Да се завърнеш в бащината къща...

Всъщност... не стигнах до нея . От мига, в който я видях преди няколко години как е разбита, сърце нямам да мина по вече от там, камо ли да влезна вътре. Така вандалски бе обрано всичко, което би могло да се ползва , оставени бяха само стените й, за да нашепват история...
Спомените нахлуха в главата ми в препускащ бяг един през друг, докато сърцето ми преля от мъка и аз си тръгнах.
Този ми пост е провокиран от посещението ми в моя роден град- Русе тези дни и разходката, която си направих в '' Парка на младежта ''.
Отидох там, защото аз израстнах в този парк. Първите седем години от живата ми, благодарение на моя дядо, аз прекарах  сред зелената  му красота , знаех всяко негово кътче наизуст, а люлките и въртележките там- познаваха мен.
Спрях колата до тенис-кортовете и първото, което ме порази стъпвайки на алеята бе птичото пеене. Сякаш попаднах в един друг свят точно с едно прекрачване.
 От уличната шумотевица и бръмченето на коли не бе останала и следа, носеха се различни птичи чуруликания и се почувствах...умиротоврена . Това бе първото ми впечатление и аз започнах да разглеждам всичко с любопитни очи.
В дясно шред поглед ми се ширна море от жълти, прасковени и червени точици - градина с рози.

Не се отклоних натам, защото целата ми бе да стигна до Дунава, исках да се ''срещна'' с татко, макар и в мислите си, а мястото, което винаги ме свързва с него е реката...
Тръгнах по алеята надолу...
и се почувствах ...някак освободена, но в същия момент и натъжена от буренясалите и пълни с избуели треви зелени площи, които едно време се поддържаха в перфектно състояние
 Слизайки още по към Дунава, в дясно ме превлече ето тази табела, всъщност заради нея извадих и фотоапарата от чантата, не мислех да правя снимки, исках да намеря малко покой за душата си в парка.
Хората го бяха обкичили с монетки и бележчици, забодени с габарчета.
И аз го докоснах с пожелание цялата сага около мен и нашата къща да приключат в скоро време и добре, за да се роди отново любовната тръпка, която изпитах още в първия миг на зрително докосване с моя дом и заобикалящата го природа преди 4 години.
Докосвайки дървото, вдигнах галва нагоре...и видях ето това
Запитах се, защо нямам спомен от моето детство, а после - и юношество за това дърво, но това всъщност нямаше значение. Всъщност, хората имат нужда да вярват и си създават свои идоли, чрез които да закрепват крехките си желания и мечти във вселенското пространство, в случая, тази роля на тотем играеше това старо дърво. Под него бе пълно с гълаби, но се разлетяха, когато аз се доближих до ствола.
И така, още крачка напред и пред мен се ширна реката...

 А тук в далечината се вижда ''Дунав мост''
Небето бе толкова красиво с неговите валчести и пухкави облаци! Там, където нямаше нужда от намесата на  човешка ръка ,крастотата струеше в изобилие, а местата, които се нуждаеха от нея ...тънеха в разруха и забвение, като тази постройка например, чиито единствени обитатели бяха препичащите се на слънце бездомни кучета...


Запитах се,защо оставяме на разруха такива красиви сгради,че е време да започнат законови промени в страната, чиято крайна цел да бъде стопанисване и възстановяване на красивите постройки, както и ликвидиране на имоти, застрашаващи живота на хората, преминаващи край тях. И в него момент се появи една мисъл в главата ми, а именно, че народ, който не пази своята история, няма и бъдеще.
Запитах се, от къде е тръгнала първо разрухата на тази чешмичка? От господарите на водните ресурси в България - ВиК , които вероятно са решили да спрат водата, като ненужно разхищение или пък, от вандалите, които в България се ширят с изобилие?
Не можах да не се запитам и каква би била участта на някой, който би имал желанието и смелостта ,както и - възможността да възстанови тази чешмичка и да я върне към нов живот, за да могат прижъднелите хора да пият вода от нея? Прииска ми се да имам лист хартия и да й закача табела с надпис:" Ти, който се замисляш да възстановиш тази чешма - обърни се кръгом и бягай на далеч докато можеш! Иначе ще бъдеш обвинен в рушене и - наказан!''
 Дори не можех да повярвам, че АЗ-бунтарката мисля вече по този начин! Бяха ли ме '' претопили '' вече ??!
На връщане минах покрай къщурки, сгушени сред парка- оставени в болшинството си случаи и те на историята си, но няколко бяха и добре подържани ,както и- санирани. Е, тази не е, но някак си избрах точно нея за край на моя разказ...

Коментари

  1. Смятам,че трябва да напишеш книга!

    ОтговорИзтриване
  2. Тревата в парка се коси, просто си случила момента след големите дъждове. В парка на Възрожденците тревата е окосена, както и околоблоковите пространства. Старата порутена сграда беше едно време детска градина, май около нея имаше някаква разправия, че е частен имот, но не съм сигурна. А другите къщи до нея са общински, там имат "офис/склад" Паркстрой, а другите къщи са общински жилища, на които естеествено ремонт не се прави. Общо взето се поддържа парка, Вазата, има обновени и нови детски площадки, чешмичката до Вазата и до бившето Виенско колело също работят. А алеите покрай тенис кортовете би трябвало да не са достъпни за автомобили по закон. Там е пешеходна зона.

    ОтговорИзтриване
  3. Знаеш ли Светле, на мен наистина детството ми мина в двата парка и градската градина, понеже много обичах да се люлея на люлките. Бях на 3-4 годинки, когато дядо ми ме научи сама да се залюлявам и засилвам- така, че нямаше нужда някой да ме люшка. Може и да си права, че се коси тревата, но аз видях това и ... не съм снимала целия парк, разрухата на асфалта, празните шадравани.... Този парк не е само вазата и чешмичката край нея. В този парк едно време си имаше кътове за влюбени двойки-дечурлигчетата надничахме любопитно зад храстите как каките батковците се целуваха там :) , алеи за чудо и приказ, всички чешмички работеха - нали са за това, като ти се допие вода, да я има в близост до теб, сега не може от тенис-кортовете да препускаш до чешмата на вазата и да се върнеш обратно... И да, алеите не би трябвало да са за коли, но имаше достатъчно мнго спрели там...

    ОтговорИзтриване
  4. Лъха тъга от този разказ, а от снимките направо ми се доплаква, като сравнявам как се поддържат паркове, градини и сгради в останалите европейски държави, и съответно у нас...Защо???

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да направим сърце за подарък