Домът на Жинет

 Жинет е французойката, която "пресече" пътя ми в Le Vretot  и благодарение на нея изживяхме една щастлива седмица в нашата втора квартира в Нормандия- каменна къщичка


,

 в каквато подобна живее и тя:

Как се срещнахме ли? Тя си търсеше котката, а аз търсех по снимката от сайта да открия визуално къщата, която се даваше под наем, но немския туроператор ни каза че не може да открие хазяйите й. Аз реших да се опитам да си помогна сама. И така, виждайки първото живо същество, появило се след половинчасово мотане по кривите и малки улички , аз  и се извиних и попитах дали може да ми помогне? Не бях убедена, че ще разбре английския ми, ако изобщо говореше езика. За моя голяма изненада се оказа, че дори говори и "айн бисхен дойч" ! :)

И така, жената ме покани вътре, извика съпруга си и почнаха оживено да разговарят- явно ставаше дума за къщичката. В един момент се появи и огромен таблет и се почна едно търсене...Разменяхме си от време на време по някоя усмивка с Жинет, но аз не се чувствах пренебрегната, защото очите ми се разхождаха от предмет на предмет, от ъгъл на друг, а повярвайте ми, очите ми бяха във възторг от това, което виждаха!
Ще ви покажа част от това, което заснех с любезното разрешение на собствениците на дома, огромна част от самобитността в този дом ще си остане само в моите спомени, но човек не бива да прекалява с гостоприемството на хората, ое по вече на такива, които са безкрайно сърдечни и готови да ти се притекат на помощ!

 Къщата е над двеста години и гредите са на същата възраст- абсолютно автентични са.

Помолих Жинет да ми позира пред медните й тигани, в които се влюбих от пръв поглед:

После , разбира се не отказах на нейното предложение да ме снима пред тях, явно съм изглеждала достатъчно влюбена в тях, след толкова погалвания, които получиха от мен...

Излишно е да казвам, че си ги пожелах  да се преселят директно в  моята кухня на първия етаж, пап ката закачени на гредореда...

След като семейството успя да открие къщичката във френски сайт за жилища под наем, Жинет проведе два телефонни разговора и в крайна сметка - откри хазяйката на къщичката. И не само това , резервира я и ни определи среща в 14ч. пред кметството в Ле Врето, за да направим оглед.  Невероятно, нали??!

Та след като уредихме важния въпрос за нас, стопанката ни покани да излезнм и разгледаме двора й. Това и направихме, а аз не спрях да щракам с фотото и там...
Тук тя обяснява на Вилфрид, че в този кръг се приготвя Калвадос и му обяснява как и какво се рави с ябълките

После аз не останах равнодушна към  ето този дънер, превърнат в цветарник, след отрязване на дървото

Дойде ред и на постройката, която в миналото е била свинарник и кокошкарник

 И ето тази къщичка за птички

Жинет отвори и покрива- капак, за да я видя и от вътре:

Отново към свинарника, от другата страна

Зад лявата врата е било прасешкото царство, а зад дясната- кокошето. А като се заобиколи къщичката от дясно, кокошките са имали и друг вход- през ето този прозорец

Сладало се е дъска, водеща от прозорчето към земята и там са се киприли кокошките денем - това обяснява стопанката на тази снимка.

Накрая, но не на последно място снимах палмата на възвишенийцито. Тук почти във всеки двор има юки, а на места - и палми в добавка.

Дойде време да се сбогуваме с нашите мили помощници и да си тръгнем, излишно е да казвам, че ако зависеше от мен, щях да приема поканата на Жинет за чаша кафе, но Вилфрид отказа, притеснен, че сме затормозили тези хора твърде дълго с приъствието ни. Щях да се полюбувам още на това място и да се потопя в добрата нергия, която излъчваше и ми действаше супер!

За довиждане, снимах съседската къща, срещу тази на Жинет, защото ми хареса

Довиждане Жинет, но аз пак ще се върна тук, за да ти подаря нещо за спомен от мен, защото аз не забравям никога човешката добрина. И ти благодаря за този прекрасен ден, който ми подари Случайността, пращайки ме при теб!