Разходка до Saint-Malo

И така, днес ще ви разходя в старинната част на Сен Мало,  красиво , но както всичко в Нормандия- сурово място. Това не ми попречи да го харесам и да открия късчета красота и тук, признавам си, снимах най- много покривите и странните нива на прозорчетата по тях и под тях, както и комините, във форма на плоски стени.

 За съжаление и тук миграцията е факт, защото по данни от 2007 в  българскатаУикипедия данните за населението  тук са 50 206 жителя, а в немската - данните за 2011 са - 45 201. Ако съм честна, аз никога не бих живяла тук, н това оградено с каменна стена от океана място, притисната между високите каменни къщи, в болшинството си образуващи каменни вътрешни дворове

 и се преминава от една улица в друга  под множество сводести тунели,върху които са построени също къщи.

 

И така, пристигнахме около обяд,аз от далче заснимах монолитния скален град, който те сварва неподготвен за себе си и гледката

Поехме на дясно по ето тази уличка,

за да свием след малко зад ограждащата града стена, покрай която продължихме да се движим

 за да търсим място за паркиране. Е, паркиахме се до ето този зид, над който снимах какво се разкри пред погледа ми, слизайки от колата...

 И разбра се, се запътихме към стената, за да се изкачим на нея. По пътя си обаче пак не можах да се размина с камелиите и с моята развила се към тях привързаност, та така...

Предполагам, че някога е било кладенец, днес е превърнато в мини- градинка

 Поглед на обратно - за сбогом. Удиви ме сенециото - горе на зида, то се е враснало в самата стена, която снимах от отгоре

И така, кажвайки се отгоре, веднага срещу нас изскочи ето тази палачинкова къща -  това са ресторантчета, които предлагат като основно ястие палачинки: солени и сладки .Тук е изпъстрено с тях.Наричат ги - крепери . Creperie означава палачинка за това и аз така ги кръстих.

Решихме да хапнем вътре, но се оказа препълнена, девойчето, с което с пръстите на ръцете си поговорихме няколко минути, каза да почакаме около половин час и пак да дойдем. Вилфрид обаче се бе заврял в другия салон, точно този зад гърба му на снимката и там пък му казали- 10 минути, на въпрос за тоалетна- ни пратиха в ''моя салон'' където, ооооо изненада се бе освободила една маса. Е - не за дълго, защото ние разбира се се настанихме веднага на нея. И нтересно място бе нашата креперия, та я фотнах

По стълбата на горе се отиваше на втория етаж, аз не се качих, само Вилфрид не надделя на любопитството си и го стори. Имало малка гледка към залива, но не се виждало много- явно имаше по-големи очаквания и бе разочарован.

Поръчах ме си палачинки: той със сьомга и сметанов сос, а аз класическа, което ще рече шунка,кашкавал и яйце. Носят ги сгънати на квадрат, така, че в средата се вижда яйцето - като оченце, пусто забравих да я снимам, но намерих в нета подобна на вид, само дето нашите бяха по-тъмни на цвят, явно се правят от пълнозърнесто брашно.

Бяха вкусни и удивително- една палачинка приготвена така наистина нахранва!
След като похапнахме, тръгнахме да се разходим но края на стената , която завършваше с площад с паметник

Принавам си, не отидох да видя  чий паметник е, но тъй, като дават двама забележителни люде от града: Жак Картие и Жорж Албер Буланже, реших , че е на един от двамата, тъй како в другия си край нашата стена завършваше с друг, по-голям площад  и отново имаше паметник- вероятно на другия. Единия е бил мореплавател - роден и починал тук, а другия- британско-белгийски зоолог.
От площадчето по стръмна уличка надоло се слиза , към града

 

, аз обаче се отправих към наблюдателницата и направих няколко снимки от нея.

Снимах и една двойка, която оживено обсъждаше нещо

а в океана зад гърба им се провеждаше регата...

Океана около Сен Мало е изпъстрен със скални масиви и островчета,  по големите са застроени, нямам на идея защо , с каква цел  и какво точно е построено, но  аз заснех каквото успях, а в близост е една малка постройка, до която при отлив се ходи пеша

Изпъстрено е с кули- фарове, нощните стражи указващи на мореплавателите да внимават

Още една постройка...

и един самотен боец...

След като се наситихме на гледката от тази стана, преминавайки покрай нашето обедно ресторантче отидохме до другия площад- той гледа към града, през малък образуващ се в затвореното пространство залив. И тъй както тук времето е винаги непредсказуемо, това, което се откри пред погледа ми от смрачилото се за минути небе, ме очарова, за това ще споделя и тези снимки с вас

И така, тук площада казах вече е по голям, има и оръдия, а и деца, които да се катерят по тях... :)

И отново причудливости в нивата на строителството тук 

 

и отново покриви... и реещи се в небето чайки

През цялото време духаше бръснещ вятър, Вилфрид премръзна и ние тръгнахме към колата, покрай тази къща, която е впечатляваща и я снимах от всякъде и в подробности

Премръзналия Вилфрид оставих в колата, а аз направих един соло тур из уличките на града, който бе пълен с щъкащи на всякъде вероятно... туристи като мен. Снимах улици... катедрлата, магазинчетата, това с пеперудите ми грабна от раз, не можах да го снимам добре, продавачката ме гледаше с втренчен поглед и дали - нямаше и досада в него? Ама ... сигурно й е писнало да бъде туристическа атракция на жената.

 Накрая се завърнах, от където тръгнх...

Зад гърба ми остана поредното видяно и преживяно... с времето ще се превърне в един от многото хубави спомени , за които ще се сещам, разглеждайки албума си със снимки, като сега вие правите това. 

Пожелавам ви един прекрасен вторник!