Бисквитената къща - ''La Maison du Biscuit"

Още докато бяхме в хотела в Шербург, една от камериерките, с която успяхме да стигнем до някакъв консенсус за общуване между нейния английско-френски и моя английско- немски , получих проспект за това място. И...така и не намерих време да стигна до там...
Втори проспект за това място намерих в чекмеджетата на къщичката , която наехме екстремно, поради факта, че на Вилфрид удължиха командировката, а хотела ни бе резервиран само до събота. От неделя- всичко резервирано.
И така, след 4 часово ровене в нета, намерих тази къщичка, чрез немска туринг-фирма, която се оказа, че не може да открие хазяйката на къщичката..., но за това - в друга  специална тема ще разкажа.
И така, връщайки се от работа с Вилфрид в петък, го попитах има ли нещо против да отидем до това място? Съответно, след 30- тина минути бяхме там. От нашата къщичка, до там са няма и два километра! Удивително, ако знаех, щях да си направя пешеходна разходка до там.
И така, Бисквитената къща е открита през 1903 г , т.е. има точно един век и 10 годишна история. Когато видях мястото, си помислих, че за пореден път съм "Алиса в страната на чудесата" - този път попаднала на снимачната площадка на уестърн.
Ето това бе моето първо фотогрфско "докосване" до това вълшебно местенце


  
 


  Все едно бях попаднала на търговската улица в "Дивия запад"







И така, прекрачихме прага...и...бяхме зашеметени от всичко, което видяхме. Пренесохме се наистина с години на зад, в една атмосфера, която е трудно да се опише и почувства от дистанция, но аз ще се опитдам да ви я покажа през обектива си.
 Влезли сте вътре и ако минете зад централната арка, където в един кръг е раположена касата, в ляво пред погледа ви се разкрива ето това:


отпред, а зад стилажа в ляво, ето това.


Като продължите на вътре, по всички тези етажерки и рафтове е пълно с бисквити, бомбони,







шоколади и какви ли не още лакомства,ако обичате сладкиши, очите ви направо ще изтекат, но пък ще си направите панаир на душата!
 После идва ред на домашно приготвени буркани с какво ли не: от сладко и компоти, до месни специалитети, пастети и т.н.











Разбира се, не е пропуснато и доброто вино - за всеки вкус и всеки вид храна, ще намерите вашата бутилка ето в тази хралупка:


Тук си имах и манекен, който да ми позира...


И така, след като си избрах  два вида бисквити в кутии, пробвайки от голямото блюдо, поставено на плота на касата, което непрекъснато се допълва от усмихнатите и дружелюбни продавачки, които Вилфрид тук е хванал в акция на допълване на стилажите:


Сега  ще се завъртим на дясно от входната врата- всичко това на пръчиците и в целофанени роклички са шоколадови фигурки- близалки, в настоящият момент фигурките са коледни герои -снежни чвечета, еленчета с шапчици, птиченца в червени дрешки, елхички с играчки по тях. Моя фаворит бе едно бадемово дърво - нищо , че не  коледно, то някак си ме грабна от пръв поглед.



Виждате ли зад Вилфрид жената с шапчицата, тя ви очаква за да влезете в нейната пекарна от преди стотина години и да ви изненада с вкусните си кексове и сладкиши, които е приготвила с голямо търпение и много любов за вас.
Завъртайки се още на дясно, попаднахме в ето този приказен детски рай на мечоци, играчки и светлинки


Прииска ми се да съм малко момиченце и да ги нагушкам всичките тези мечета, да поготвя на една такава старовремска печка...




А срещу това салонче на мечоци, бе този бар, с пианист и Вилфрид приседна да му посвири малко...докато аз разглеждах всички красоти насреща



Най- неочаквано на това място намерих и коледния подарък за моя съпруг, той сам ми го подсказа, след като многократно мина край това място и все се въртеше около тази бутилка стар и отлежал над 20 години коняк, поставена на дървена люлка,  където и папарашки го излових


Следваща спирка - салона за кафе и чай:




 
 където обаче най-удивителна е колекцията от спиртни напитки с висок алкохолен процент, обединени с общото име- '' твърд алкохол''




 Тук тъкмо казвах, че всичко това е за мен , а за Вилфрид - шоколадите 
ха-ха-ха (той не яде сладко, аз не пия алкохол почти)


А тук съм изловена да избирам курабийки от проспекта, наслаждавайки им се в същия момент на живо с чаша горещ шоколад, който бе придружен от чинийка с асорти-
курабийки и хапки кексчета

Имаше дори и шахматна дъска, където Вилфрид демонстрира шахматни умения :)


И така, накрая няма да пропуса и салона за сапуни, продукти за вана и...хавлии разбира се!







След двучасов престой в този приказен свят, си тръгнахме от тук, всеки взел своята част от покупките.
Вилфирд, съответно носи опакован пакет на нещото, което му е ''подарък'' от Бисквитената къща за най- мил клиент ( версия за пред него, слава Богу, че едно от момичетата говореше английски и успяхме някак да се договорим, докато Вилфрид изследваше етикетите на бутилките в кафеения салон) , но трябва да отвори пакета  на Коледа


Винаги ме удивлява неговата способност да се претворява в малко дете и да заразява и мен с детето в себе си, тук с този си жест на собственост, казва: '' Това си е мое и само за мен!"

На края снимах и чудесните къщички наоколо:


Имаше три кучета в нея, но единствено този ленив пазач си позволо да ме залая, когато се приближих до него , явно защото смутих състоянието  му на  ленива дрямка:



При следващото си идване в Нормандия, задължително ще посетя това място, дори само за да изпия чаша кафе и да се потопя отново в тази приказна атмосфера.


Коментари

  1. Прекрасно "пътешествие", Ида!!!
    Благодаря ти, че ме разведе наоколо...почувствах се прекрасно и това усещане ще ме държи поне до края на деня...Още веднъж ти благодаря!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Удовплетвието е мое, че съм могла да накарам някого да се чувства чудесно
    ! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Аз съм без слова след тази разходка!

    ОтговорИзтриване
  4. Що без думи бе, Нин?? Да не са ти пълни още устенцата с бисквитки и шоколадчета? Ама да знаеш, че шоколад с пълнеж от шоколадов мус- не видях. Ама аз и френски не разбирам...

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да направим сърце за подарък