Самоопределяне
Ето тази снимка днес ме размисли...
Винаги съм определяла своето отношение към хората не по етнос, а по начина, по който те засвидетелстват своето уважение към другите. Слънцето грее над всички ни еднакво, време е да го разберем и да продължим напред обединени , а не да се разединяваме. От три години живея между Родопите и Германия, имам взаимоотношения с много помаци - някои се молят на Аллах, други - на никого, следват някаква странна смесица от едната и другата религия, без дори да знаят до край какво всъщност правят, спазвайки накои ритуали. Нормално е, и...някак тъжно. Тези хора искат да намерят своето място под слънцето и да живеят спокойно живота си- без да вредят, без да им вредят. Не съм видяла лошо от помак макар, че" българската" прослойка доста често се опитва да ме настрои срещу тях - тъжно е. От както живея в Чокманово, почти не съм срещнала "българин", който да не се е опитал да ме настрои срещу помаците. Сложила съм българин в кавички, защото .... вие знаете ли точно и със сигурност каква кръв тече във вените ви, като казвате, че сте българи? Знаете ли дали сте частичка славанин, прабългарин или- тракиец, по това, кето ни учиха в училище по история, и...имаме ли всъщност история, ние българите? Та тя в последните години така се промени- нашата история, че се чувствам вече илитерат, ако се наложи да се включа в исторически разговор...всичко е толкова променено и то само за 30 години! Модифицирахме историята си, модифицирахме принадлежността си, модифицирахме ... всичко останало, само обаче не променихме едно - робската си психика и мислене. Уви!
Ако на някой не му харвеса това, което споделям като размисли днес - има право да не го приеме, всеки има право на собствен светоглед. Аз съм в своята страничка и интерпретирм себе си.
Че се манипулира човешкото съзнание чрез преса , също не ме прави горда.Това се случва много често на последък...Литва се от едната крайност, та.... чак до другия край на скалата. Питам се вече има ли нещо вярно в българската преса, освен името на весника и датата му?? Спрях да чета вестници- губя време и някак си, макар и частично се замъглява моето право на избор да мисля и вземам решения. Едно време, като ходехме на бригади казваха, че слагат бром в чая ни, за да ни държат спокойни,т.е. леко упоени. Дали е било така, или не...знаят само тези, които са били в "кухнята" на нещата. Сега обаче, има много "бром" ... навсякъде...
Да си свободен, означава да поемеш отговорност за живота си, да имаш собствено мислене, да си дисциплиниран. Спомняте ли си определението за "Свобода" от Марксизма- Ленинизма, който моето поколение учеше в училище? "Свободата, това е самоосъзната дисциплина". Толкова мъка ми бе да науча това определение и колкото и да е смешно, разбрах го от собствения си опит, когато Марксизма - Ленинизма рухна и бе заклеймен като пагубен за нашия бъдещ живот. Не ни ли наложиха и тогава поредния мисловен диктат? Не ни ли "спуснаха" пак нов начин на мислене "от горе"? Това не е толкова важно, важното е, че маста го прие. Защо? Защото е свикнала да не поема отговорност за действията и постъпките си, защото е по лесно да сочиш с пръст другите за виновни, да можеш сядайки на масата да оплюваш политиката, правителството, шефа си, съседа си, а ти да си все извън това число, извън виновните. Е, там ни е голямата грешка! Ние живеем в общество и сме част от него. Болно ли е обществото, означава че членовете му също са болни. А болестта се нарича" Безхаберие" - мое мнение. Ние обичаме друг да поема отговорност за нашия живот, така сме свикнали, така сме научени, така ни е било по-лесно в миналото. Има хиляди доводи и причини защо е така и не ми е идеята да търся това. Не съм историк, още по малко- политик.Но това, което от личен опит на изживяния си живот научих е, че моя живот протича по начин, който зависи от начина по който поемам отговорност. Отговорност за мисленето си,постъпките си, действията си, решенията които вземам и начина по който ги осъществявам.
Мисля, че съм споменавала някъде из блога си, че моя характер и индивидуалност са плод на възпитанието на двамата важни мъже в живота ми: дядо ми и баща ми и като продължение, литературата, която избирам да чета за себе си. Това , което ме направи "различна" обаче от модела още като дете, бе баща ми. Той казваше следното: " Токът преминава винаги по пътя на най- малкото съпротивление, така му е най- лесно! Но ти, моето момиче, няма да минеш по този път! " Така и стана...
Страннто е , че като тийнейджърка имаше моменти в които дори изпитвах яд и ненавист към това, което татко изискваше от мен. Може би с всички ни е така, когато имаме взискателни родители. Всъщност, моят баща не е имал високи претенции към мен, каква точно иска да стана. Не ми е заявявал и да ме е насилвал да уча нещо точно определено, не съм била поставяна под натиск и да бъда манипулирана за своя избор. Тъкмо обратното, бях оставена сама да правя преценка какво искам и кое е правилно за мен, изискваше се от мен да се науча сама да вземам решения и да се справям пак сама с тях. Т.е. баща ми ме научи да поемам отговорност.
Няма да забравя, когато в 3-ти или 4- клас някъде беше , се прибрах в къщи с разбит нос. Живееме в Карлово, до болницата. Пътя минаваще зад културния дом и там имаше едно малко възвишенийце с едно дърво-нар. Е , та точно там се сбих, не помня вече за какво. Но помня, как баща ми ми предаде още един урок, когато ме накара да му разкажа какво се е случило.
Разказвах и разказвах , и разказвах... ,и машинално включвах тук-таме, как и "...еди кой си е направил еди какво си...".В един момент татко ме докосна по ръката и каза: "Илиана, не ме интересува какво е направил Иван, Петко, Диана. Интересува ме какво се случва на теб и какво правиш ти! И те моля от тук нататък да не ме занимаваш със своите съученици. Те си имат свои родители и са си тяхна отговорност! Ти не трябва да правиш нещо, само защото и другите го правят. Твоята постъпка си е лично твой избор и отговорност! Хайде сега, ракажи ми пак всичко, като единственото действащо лице си само ти! "
Така се научих да не се оправдавам с този или онзи, да мисля какво аз правя и да обмислям последиците от това, което правя. Да не чакам друг да промени моя живот и моя свят, ако искам това да се случи, трябва аз да съм в основата на всичко, промяната да започне от мен.
Ето,това трябва да направи всеки един от нас и еженевно да се бори за всеки възникнал проблем, до решаването му, а не да го захвърли зад гърба си и... да коментира колко нищо в България не се променя. Докато екзалтира всичко в протест...и после - пак да утихне...до след нови 20 - 25 години... , надявам се статистиката ми да не ме лъже.
Та за да се случат промените в България, трябва да погледне всеки един от нас навътре в себе си и да се самоопредели. Да помисли, какво иска да му се случи в оставащия му живот и да вземе решение, как би могъл да подпомогне събитията сам и с постъпките и действията си да стигне до желаното място и цел. Т.е. да се научим да носим собствена отговорност за живота си! С всичките й негативи и позитиви, да вървим напред, без да търсим вина извън нашата собствена ( но няма безгрешни хора и да се греши е човешко качество, а и аз мисля, че колкото един човек по израства и става по- отговорен, толкова по -много грешки прави той, защото най- дълбокия и ценен опит се извлича на принципа: "Проба- Грешка" ) , да се научим да признаваме грешките си пред другите и да помолим за извинение ( т.н. "Прошка" в много писания) и да продължим напред следвайки мечтите си. А да мечтаем е нужно, да не кажа - задължително.
Ще завърша с една моя "рецепта" за щастие и по- добър свят: Ако всеки ден всеки един от нас събуждайки се, пожелае мисловно някому един щастлив и добър ден, без да познава този някой, комуто изпраща своята добра и позитивна енергия, и ако всеки от нас инвестира дневно само 10 минути от времето си да направи нещо добро с труда си за някого, било той и непознат, светът ще бъде по -добро място за живеене!
Усмихнат и ведър ден! :)
Винаги съм определяла своето отношение към хората не по етнос, а по начина, по който те засвидетелстват своето уважение към другите. Слънцето грее над всички ни еднакво, време е да го разберем и да продължим напред обединени , а не да се разединяваме. От три години живея между Родопите и Германия, имам взаимоотношения с много помаци - някои се молят на Аллах, други - на никого, следват някаква странна смесица от едната и другата религия, без дори да знаят до край какво всъщност правят, спазвайки накои ритуали. Нормално е, и...някак тъжно. Тези хора искат да намерят своето място под слънцето и да живеят спокойно живота си- без да вредят, без да им вредят. Не съм видяла лошо от помак макар, че" българската" прослойка доста често се опитва да ме настрои срещу тях - тъжно е. От както живея в Чокманово, почти не съм срещнала "българин", който да не се е опитал да ме настрои срещу помаците. Сложила съм българин в кавички, защото .... вие знаете ли точно и със сигурност каква кръв тече във вените ви, като казвате, че сте българи? Знаете ли дали сте частичка славанин, прабългарин или- тракиец, по това, кето ни учиха в училище по история, и...имаме ли всъщност история, ние българите? Та тя в последните години така се промени- нашата история, че се чувствам вече илитерат, ако се наложи да се включа в исторически разговор...всичко е толкова променено и то само за 30 години! Модифицирахме историята си, модифицирахме принадлежността си, модифицирахме ... всичко останало, само обаче не променихме едно - робската си психика и мислене. Уви!
Ако на някой не му харвеса това, което споделям като размисли днес - има право да не го приеме, всеки има право на собствен светоглед. Аз съм в своята страничка и интерпретирм себе си.
Че се манипулира човешкото съзнание чрез преса , също не ме прави горда.Това се случва много често на последък...Литва се от едната крайност, та.... чак до другия край на скалата. Питам се вече има ли нещо вярно в българската преса, освен името на весника и датата му?? Спрях да чета вестници- губя време и някак си, макар и частично се замъглява моето право на избор да мисля и вземам решения. Едно време, като ходехме на бригади казваха, че слагат бром в чая ни, за да ни държат спокойни,т.е. леко упоени. Дали е било така, или не...знаят само тези, които са били в "кухнята" на нещата. Сега обаче, има много "бром" ... навсякъде...
Да си свободен, означава да поемеш отговорност за живота си, да имаш собствено мислене, да си дисциплиниран. Спомняте ли си определението за "Свобода" от Марксизма- Ленинизма, който моето поколение учеше в училище? "Свободата, това е самоосъзната дисциплина". Толкова мъка ми бе да науча това определение и колкото и да е смешно, разбрах го от собствения си опит, когато Марксизма - Ленинизма рухна и бе заклеймен като пагубен за нашия бъдещ живот. Не ни ли наложиха и тогава поредния мисловен диктат? Не ни ли "спуснаха" пак нов начин на мислене "от горе"? Това не е толкова важно, важното е, че маста го прие. Защо? Защото е свикнала да не поема отговорност за действията и постъпките си, защото е по лесно да сочиш с пръст другите за виновни, да можеш сядайки на масата да оплюваш политиката, правителството, шефа си, съседа си, а ти да си все извън това число, извън виновните. Е, там ни е голямата грешка! Ние живеем в общество и сме част от него. Болно ли е обществото, означава че членовете му също са болни. А болестта се нарича" Безхаберие" - мое мнение. Ние обичаме друг да поема отговорност за нашия живот, така сме свикнали, така сме научени, така ни е било по-лесно в миналото. Има хиляди доводи и причини защо е така и не ми е идеята да търся това. Не съм историк, още по малко- политик.Но това, което от личен опит на изживяния си живот научих е, че моя живот протича по начин, който зависи от начина по който поемам отговорност. Отговорност за мисленето си,постъпките си, действията си, решенията които вземам и начина по който ги осъществявам.
Мисля, че съм споменавала някъде из блога си, че моя характер и индивидуалност са плод на възпитанието на двамата важни мъже в живота ми: дядо ми и баща ми и като продължение, литературата, която избирам да чета за себе си. Това , което ме направи "различна" обаче от модела още като дете, бе баща ми. Той казваше следното: " Токът преминава винаги по пътя на най- малкото съпротивление, така му е най- лесно! Но ти, моето момиче, няма да минеш по този път! " Така и стана...
Страннто е , че като тийнейджърка имаше моменти в които дори изпитвах яд и ненавист към това, което татко изискваше от мен. Може би с всички ни е така, когато имаме взискателни родители. Всъщност, моят баща не е имал високи претенции към мен, каква точно иска да стана. Не ми е заявявал и да ме е насилвал да уча нещо точно определено, не съм била поставяна под натиск и да бъда манипулирана за своя избор. Тъкмо обратното, бях оставена сама да правя преценка какво искам и кое е правилно за мен, изискваше се от мен да се науча сама да вземам решения и да се справям пак сама с тях. Т.е. баща ми ме научи да поемам отговорност.
Няма да забравя, когато в 3-ти или 4- клас някъде беше , се прибрах в къщи с разбит нос. Живееме в Карлово, до болницата. Пътя минаваще зад културния дом и там имаше едно малко възвишенийце с едно дърво-нар. Е , та точно там се сбих, не помня вече за какво. Но помня, как баща ми ми предаде още един урок, когато ме накара да му разкажа какво се е случило.
Разказвах и разказвах , и разказвах... ,и машинално включвах тук-таме, как и "...еди кой си е направил еди какво си...".В един момент татко ме докосна по ръката и каза: "Илиана, не ме интересува какво е направил Иван, Петко, Диана. Интересува ме какво се случва на теб и какво правиш ти! И те моля от тук нататък да не ме занимаваш със своите съученици. Те си имат свои родители и са си тяхна отговорност! Ти не трябва да правиш нещо, само защото и другите го правят. Твоята постъпка си е лично твой избор и отговорност! Хайде сега, ракажи ми пак всичко, като единственото действащо лице си само ти! "
Така се научих да не се оправдавам с този или онзи, да мисля какво аз правя и да обмислям последиците от това, което правя. Да не чакам друг да промени моя живот и моя свят, ако искам това да се случи, трябва аз да съм в основата на всичко, промяната да започне от мен.
Ето,това трябва да направи всеки един от нас и еженевно да се бори за всеки възникнал проблем, до решаването му, а не да го захвърли зад гърба си и... да коментира колко нищо в България не се променя. Докато екзалтира всичко в протест...и после - пак да утихне...до след нови 20 - 25 години... , надявам се статистиката ми да не ме лъже.
Та за да се случат промените в България, трябва да погледне всеки един от нас навътре в себе си и да се самоопредели. Да помисли, какво иска да му се случи в оставащия му живот и да вземе решение, как би могъл да подпомогне събитията сам и с постъпките и действията си да стигне до желаното място и цел. Т.е. да се научим да носим собствена отговорност за живота си! С всичките й негативи и позитиви, да вървим напред, без да търсим вина извън нашата собствена ( но няма безгрешни хора и да се греши е човешко качество, а и аз мисля, че колкото един човек по израства и става по- отговорен, толкова по -много грешки прави той, защото най- дълбокия и ценен опит се извлича на принципа: "Проба- Грешка" ) , да се научим да признаваме грешките си пред другите и да помолим за извинение ( т.н. "Прошка" в много писания) и да продължим напред следвайки мечтите си. А да мечтаем е нужно, да не кажа - задължително.
Ще завърша с една моя "рецепта" за щастие и по- добър свят: Ако всеки ден всеки един от нас събуждайки се, пожелае мисловно някому един щастлив и добър ден, без да познава този някой, комуто изпраща своята добра и позитивна енергия, и ако всеки от нас инвестира дневно само 10 минути от времето си да направи нещо добро с труда си за някого, било той и непознат, светът ще бъде по -добро място за живеене!
Усмихнат и ведър ден! :)
Ако само можеше да си представиш колко си права,Ида...Но за съжаление много малко хора в България мислят като теб.Все пак,благодаря за написаното...
ОтговорИзтриванепознат от цветарски форум