Сама към Франция -Румъния.
Явно думичката ''сама '' произвежда ефекта ''уау'', та за това започвам с нея :) . Това - за добро утро!
Всъщност сама, никога не означава самотна. Аз никога не се чувствам по този начин, когато пътувам с колата си сама. Трудно ми е да опиша усещанията, които се пробуждат в мен дори от мисълта, че ме очака дълго пътуване. Определено на първо място е възбуда и прилив на адреналин. Усещане за нещо ново, непознато, красиво. Очакване, обещание, тръпка. Дълги години не съм се считала за авантюрист, но явно авантюристичното зрънце е в кръвта ми. Иначе не бих предприемала тези пътувания.
За да стигна до края на Франция, трябваще да пропътувам около 3000 км, да мина през 6 европейски държави и покрай 4 от техните столици.
И така, пътуването ми до една от най-северозападните точки на Нормандия започна в 4.00 сутринта на 24 май от Козлодуй. За първи път щях да пътувам този маршрут, продиктуван от идеята на съпруга ми, че през Сърбия движението ще е затруднено, тъй като пореди предошлите води на реките Сава и Дунав, движението е отбито по аутобана. Дали е така, не разбрах, но пък пропътувах от Калафат до Арад около 500 км по т.н. А6 - никакъв аутобан не е , само буквичката ''А'' е за заблуда. Това си е нормален републикански път, преминаващ през всички селца попътно, което прави пътуването, бавно, тромаво, че и опасно. Цената? Ми винетка за минималните дни струва 3 Е, а преминаването на моста - 6 Е, минавайки през Сърбия заплащам три аутобанни такси- 2,5 Е, 6,5 Е и 3 Е или общо 12 Е. И ще продължа да си ги плащм за в бъдеще, през Румъния няма да мина никога по-вече, ако не е само наложително!
И така, 4 сутринта е, на вън е още тъмно, няма наченки на изгрев, давам на навигационната система заданието, а тя ме води слепешката по пътя до Видин - маршрута й е непознат. За състоянието на пътя няма да говоря, уж е отремонтиран, но около Цибър продължава да е свлечена пързалка, за хора които не го познават пътя там е много опасно, защото влизате в улей на пътя с десен наклон, а там е пропаст! Следващите селца са с ремонтиран път или пътя е в ремонт в момента, за да стигнем до прословутия път с паветата в Лом - това е един '' дизайнерски'' път- символ на социализма, който така е улегнал на места, и се образуват сякаш полози за гигантски кокошки- да си мътят там яйцата, ама не и да минавате там с колата си! Странично пътя също е с големи вдлъбвания и разронвания- пак е необходимо повишено внимание!
Аз по пътя си до Арчар не срещнах жива кола насреща си, нито пък ме задмина някой, така, че можех да си карам необезпокоявана при лош път и в насрещното платно. В общи линии, нататък пътя не бе най- лош, само са му доста завоите, което също си изисква повишено внимание. И така... стигнах Видин и упътвана от табелата за Калафат стигнах до Дунав мост 2. Вече се бе развиделило, така, че щракнах и първите снимки за това пътуване.
Часът - 5.50, явно 100 -те км между Козлодуй и Видин също съм ги пропълзяла..., но каквото, такова! Винаги карайки кола си повтарям следните изречения:" Не бързаш за гробищата, ти просто пътуваш и не рискуваш твоя, а и чуждите животи. Пази живота жив!" Или както моя съпруг казва, " Ти караш много внимателно, но пази другите на пътя от тяхната невнимателност!" Казва ми го, защото аз обичам високите скорости и когато съм в Германия давам воля на страстта си към бързите скорости, за съжаление моята Хонда ми дава максимално 180 -190 км/ч, виж, с неговото БМВ съм се насладила на усещането от 220 км/ч - с тази скорост се чувствам стабилна на аутобана с колата си и в кожата си. А за мен това е важно- да се чувствам сигурна в себе си, когато правя каквото и да било, карането не прави изключение.
Та може да обичам високите скорости, но се съобразявам винаги с ограниченията по пътя и в населените места да карам със скоростта за населено място, усещам често зад гърба си впития яден поглед над шофьора зад мен, чувам в ушите си цветните му български ругатни по мой адрес, но това си е негов проблем! Може да ме изпревари, ако иска! Негов избор! Питам се, защо хората не си дават сметка, защо в населените места се кара с 50?! Вярно е, че в БГ табелите с ограничителни скорости не са на много места правилно поставени, вярно е, че в Германия например в града има различни ограничителни скорости, в зависимост от това, дали си в периферията на населеното място, каква интензивност на застрояване има, дали е промишлен района и т.н. Може да си ограничен на 30, 50, 60, 70 или- 80 км/ч. Така например лично аз, ако имах власт за табелиране на скоростта в Смолян, на пътя от Родопея до Устово щях да поставя 70 км/ч, те и сега хората си карат с нея, но са в нарушение, а там са предимно скали и няма къщи наоколо.
Та така, да се върна на пътуването, след минаване на моста, трябваше даси закупя винетка- това купуване ми отне 10 минути, хубаво че бях сама, ако имаше още няколко човека, щяхме да чакаме час- то бе писане, то бе печатане и разпечатване, накрая и щемпел!
Яхнах колата и още на слизане от моста поех в грешната посока! Тук ще кажа, че табелирането в Румъния никак не е добро, за това трябва да сте внимателни, ако птъувате, та се оказа, че трябва да поема за Турно Северин, завъртях при първа възможност и внимавайки а не се кача наобратно за моста, поех през Румъния. Участъка започва с ремонти на пътя, а когато погледнах небето... вече се бе разведилило и започваше да се пробужда слънчо.
Появи се и град в далечината в ляво, нямам на идея кой е, расиво бе, но и доста завоесто, човек няма много време за оглеждане в такива моменти.
Пътя продължаваше да се вие сред поля, но постепено започна да се усеща, че започва да става хълмисто, появиха се мостове, тунели, хилмове.
В един момент се оказах заобиколена от хълмове
Появи се и река от дясно - и тя придошла
На следващата снимка ще видите маркировка за скоростта на асфалта - това е на всякъде по този път, както и при понижаване на скоростта има и ленти- по три на брой, мисля, че бяха и на три пъти, с този дрезгав задиращ звук, като ако пресечете страничната лента на платното, ако се унесете в мисли или- дрямка. Не знам дали това е начина да намалят скоростта румънците, според мен - резултата е само върху чужденците, румънците са си джадаи със или без ограничения.
И за доказателство на мислите ми относно начина на каране в северната ми съседка, след няколко минути приживях ситуация, която можеше да коства не само моя а и много други животи, както и наранени хора. Какво се случи ли? Ами просто в моето платно за изпреварване на трилентов път, се появи камион срещу мен - изскочи изневиделица от завоя. Нашата колона се движеше по стръмнината на горе и имахме разрешен двулентов път за изпреварване. Което означава пълна забрана на срещуположно движещите се да изпреварват, тяхното платно е разделено от нашите две с непрекъсната линия. Е, да, ама- не! Най тъпото в такава ситуация, че си в капан, от двете страни си притиснат с движещисе возила. Нещата се развиват за хилядни от секундата, огледах се, светкавично прецених нещата, набих яка спирачка за да може камиона от дясно да ме подмине и дадох газ, за да се вмъкна след него, слава на Бога, че следващата го кола явно също реагира светкавично и спасихме удара. Какво ли щеше да е, ако водача й си говореше по мобилния и го държеше в едната си ръка...
Е, там нейде на небето някой ме пази и закриля, това е факт и се случва не за първи път, и аз съм му безкрайно благодарна!
Ситуция като тази обаче влияе психически, не надух клаксон, не светках със светлини, какво би донесло това?! Само бих стреснала някой от другите пътуващи, не го желаех. Но на мен настроението ми помръкна, стана ми унило и ... някак празно отвътре.
След малко направих почивка, ето тук, всъщност, от срещуположната страна съм:
снимах назад и скалистия хълм, бе красиво
Тук си направих почивка за да закуся, да се поуспокоя и отпусна от напрежението, наслаждавах се на птичето пеене, което май на всякъде е еднакво омайно и удивителното е, че птичките са щастливи явно навсякъде- щом пеят.
Малко по натам започнаха удивителните ниви с купи сено. Снимах до захлас, много изтървах. Имаше на едно място само две купи сено, изобразяващи човешки фигури- мъжка и женска, докато се усетя и подминах мястото, разбира се, без да ги снимам. Но пък снимах достатъчно, ето , преценете сами!
Тук ме впечатли формата на сергийката за продан и чадърчето
А тук пък, бъчвата и беседката
Направи ми впечатление , че в някои населени места има по три- четири вида църкви, не знам каква религия изповядват румънците, но е явно, че има ортодоксална църква, има обаче и катедрали- което означава католици, на едно място имаше и минаре, но има и поне още един вид религия, нямам на идея каква. Снимах църкви, снимах къщи, с определено интересна архитектура, поне за мен.
И така, след 8 часа пътуване, Румъния ме изпрати със чисто небе и слънце. Обърках се само 3 пъти, спрях за почивка 2 пъти, не наливах гориво. Цените обаче почти на всички бензиностанции бяха унифицирани и в леи явно, дизелът струваше 6,21, каквото и да означаваше това в евро, не ми се наложи да се справям с румънския. Следващия репортаж би трябвало да е от Унгария, но аз съм я пропуснала в снимков материал. Ако трябва да съм честна, Унгария не е моя тип страна за живеене и харесване. Прекалено е равна и този ландшафт на мен ми е скучен - хубавото е, че Унгария се прекосява бързо и не страдам много. Но пък обожавам местенцата за спиране и тоалетна в Унгария! Винаги са чистички , на много от местата има апарати за безалкохолно и кафе, и имат чудесни масички с пейки, на такова място спрях за обед - бе около 15 ч, починах един час, почетох си малко новия брой на ''Mein schöner Garten'' - по точно отморявах очите си, гледайк красиви градини и пъстрите цветове на цветята. И после продължих...
А вие ще разберете това в следващия ми пътепис.
Всъщност сама, никога не означава самотна. Аз никога не се чувствам по този начин, когато пътувам с колата си сама. Трудно ми е да опиша усещанията, които се пробуждат в мен дори от мисълта, че ме очака дълго пътуване. Определено на първо място е възбуда и прилив на адреналин. Усещане за нещо ново, непознато, красиво. Очакване, обещание, тръпка. Дълги години не съм се считала за авантюрист, но явно авантюристичното зрънце е в кръвта ми. Иначе не бих предприемала тези пътувания.
За да стигна до края на Франция, трябваще да пропътувам около 3000 км, да мина през 6 европейски държави и покрай 4 от техните столици.
И така, пътуването ми до една от най-северозападните точки на Нормандия започна в 4.00 сутринта на 24 май от Козлодуй. За първи път щях да пътувам този маршрут, продиктуван от идеята на съпруга ми, че през Сърбия движението ще е затруднено, тъй като пореди предошлите води на реките Сава и Дунав, движението е отбито по аутобана. Дали е така, не разбрах, но пък пропътувах от Калафат до Арад около 500 км по т.н. А6 - никакъв аутобан не е , само буквичката ''А'' е за заблуда. Това си е нормален републикански път, преминаващ през всички селца попътно, което прави пътуването, бавно, тромаво, че и опасно. Цената? Ми винетка за минималните дни струва 3 Е, а преминаването на моста - 6 Е, минавайки през Сърбия заплащам три аутобанни такси- 2,5 Е, 6,5 Е и 3 Е или общо 12 Е. И ще продължа да си ги плащм за в бъдеще, през Румъния няма да мина никога по-вече, ако не е само наложително!
И така, 4 сутринта е, на вън е още тъмно, няма наченки на изгрев, давам на навигационната система заданието, а тя ме води слепешката по пътя до Видин - маршрута й е непознат. За състоянието на пътя няма да говоря, уж е отремонтиран, но около Цибър продължава да е свлечена пързалка, за хора които не го познават пътя там е много опасно, защото влизате в улей на пътя с десен наклон, а там е пропаст! Следващите селца са с ремонтиран път или пътя е в ремонт в момента, за да стигнем до прословутия път с паветата в Лом - това е един '' дизайнерски'' път- символ на социализма, който така е улегнал на места, и се образуват сякаш полози за гигантски кокошки- да си мътят там яйцата, ама не и да минавате там с колата си! Странично пътя също е с големи вдлъбвания и разронвания- пак е необходимо повишено внимание!
Аз по пътя си до Арчар не срещнах жива кола насреща си, нито пък ме задмина някой, така, че можех да си карам необезпокоявана при лош път и в насрещното платно. В общи линии, нататък пътя не бе най- лош, само са му доста завоите, което също си изисква повишено внимание. И така... стигнах Видин и упътвана от табелата за Калафат стигнах до Дунав мост 2. Вече се бе развиделило, така, че щракнах и първите снимки за това пътуване.
Та може да обичам високите скорости, но се съобразявам винаги с ограниченията по пътя и в населените места да карам със скоростта за населено място, усещам често зад гърба си впития яден поглед над шофьора зад мен, чувам в ушите си цветните му български ругатни по мой адрес, но това си е негов проблем! Може да ме изпревари, ако иска! Негов избор! Питам се, защо хората не си дават сметка, защо в населените места се кара с 50?! Вярно е, че в БГ табелите с ограничителни скорости не са на много места правилно поставени, вярно е, че в Германия например в града има различни ограничителни скорости, в зависимост от това, дали си в периферията на населеното място, каква интензивност на застрояване има, дали е промишлен района и т.н. Може да си ограничен на 30, 50, 60, 70 или- 80 км/ч. Така например лично аз, ако имах власт за табелиране на скоростта в Смолян, на пътя от Родопея до Устово щях да поставя 70 км/ч, те и сега хората си карат с нея, но са в нарушение, а там са предимно скали и няма къщи наоколо.
Та така, да се върна на пътуването, след минаване на моста, трябваше даси закупя винетка- това купуване ми отне 10 минути, хубаво че бях сама, ако имаше още няколко човека, щяхме да чакаме час- то бе писане, то бе печатане и разпечатване, накрая и щемпел!
Яхнах колата и още на слизане от моста поех в грешната посока! Тук ще кажа, че табелирането в Румъния никак не е добро, за това трябва да сте внимателни, ако птъувате, та се оказа, че трябва да поема за Турно Северин, завъртях при първа възможност и внимавайки а не се кача наобратно за моста, поех през Румъния. Участъка започва с ремонти на пътя, а когато погледнах небето... вече се бе разведилило и започваше да се пробужда слънчо.
В един момент осъзнах, че всичко е облято в светлина! Ето я и тази снимка
Пътя стана хубав, ремонтните участъци изчезнаха, изведнъж в ляво от мен се появи река, много пълноводна, нямах време да се озъртам, явно нивото й бе придошло.
Появи се и град в далечината в ляво, нямам на идея кой е, расиво бе, но и доста завоесто, човек няма много време за оглеждане в такива моменти.
Е, там нейде на небето някой ме пази и закриля, това е факт и се случва не за първи път, и аз съм му безкрайно благодарна!
Ситуция като тази обаче влияе психически, не надух клаксон, не светках със светлини, какво би донесло това?! Само бих стреснала някой от другите пътуващи, не го желаех. Но на мен настроението ми помръкна, стана ми унило и ... някак празно отвътре.
След малко направих почивка, ето тук, всъщност, от срещуположната страна съм:
Малко по натам започнаха удивителните ниви с купи сено. Снимах до захлас, много изтървах. Имаше на едно място само две купи сено, изобразяващи човешки фигури- мъжка и женска, докато се усетя и подминах мястото, разбира се, без да ги снимам. Но пък снимах достатъчно, ето , преценете сами!
И така, след 8 часа пътуване, Румъния ме изпрати със чисто небе и слънце. Обърках се само 3 пъти, спрях за почивка 2 пъти, не наливах гориво. Цените обаче почти на всички бензиностанции бяха унифицирани и в леи явно, дизелът струваше 6,21, каквото и да означаваше това в евро, не ми се наложи да се справям с румънския. Следващия репортаж би трябвало да е от Унгария, но аз съм я пропуснала в снимков материал. Ако трябва да съм честна, Унгария не е моя тип страна за живеене и харесване. Прекалено е равна и този ландшафт на мен ми е скучен - хубавото е, че Унгария се прекосява бързо и не страдам много. Но пък обожавам местенцата за спиране и тоалетна в Унгария! Винаги са чистички , на много от местата има апарати за безалкохолно и кафе, и имат чудесни масички с пейки, на такова място спрях за обед - бе около 15 ч, починах един час, почетох си малко новия брой на ''Mein schöner Garten'' - по точно отморявах очите си, гледайк красиви градини и пъстрите цветове на цветята. И после продължих...
А вие ще разберете това в следващия ми пътепис.
Коментари
Публикуване на коментар