И още една подвързия

Рядко се увличам така шеметно, както сега се случи с изработването на подвързиите за книги. Иначе да искам да свърша много неща, това да- умея го прекрасно!
В случая не става дума за искане, а за действие, което избутва всичко останало на страна и ме е завладяло цялата. Лягам си с мисълта за поредната идея за подвързия и  ставам пак със поредната идея... - пак за подвързия. Чак вземам да си самодосаждам с това и си налагам да бодна по някой и друг бод на поредното квадратче от одеялцето за мъничката Ани...
Та така, докато бях долу за да  залепя с ютията пеперудката на подвързията и чаках уреда да загрее, пак се забутах в кутиите и пак- аранжирах платове за поредната, като и изрязах дъната за 4 нови подвързии. Лудост! Aма поне- красива и ненараняваща никой друг, освен мен самата, защото аз физически си причинявам най- голямото неразположение за тялото - изгърбена по 10-15 часа на ден, а после тук ме боляло, там - ме захапало, тук съм си прищипала нерва, там ми щракало... Такива ми ти работи, какво да се прави, като нося холеричен характер и цялата му тежест на работохолик, темперамент и бърза раздразнителност. Над последното работя вече дълги години и има резултати, но има какво още да се желае.
 Ще ми се да се отрея някой път в мечтите си в една страна... на безвремие и съзерцание, дето ръката няма да си повдигна за нищо, а само ще се наслаждавам на  красивите цветя затрупали всичко, земя, арки, катерещи се по стволовете на огромни дървета с перфектно зелени листа и красиви  корони. Няма да вали, ще грее слънце, но не такова да те прегаря, а нежно, галещо мъркащо слънце, което дава радостното усещане за живот и наслада от него. Температурата- около 25 градуса. Шадравани, поточета, статуи от древността на най великите скулптуристи поставени елегантно и ненатрапчиво , хармониращи и допълващи цветните каскади и водни гейзери. Небето - синьо, сииииньоооооооо, тук таме някое пухкаво облаче  като захарен памук- просто за разнообразие и красота, всяко с различен цвят от дъгата... На всякъде красиви и удобни пейки, столове и кресла за седене с меки  възглавнички в пастелни нежни тонове... и песен на птички... А наоколо се разхождат спокойно бели пауни, пърхат с крилца в резонанс мини колибрита, в езерцата газят бааавно - бавно розови фламинго...
На масата пред мен - огромна фруктиера с дъхави плодове - от пиле- мляко да искаш: ябълки, круши, банани, горозде, киви, манго,дюли, пъпеши и дини, сливи, мушмули, ягоди, малини, портокали и мандарини, физалис, боровинки, ананас, райски ябълки,праскови, кайсии, фурми, смокини...
Абе - идилия! Размечтах се! :)
И така, добре дошли обратно в реалността с моята втора подвързия. Тя е в лилавата гама и е бих казала... някак си пролетна.
Позволих си да избродирам едно пожелание, което колкото и да е клиширано, някак си повдига духа, а и ме подсеща в моментите, в които съм ядна, че трябва да бъда благодарна- ако щете дори и за това , че и днес имам правото да дишам с пълни гърди въздуха, да гледам красотата на вън и да мога да ви пиша всичко това в този момент. Е, не е ли прекрасен живота наистина и не заслужава ли да му се усмихнем  :) ?!

На тази корица бродирах с паделки- централните пролетни цветенца в бяло и лилаво:

Oстаналото - свършиха шепа мъниста и мулине на един кат:

И така, мислех си, че съм снимала на тази снимка завършения вариант ...

Уви, не бил, докато бродирах пеперудата, която бях залепила още в началото падна и съм забравила да я залепя. А е паднала, защото се оказа, че не съм и избрала правилното място. Е най- накрая и тя се мъдри на плата, целеустремена в полет, към нови висини:

Не ме питайте, ще има ли следваща подвързия и ако да- каква и кога? Сами ще разберете - от страниците на моя блог.
Весела вечер ви пожелавам и много пролетно настроение!