце под слънцето :

А това е нашата територия:

Един бърз поглед от нашия прозорец към вътрешния двор

 и хукваме на вън. До тук с домашната романтика, кривите улички ни очакват за нови приключения!
Ненаправили  две крачки и започват галериите за изкуство, тук горе долу се редуват: ресторант, галерия, магазин за сувенири , магазин за сладкарски изкушения, хотел , магазин за алкохол и ...нова повтаряемост. Но и във всеки да влезнете, няма да съжалявате и няма да скучаете- все има какво да ви привлече окото.

Неусетно уличката е свършила и пред погледа ви се озовава площад, а на него причудлива дървена църква- купола й прилича на обърнат кораб

Площадът, заобикалящ църквата е толкова колоритен, че сигурно прекарах поне 2 часа на него, надниквайки във всяко ъгълче.

Тръгнахме по тази уличка, но в другата й посока...

На следващия ъгъл открих невероятни дървени скулптурки, ако мога така да ги нарека. Излишно е да казвам, че магазина ми стана любим и всеки ден поне веднъж минавах да се любувам на витрините му.

Завихме на дясно и малко по надолу, двете улички се засичаха на нещо като малко площадче и точно на долното ниво се помещава моя '' Барби'' магазин за сувенири, сервизи и всякакви носталгично-романтични нещица:

Насреща му пък ресторантче, с ето тази причудлива скулптура отпред:

Следващото заведение се превърна в любимия ми по дизайн ресторант , за съжаление се оказа, че е основно за морски специалитети, така, че и на него му се любувах всеки ден, но от разстояние.

И изведнъж пред очите ни се появи тази причудлива сграда, а зад нея се оказа старото пристанище- дом на много частни яхти днес:

Получава се едно П-образно вървежно пространство, което е токова колоритно, изпъстрено с ресторантчета, барчета и картинни галерии, че цветовете му карат душата да е лека, весела, танцуваща.

От другата страна се оказаха множество музеи, които тъкмо затваряха, но аз се шмугнах в уличката навътре

Още една кривка в ляво и от прозореца на втория етаж  говореше... ето този приятел

От другата страна на причудливата къща до пристана, се намираше въртележка , на която не липсваха пасажери, само дето възрастта им бе странна ... - над 50 г. Децата бяха само две.

Е, не пропуснахме на самоснимачка да си направим и снимка за спомен :)

И така... сега ще ви пусна на волна програма да се поровите из тесните улички сами. Пожелавам ви цветно настроение!

И така, завършвм този пътепис отново с дървената магия на книгите. Още  стотици снимки останаха непоказани, трудно е да ви предам аромата на шоколад, озахарени плодове, да ви опиша кулинарните изкушения, които тук са на всяка крачка. За мен обаче най- голям панаир за моята душа бяха картинните галери и невероятните скулптури, които тук просто са в изобилие. Не вярвах, че мога да се влюбя в статуетка за 23 000  , нито пък, че черешите могат да изглеждат толкова изкусително лъскави, при това-от камък.

С пожелания за лека нощ ,  с вечерен Онфльор.