Хайде да си приберем мотора!


И така, отнов дойде мотореното време в Германия. Е, то може  би е моторено не само тук :), но инкубационния период за мотора на Вилфрид е от 01.11 до 31.03 всяка зима. И така...той очакваше 31.03 с голям трепет. И кгато цялата седмица преди това бе ту дъждове, ту- снегове, настроението му се срина отвсякъде. Само аз непрекъснато си повтарях, че в неделя времето ще е гхубаво, ще грее слънце и ще става за мотори. А той ме гледаше невярващо, понякога дори със зле прикрито раздразнение...
Трябва да отбележа, че тази зима, тъй како вече си нямаме нашата къща в Лангензенделбах, мотора презимува в един подземен гараж, на негов "бой-скаут приятел по моторизъм" в Бургау - до блокчето , в което живеехме докато Вилфрид работеше в Гундреминген.
И така...дойде неделя -спомням си само, че този път съпруга ми бе много тих от обичайнте съботни и неделни сутрини, когато като му доскучаеше, че е сам, а е станал рано - обичайното за него ставане, започваше да търси начини да ме събуди. Това означаваше или да дойде с чаша горещо кафе , да я постави в близост до лицето ми и да започне да духа парата й към носа ми ( и това е прекрасния вариант зазапочване на утрото) или да надигне одеялото от към краката ми и да започне да драска и боцка по ходилата ми - неговата представа за гъделичкане, което за мен не е едно от най- приятните събуждания. Е, има и още един два метода скрити в неговата шапка с изненади,де! :)
 И така...къщата бе тиха...Станах казах добро утро и отправяйки се към банята, надникнах през прозореца - мрачно. докривя ми за Вилфрид и си помислих :" Ей, Вселено, аз проемам твоята нацупеност, ама и малко слънце и ведрост можеш да дадеш на този човек!"
Измих се, облякох се , а позле закусихме- Вилфрид бе подредил масата за закуска - пак тихичко. Докато похапвахме той ме попита искам ли да отидем до града, да ми покаже магазъна, където евентуално бих могла да купя възглавниици за калъфките, които шиех. Съгласих се охотно, въпреки , че имах други планове, но не можех да го гледам такъв унил.
Към 12 ч тръгнахме... и в  момента , в който влезнахме в колата - слънцето се показа. Подсмихнах се леко, но усмивката ми явно не остана незабелязана от Вилфрид, който се протегна, разроши косата ми и каза само едно :"Ах, ти!..."
Стигнахме града, показа ми магазина , но усещах през цялото време , че той е превъзбуден, макар да не казва нищо. Тогава аз казах: "Защо не обърнеш колата към къщи, да сложиш такъмите си и костюма си за мотора в багажника и да тръгваме за Бургау?" Не бе нужно да повтарям, а в погледа му отправен към мен имаше чиста детска благодарност! Обичам да гледам тия сини очи как блестят като сапфири, когато излъчват щастие!
Речено- сторено!
Към 14 ч тръгнахме - грдчето бе на около 150 км от сегашния дом, в който живеем.
Няма да разказвам  нищо по вече, само ще покажа снимките, които снимах по пътя на връщане, следвайки мотора и Вилфрид с моята кола.
Въпреки студеното време- термометъра не надскочи 4 градуса, денят бе чудесен с  наместа ведрото си небе сред разкъсаните облации и прокрадващите се от там  слънчеви лъчи.




















 В Равенсбург
 Поминъка на голяма част от населението край Бодензее - ябълкови градини




 И хмел...
Нашето селце
 И стопанския двор на хазяите ни
 
 Козичките им

 И любимата ми съседска къщичка,която ми е някак много романтична с неините зеленикави кепенци...

 Хубава вечер!
И радостни сънища!

                                               Дива

Коментари

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?