Втори ден на атлантика...

Днес реших сед като оставя Вилфрид на работа, да посетя самото градче Flamanville. Вилфрид ме погледан учудено, когато му споменах за моето решение и каза : " Там няма нищо интересно ! Просто едно село. " Е, село или - не, аз исках да го видя и след като го оставих пак на входа на атомната централа, подкарах колата към Фламанвил.
Небето бе оловно, буренливо и мрачно, а градчето ме посрещна още сънено и здрачно




Пропуснах по невнимание централния паркинг, но видях , че в края на улицата има църква - там не може да няма начин да се спре и продължих..



Спрях колата, извадих  си якето и телефона и тръгнах по малкия път покрах каменната ограда с кулата, която ми се изпречи на погледа. Уличката обещаваше да даде резултат в снимки и аз продължих по нея. За това, което последва обаче , аз не бях подготвена. Закапаха дъждовни капки, които само за около минута се превърнаха в пороен дъжд и аз трябваше да се откажа от фотографските си амбиции. Обърнах се и... ето това срещна обектива ми


Толкова драматизъм само в една снимка, имах усещането, че от някъде ще излезне средновековна стража и ще ме пъхне в кулата за винаги.
В мига, в който се добрах отново до колата си осъзнах, че от косата ми капе вода, якето ми е дебидюс мокро, а краката ми- влажни.Това не ми попречи да направя и тeзи снимки



 Докато се оправях в колата, погледа ми се привлече от нещо ярко на хоризонта, како вдигнах очи, не можах да повярвам! Ето, вижте сами:



Подкарах колата в обратната посока на тази, от която дойдох, знаех от предния ден от инфото в нета, че във Фламвил има замък, а не го бях срщнала до сега, обаче дългата каменна стена с кулата, покрай която вървях, ме наведе на мисълта, че това е края на замъка. Не се бях излъгала, само че, докато стигна до там, дъжда отново се развихри, капки вода попанаха по обектива на фотото, и отново подгизнах цялата. Все пак направих няколко снимки, макар и не най- сполучливи






Подкарах обратно към градчето и паркинга.Удиви ме това, че до преди малко бе почти празен, а сега се пълнеше с всяка минута.


Оказа се, че зад кметството






е детската градина


Облякох си второто яке, което слава Богу си висеше в колата още от Германия, взех фотото, като се опитах с една сълфетка да пообърша мокрия му обектив и тръгнах за нови фотографски подвизи. Въпреки, че бях мокра, настроение не ми липсваше.Чувствах се прекрасно!
Следващите снимки са на най-обикновени домове и дворове, на обикновени хора. Няма да видите царски палати или паметници на велики пълководци, но точно спокойствието, което цари във всички околни населени места ме очарова.
Хайде, облечете се топло, обуйте здрави и сухи обувки, вземете чадърите или якета с качулки, който иска също да снима. Готови ли сте? Хайде тогава, тръгваме ето по тази уличка!

 Тази градина и къща ги снимах много подробно, сама не знам защо. Изумителна е свежестта на  юките в дворовете , съжителството на теменужки и декоративно зеле. За мен е изумително, за французите - рутинно ежедневие. Аз обаче попивах всеки сантиметър във всеки двор с жадни очи.






 Това тук е лечебницата, прозореца светеше още от рано.
Този подрен двор не можах да пропусна и нахлух в личното пространство на хората, като се качих чак до гаража на съседната къща.  Поисках им мислено прошка за вмешателството си.



 И тази къща не подминах, включително, че се опитах да приближа с обектива и към зимната й градина, е, не съвсем успешно...

А този храст си цъфти ли цъфти, като че ли тепърва  ще идва лято, а не- зима.

Ето ги и зелки- къдравелки, редувайки се с градински теменужки


 Отивайки нататък, лампите още светеха, връщайки се обратно - вече се бе развиделило.
Не пропуснах да направя и фотосесия на кокетното цветарско магазинче




Цените ми се видяха доста скъпи и си спомних навремето как Доби не можеше да повярва, че си купувам букет рози от АЛДИ за 1,99 Е .
Пристигайки на паркинга, се оказа, че моята кола е останала почти без посестрими


Пак потеглих, този път, по криволичещия тесен път покрай кметството




Тесния път не ми позволяваше да спра, а аз исках да слезна и снимам . Ето, местенцето пред тази врата ми го позволи, а гледката, която се разкри на полянката зад нея я снимах веднага. Купчина зелени ябълки, като че ли някой току що ги бе набрулил и събрал на земята.

В тази къща има малко дете, защото двора в съседство има катерушка, пластмасова къщичка и пясъчнк...
А в тази на горния прозорец имаше четириног любимец, който се съдра да лае милия, усещайки чуждото ми присъствие. Е, аз нямах лоши намерения, но той не можеше да знае това, нали?

Тук явно има млекодайни животни, големия гюм красноречиво го потвърждава


И тъкмо се качих в колата и продължих по тази улицчка, заваля отново


Бъррррр ! Фотосесията вече ще е само от вътре, при това, с много мокри стъкла на колата, но какво да се прави?!




И познайте къде ме доведе това криволичещо и тясно пътче? Пак до там, от където започнах разходката си - от моята '' Балдуинова кула'' !

И така, мокра, но доволна ви казвам - до нови срещи !

Коментари

  1. Миличка , миличка моя ...
    Хубаво е когато се появяваш щастлива и обичана !
    Когато прочетох началото на първата ти публикация бях изумена как може да не ти хареса Франция ?!
    Ноооо - успокоих се по натам :)))
    Десет дни в Лил , северна Франция миналата есен направиха така , че една голяма част от сърцето ми да остане завинаги там ...
    Желая ти всичко най - хубаво от цялото си сърце !!!

    ОтговорИзтриване
  2. Юле, защо се изненадваш, че не ми е харсала Франция? Всичко е въпрос на вътрешно усещане, нагласа , очаквания и техния сблъсък с реалността. Може би е и защото аз имам друга база за сравнение - тази с Германия. А и когато застана пред къщата ни в Чокманово, на терасата, ако за миг се абстрахирам от българската действителност, не бих си дала природната гледка за никоя друга! На България за квадртурата й е дадено в пъти по вече от на всяка друга страна, тъжното е, че ние не ценим и не стопанисваме даденото ни.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?