Сама към Франция - Австрия

Както вече споменах, от Унгария нямам нито една снимка. Пропуск, липса на желание, знам ли??? Но имам снимки от Будапеща, както и едно преживяване там, което няма да забравя,ако намеря къде съм складирала тези снимки, ще ви разкажа малко и за Унгария, спомен от едно пътуване с дъщеря ми и търсенето на балатонското езеро, как се плаща сладолед в евр, когато в Унгария нямат този принцип, освен на бензиностанциите попътно... Спомени, спомени, имам достатъчно много, защото в моя живот е пълно с хора и преживявания.
 И така, минаването на границите от тази страна, се оказа доста по бърза процедура, от колкото минавайки през Сърбия - определено е предимство, от колкото да  чакаш малоумно на опашка, на която в един момент зелената стрелка изчезва и се появва червено кръстче и всички шофьори стремглаво почват да се набутват в съседните две- в това отношение всички хора поне в Европа смятам са еднакви - стремежа да си пръв и да надхитриш другите е присъщ ни на сърби, унгарци,румънци, австрийци, холандци, германци, французи..
И така... привечер небето се покри с недружелюбни облаци


и само след миг  закапаха едри капки дъжд...


Поваля, поваля, пък видя , че няма смисъл да се инати и слънцето изведнъж прокуди облаците- небето почти засиня в чистотата си.Само мокрия асфалт напомняше, че току що от небето се изляха стотици литра дъжд. Лудо време!


Така се държа то през целия ми път през Австрия редувайки синева  със смрачаване и водни набези от небето...



Изведнъж в небето улових силует на самолет , не бях сигурна, дали обектива го е уловил, но да, снимала съм го- малак черна чертичка сред разкъдрилите се облаци!


Дойдоха и любимите ми'' ветрени мелници'' - в случая ветрени ел. централи...




И така, пред погледа ми се повиха очертанията на Залцбург - едно от градчетата, които винаги има с какво да ви заинтригува!



Поредния ремонтен участък...


и...пореден завой....


след който се  разкрива магията на планината нейните изрязани върхове,


а малко по- натам  в ляво от мен за пореден път проблесна водата под играта на слъчевите лъчи на Лунното езеро. И отново магия в небето...с първия привкус на залязващо слънце...


Когато този път ми се появи отбивката за "Лунното езеро'' изобщо не се колебах , а просто поех по нея...към това място, което ме бе омагьосало още от първия миг, с който с погледа си  докоснах неговата красота преди около година, отново пътувайки в същото направление.
На това място, аз ще спра да говря, ще говори моята камера и уловените от нея мигове...









Здрачът ставаше все по-плътен и колкото и да не ми се разделяше с това място, си наложих да стана от пейката и да поема към Германия- оставаха ми още около 400 км до крайната цел, което означаваше отново каране на фарове и при добро развитие на нещата- пристигане в полунощ- точно така и стана в 23,58 аз си отключих немското ''у дома'', където този път уви, никой не ме очакваше... Ликуващата радостна прегръдка, щеше да почака още един ден и изминаване на 1100 км от Обердорф, до Барневил-Картере, преминаване на Франция по дължина от изток на запад. Но за този разказ още не е дошъл момента.
Качвайки се отново на аутобана,


се появиха първите обагряния на небосклона - знак, че слънцето си тръгва ...Следващите снимки показват точно еигра на багри, светлини, малко размазани дървета поради високата скорост на двеижение и невъзможност да фусирам снимката  добре, но дори и такива, мисля че имат своя чар и направих изключение да не ги изтрия и кача тук.







И така, с падането на здрача, пресякох границата на Австрия с Германия. Поради тъмнината , не бе възможно да се правят по вече снимки, а и по аутобана нощем няма много за снимане.
И така, както вече споменах, в полунощ се прибрах, свалих нещата за там и си легнах около 2,30 в леглото...
А на другия ден.... , ще разберете в следващия разказ :) .

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?