Пролет в градината ми, I част - тераса ''Романтика''

Пролетта в Чокманово не бърза. Повтаря ритъма на живот на самите родопчани - бавно. Когато си пристигнах в България на 04.05, макар и късно вечерта надникнах в градината. Освен сенки и цветни петна- друго и не видях. Истината е, че се прибрах без грам настроение и никакво желание да стоя по вече от една седмица там, нямах. Вселената както винаги си свърши нейната приумица- стоях цели три седмици. През тези 20 дни, ту ''умирах'' ту- ''възкръсвах''. Не съм предполагала, че мога да не обичам вече дома си, койо градих с толкова хъс и любов. Е, можело!
Още с прибирането ми там имах чувството, че сърцето ми ще изскочи през ушите и започна да ми се вие свят. Помислих си, че няма да издържа да нощувам там и, че ще се наложи да отида на хотел. Спах, издържах, но на сутринта не се събудих с радосно чувство, а с тежест в стомаха. Питах се защо стоя още там, но сама знаех отговора. Бях обвинена в нещо несправедливо, при това, не бях извършила пъклено дело, исках да докажа невинността си. Чувството ми за справедливост бе накърнено, заради чешмата и клеветите в жалбата срещу мен.
Знаете вече историята... за мен тя е минало, каквото и да се опитват от тук нататък да фабрикуват. Аз дадох най-доброто от себе си за да я изградя наново, както и направих всичко зависещо от мен да докажа, че не съм разрушител а създател. Проблем вече имат другите, аз- не.
Но цялата тази история разби някак си психиката ми, отнесе на слоеве любовта към съграденото, обезчустви ме към красотата на природата там. Какво като е красиво, когато в душата ми бе празно и пусто??! Вече я нямаше тръпката, нямаше го треепета, атмосферата ми бе чужда- в моя собствен дом.
Така започнаха да се изнизват дите един след друг. Имах вечно ангажименти, защото се оказа, че дългоочаквания ПУП за обединяване на 3-те имота и построяване на двойния гараж е одобрен, след почти две години чакане и 4 години- лъжи, но дори и това не ми донесе радост, тъкмо наопаки, увеличи с един пръст горчилката в чашата на сагата за нашия дом. Харесваше ми или не обаче, трябваше да закупя общинската земя в рамките на 2 седмици и аз започнах да движа документите за сделката. В промеждутъците на чаканията по институциите си правех пътешествия - така обиколох почти цяла България , видях прияелите си, роднини, съучениците ми. Всеки път когато се прибирах обратно към Чокманово, топката в стомаха ми запулсирваше нервно - стадах, че си отивам у дома. И така... почти до края.
Усещането, че нещо се променя се породи в последните няколко дни. Виновника?Градината ми и растенията в нея. Те започнаха бавно да възвръщат моята любов към това място и съградено до голяма степен с моите собствени ръце. 
Градината ми бе тръпка от първия момент. Знаех още в мига на покупката на имота с къщата, че той само с неговите 257 м2  и застрояване върху 110м2 от тях, е крайно недостатъчен за целта. В настоящия си вид обединения имот е с площ 780 м2, голяма част , от които е пред портата- около 230 м2, на чиято площ ще се случва в бъдеще строежа на двоен гараж- около 56 м2, а другата част е застроена - около 200 м2. За градинските тераси остават като извадим деблите 40 см зидове около 200- 250 м2, разпределени на три нива в три тераси, всяка със свое собствено и независимо излъчване.
Най- горната, наречена от мен ''Романтична градина'' е най- сенчестата, понеже лежи под клоните на стария орех, намиращ се извън имота.
Тя в настоящият момент е  в малко  неугледен вид, поради необходимостта генератора да бъде изваден някъде извън бойлерното помещение, и да е под сушина, та Вилфрид реши, че правилното сто е точно зад камъка, който се облива с вода, е, сега е сух и гледката- грозна. Но решението го знам, само да оградим двора отпред и машината отива директно до ел таблото, тогава градината ще може пак да е наслада за окото, камъка да се облива с вода и да се осветява ето така:

И така, какво се случва в романтичната градина през месец май 2014г?
Аз няма да говоря, снимките ще говорят от тук насетне...




















Ще се случват много неща в тази романтична част в идните години, очаква се да се обвие в зеленина дървената пергола : розова вистерия, два орлови нокътя, катереща се хортензия, един катерещ се'' Айсберг'' , дива лозичка, всичко това е по- вече от достатъчно да натежи от  зеленина и бели нежни цветове, но са нужни години. Тук е и бялата магнолия ''Стелата'', няколко хортензии, които тепърва ще набират скорост и сила- засадени са само миналата година. После лупината, другите рози-катерачи ще покрият бялата арка- след година-две, ако всичко се развива нормално. Не бива да се забравя надморската височина- над 1100 м е, в Родопите, в пловдовско вече цъфят розите отколе,  а при мен имаше напъпили лалета още... Има един зелен клен в близост до камъка и той ще набира скорост, има декоративен дрян, и още няколко храста. Хостите се развиват прекрасно, брунерите - също, надявам се и другите зелнинки да устоят и къртицата( или сляпо куче) да не ми разрови отново всички луковични. Така ми изчезнаха всички момини сълзи, сега получих нови от Гери - ''Градината на слънцето". Бях й на гости в Тюркмен, занесох й ушитата от мен подвързия с тетрадка, а си тръгнах с чанта пълна с нейните момини сълзи. Снимахме се и за спомен -снимката не е най-сполучлива,на самоснимачка е, но се вижда голямата усмивка на Гери- една млада чаровна грдинарка, пълна с идеи за бъдещето на имотите си и стада от породисти крави.

Дано мечтата й устои на годините и времето на несгоди в България не я  пречупи- точно такива млади хора са нужни на страната ни.
И така, това, което има стойност в човешкия живот не са пари, богатства, имоти, лъскави коли и многото възможности, а това, което ни дава природата - красотата около нас. Разбира се, средствата са възмоност за по-вече цветя, нови хибриди и скъпоценни сортове, но една градина може да бъде красива и с бабини цветя, от нас зависи колко обич ще й дадем и с какво тя ще ни отвърне на положените грижи? Аз знам отговора - с ЛЮБОВ в безкрайно количество цъфтящи цветя!
Усмихната вечер ви желая!:)

Коментари

  1. Много красив фото разказ ! А вас двете , с Гери много ви харесвам ! Природата си е природа - красотата е нейната сила . Времето си е необходимост - то е точно толкова и не можем да го съкратим. За да се превърне пръчката в лозичка са необходими поне три години , но после гроздето е по-сладко . А що се отнася до парите - те са най-голямото зло , което е сътворил човека . Благодарение на тях ние жертваме най-ценните си същества . Всеки ден се питам - струва ли си да се разделям със сина си с плач , да му се карам , да бързам , за да отида на място , където съм само средство за печелене на пари ! Прегръдки , целувки и усмивки от слънчева България .

    ОтговорИзтриване
  2. Даа, Илианче, заради градината и гледката си струва да преодолееш негативните емоции, затрупали те в последно време и да продължиш да се радваш на сътвореното от теб...Успех!!!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?

Една картина от плат