Един обикновен ден от календара...

Днешния ден е нормален ден в календара, няма празници, не се е случило нещо велико в световен мащаб( поне на мен не ми е известно...) , но за мен той е един от най- необикновените дни в живота ми! И стана такъв преди 9 години, когато за първи път видях синевта на небето в две очи - тези на моя съпруг Вилфрид.
И така, днес започва десетата година от нашата първа среща и познанство, в един малък крайдунавски град  в един кафе-бар ,под меките и топли слънчеви лъчи обливащи обилно първите няколко масички изнесени на площадката пред заведението ... Виновницата, моя приятелка, наречена от Неди "на мама третата дъшеря", ме открадна от магазина ми, където пркарвах по 12 часа 7 дни в семицата и ме изведе на кафе...И така , насладата от настъпващата пролет, веселото чуруликане на птичките, топлата милувка на слънцето  и чашата горещо кафе ,както и приятната компания на моето другарче, бяха наслада за всичките ми сетива...докато не се появи ... той, човека, за когото Славия ми говореше вече над месец, че трябва да ме запознае, че е стрхотен, ще ми хареса и че е немец. Бяха минали няколко месеца от момента, в който бях събрала смелост и бях поискала развод. Живота ми бе доста напрегнат, бях преживяла един тотален обир на единия от двата ни последни магазина, дължах доста пари на фирми, изплащах един кредит за кола, която не карах, защото и не можех, поради липсата на шофьорска книжка и умения...Продължавах да живея под един покрив със бившия си съпруг, да търпя изстъпленията му, когато се прибираше подпийнал и вършеше щуротии в кухнята, да деля с него жилището , но не и наема, защото той все нямаше пари...
Не си мислете, че се оплаквам, искам само да пресъздам ситуацията , в която се намирах,за да сте наясно, че изобщо нямах намерение да деля за в бъдеще живота си с някого, още по вече - с мъж! Бях наранена, разочарована, чувствах се използвана и предадена след почти двайсет години семеен живот и нямах изобщо никакво намерение да допусна някой мъж до себе си, камо ли - в сърцето. Така ми бе добреи спокойно, поне носех отговорност само за собствените си постъпки. Исках да оправя бъркотията, в която бях попаднала в следствие на огромното си търпение и желание да закрилям и защитавам човек, който с постъпките си доказваше, че не заслужава по вече моето внимание, загриженост и доверие. Исках свободата си и да продължа да следвам моя си път, моя си живот. А в него не се вписваше нов мъж. Поне така си мислех...
И така, както се случва само в приказките обаче, Съдбата и Вселената са имали други планове за мен...:) Вероятно аз сама съм провокирала тяхната намеса, защото отричайки възможността за нова връзка и любов, аз обаче се нуждаех от любов, нежност, закрила и внимание, явно подсъзнателно съм излъчвала  това на вселенска честота, нищо че всички хора около мен виждаха само една силна жена, боец, готов да постига мечтите си, а когато се налага  и да воюва, за да брани принципите си и следва своите цели. Думата " мъжко момиче" ми бе дотегнала... искаше ми се да бъда нежна и обгрижвана жена...
И така, на този  трети април 2004 година се случи нещо, променило целия ми последващ живот, моето развитие като личност, и отвори една нова врата пред мен, вратата на щастието.

Преди 30 -тина минути, моят съпруг ме изненада с ето този пролетен букет:



 -толкова обикновен на пръв поглед, но толкова елегантен и нежен и пълен с живот и сила , точно като всички усещния, които предизвиква в сърцето ми самия  Вилфрид винаги,когато го видя. А надникна ли в очите му... винаги пред мен се разкрива безкрйната синева на небето...
Благодаря на Вселената, за този прекрасен дар, който направи и на двама ни, като ни срещна, багодаря и на Славия, че упорито преследваше идеята си да ни запознае и не се отказа от нея, заради което я избрахме и нашата кума, когато взехме решение да създадем семейство .
Защо разказвам това ли? Защото искам да ви кажа, че живота е едно огромно приключение , една голяма приказка за всеки един от нас, която ние пишем сами. За това, не се отказвайте да мечтаете, да търсите себе си, да продължите да вярвате в светлото утре, колкото и горчилка да тежи в момента в душата ви. Нещата се случвт, когато силно  ги искаме и вярваме в тях , работейки всеки ден идейно за да ги достигнем.

Пожелавам ви много пролет в душата!

Топла прегръдка- ваша Дива :) .

Коментари

  1. Честит празник, Дива :) Животът си знае работата и винаги нарежда нещата по на-добрия начин, но е необходимо време, за да видим, че е така. Бъдете здрави и щастливи дълги години. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Този "толкова обикновен на пръв поглед" букет носи едно прекрасно послание. Гледайки го, ми прилича на едно гнездо с две птиченца в него, обградени с лъчите на щастието...
    С малко закъснение,честит празник и на двама ви! Запазете любовта и топлината между вас още дълги години!

    ОтговорИзтриване
  3. Букета наистина е прекрасен! И държи все още, макар и да е поувехнал малко... Благодаря за пожеланията, ще се постарая да се случат,Ния :) !

    ОтговорИзтриване
  4. С удоволствие откривам този блог,с удоволствие чета...и преживявам!Да,вселената си знае работата!Най-сърдечни пожелания!Ще продължавам да следя отблизо красотата тук!:)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?

Една картина от плат